Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията “Мир в света”, 25.10.2011

[58634]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →