Стремежът на човек към отдаване на другите се натрупва постепенно, в течение на много време и означава поправяне на желанията. Ако мога да ги съкратя, тъй като виждам, че живот в егоизма не носи никаква радост. Чрез обучението и влагане на усилия аз привличам слабо светене свише. И макар и да не знам що за светлина е това, тя ме поправя и изменя, като постепенно ме довежда до усещането за ценността на отдаването.

Започвам да чувствам, че се стремя навън, към ближния, към съединение с останалите. Възприемайки ги като части на моята душа. Такъв е резултата от въздействието на светлината. Възвръщаща към източника! Това изменение се случва отвътре, само, благодарение на усилията, ученето, участието в разпространението, връзката с другарите ми.

Така достигам до решението, че не съм съгласен повече да бъда получаващ и да вземам повече от жизнено нужното ми. Започвам да ненавиждам егоистичното получаване. И от този миг в мен започва да се развива стремеж към отдаване – също за сметка на светлината.

Аз само се старая, моля, обръщам се нагоре с молитва, искам! И така заставям светлината да работи над мен. И накрая – светлината извършва в мен поправяне. След което започвам да усещам в себе си стремеж към ближния, истинска любов ! Тоест не такава, от която сам да се наслаждавам. Аз вече съм построил бариера, която не ми дава да се наслаждавам егоистично. А само от самото отдаване!

Развиването на такъв стремеж в човека се нарича „седем дни на празника Сукот“, в които той започва да получава светене от обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника. Тази светлина формира в човека свойството Бина – вяра над знанието ! Стряха,покрив на специална шатра, която строят в Сукот от „отпадъците от селския двор и винарната“. Тоест от тези желания, които той по-рано е пренебрегвал в егоизма си, като ги е смятал за ненужен боклук. А в желанието да отдава, напротив, той ги издига високо над главата си.

И накрая, достига до състояние, в което проверява сам себе си – устремени ли са всичките му желания към отдаване? Затова той проверява „сянката си“ – свята ли е или е нечиста. Той се скрива от светлината и с това всъщност разкрива себе си, за да може след това светлината да влезе в него и да го напълни с намерение за отдаване.

Проверката на сянката след свършването на празника Сукот и изясняването дали тя се отнася към светостта или към нечистите сили – всичко това е установяване на отношение към своя егоизъм и преминаване в друго пространство – пространството на отдаването.

Аз преча на своето желание да се насладя и съм готов да получавам само заради отдаване, като по такъв начин превръщам своето получаване в отдаване. Аз и Той се обичаме и затова аз получавам от Него, за да Му доставя удоволствие.

Но всичко това се случва едва след проверка на сянката и всички поправяния, които символизират празника Сукот.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 19.10.2011

[58130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →