Сега не става дума за това, да се отстранят всичките различия в нивото на живота на най-богатите и най-бедните слоеве – това е задача на бъдещето. Сега пред нас стоят на преден план две основни задачи. Първата – да се повдигнат всички над нивото на бедността. Втората – да задължим всички да се обучават на онова, което се нарича поръчителство, нов свят, нова икономика, нови отношения между хората – към какви промени ни задължава природата.

Трябва да се построи такъв университет и да се задължи всеки да учи! Това трябва да бъде закон, както закона за задължително средно образование за децата.

Аз смятам, че тези две условия са необходими, тъй като е казано ”Ако няма хляб – няма и Тора”. Но от друга страна, ако няма Тора (знание за новия свят) – то няма да има и хляб. Затова трябва да се обучи човека и да му се даде хляб, тоест необходимия доход. И за сега друго не трябва. Често питат, какъв на практика съвет може да се даде на човек, който вече се е настрадал и е готов да се съгласи на поръчителство – как той би влязъл в новия свят?

Това е възможно само чрез постепенно възпитание. Не е възможно като с вълшебна пръчка утре да се озовем в новия свят. Всичко започва от вътрешното поправяне на човека. Той трябва да се учи, да се променя – за сметка на обучението и обкръжението. Ако много хора започнат да се учат, то те ще достигнат такова състояние благодарение на това, че ще се променят и взаимно ще си влияят един на друг.

Това е задача на правителството номер едно, да даде две неща: хляб и възпитание. Именно това трябва да поиска народа от правителството: всички да са над нивото на бедността и да даде на всеки възпитание в духа на поръчителството. Без това няма да можем да продължим.

Не знам откъде правителството ще вземе необходимите средства. Нека вземат от най-богатите или започнат режим на икономиите, да съкратят наполовина своите служители – това е тяхна работа. Нека да направи разчет, колко пари ще са необходими – Може това да не е такава голяма сума. Така или иначе, ще им се наложи да обезпечат населението с най-необходимото. То повече няма да си играе с хората както преди – по добре ще бъде своевременно да започне напредването.

Аз не мисля, че това ще се излее в някакви нереални суми. А след това може да се направи разчет и всеобщо обсъждане, на кого да бъдат увеличени данъците, а на кого намалени. Възможно е да трябва някакъв особен данък, който да се заплаща от всички, освен онези които са под нивото на минимума. Но трябва да се направи това. Как е възможно, да има хора на които да не им достига храна.

А освен това, е необходимо обучение за пестеливо водене на домакинството – популярни икономически програми по телевизията или домашни кръжоци. При случаен доход не е разумно да се живее неразумно, да правиш всичко каквото си поискаш.

Човек трябва да се научи разумно да използва средствата, а хората обикновено не умеят да го правят. Затова има специалисти: учени, икономисти, психолози, които могат да обяснят, как да се разпоредят с парите. Ако ти знаеш предварително, че имаш определена сума пари, да преживееш месеца с цялото си семейство, то те трябва да пресметнат, колко можеш да изхарчиш и за какво. Съществува цяла наука – икономика на домакинствата.

Послушай и малко по малко ще започнеш да схващаш за какво става на въпрос. Изведнъж ще започнеш да се отнасяш към живота по-иначе, защото хората не се замислят какво ще стане с тях след няколко дена. Ние това не го усещаме, никой не ни е научил на това. Училището дотолкова е откъснато от живота, че не обучава децата на такива задължителни неща: как да се отнасят към хората, към бъдещия мъж или жена, към децата, как разумно да водим домакинствата, за да стигат парите до края на месеца. На всичко това трябва да се научим.

От урока по статия от книгата ”Шамати”02.10.2011

[57522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →