Въпрос: Съвременната икономика се измерва с реални показатели и индекси. Ще има ли икономиката през  преходния период свой показател – индекс на поръчителство? И как да го измерваме?

Отговор: Също с пари. Тъй като ”парите” (кесеф) – това е покритие (кисуф), екран.

Въпрос: Кой ще определя този индекс?

Отговор: Единният управляващ орган, действащ съобразно потребностите и доколкото всички те са способни да се присъединят към него според подобието по свойства. Не е изключено, тази формула да може да се изведе дори сега. Защото ние не говорим за някакви отвлечени работи.

Като начало, трябва да намерим простички слова, да напишем няколко статии за това, какво представлява сегашната икономика, да разкажем за нейната история, за нейната база, на каква основа се изгражда взаимната връзка между хората.

Тъй като икономиката е израз на нашите връзки, на егоизма ни. Но заедно с това, в нея се проявяват симпатията и ненавистта, тя е свързана с политиката и с чувствата, с рекламата и лъжата на съвременния свят.

По такъв начин икономическата наука не е точна, доколкото в нея са включени човешките преживявания и връзките между хората.

Ако в нея не е било заложено нашето усещане, ако само отразяваше разходите и приходите, ние никога нямаше да се сблъскаме с кризата и нямаше да имаме никакви проблеми. Обаче както пише Баал а-Сулам в статията си ”Мир в Света”, ние не можем да измерваме с пари усилията, успеха, удовлетворението, човешките взаимоотношения. …

Да речем, че аз не желая да работя с някой човек дори за 1000 $ на ден, а с друг съм готов да работя и за 50$.

Ние не сме машини, и затова икономиката не е точна наука, а нещо промеждутъчно: измерваме каквото можем, но егоизмът честичко ни разваля ”железните” разчетите и ние нямаме сили да се справим с това.

Това е направено преднамерено, Творецът изначално ни е ”подложил крак”: Ние всички сме създадени различни и затова не можем да се оценяваме един друг по стандартни критерии. От тук са и проблемите с икономиката.

Кога ще можем да изградим ”идеалната” икономика? Кога ще се научим да измерваме желанията и страстите – всичките ъгълчета на вътрешния ни свят. Ето, че излиза така – днешният икономист без кабалиста е безсилен. Сам, само разваля нещата.

Ние трябва да покажем на хората, че може да се разработи нова система за измерване. И преди всичко ще ни помогнат серия от статии за икономиката като огледало на нашите взаимоотношения, в това число и чувствените. Тази психологическа подготовка ще ни позволи гладко да присъединим читателя към кабалата.

Неслучайно икономическата криза стана своего рода ”врата” към новия Свят. Именно тя най-пълно отразява картината на нашия свят, и в него ние ще усетим, какво не ни достига за да оживеем и да се спасим.

А не ни достига поръчителство. Какво е това? Поръчителството попълва между нас тъкмо онези фактори, които икономиката не може да вземе под внимание. Тях не можеш да ги измериш с пари, но ние отрано компенсираме тяхното разминаване. Да кажем, защо един трябва да получи килограм напълване, а друг – 500 грама, а третия 700 грама? Икономическата наука няма да даде отговор, но ние компенсираме нейните пропуски с помощта на духовните сили. Издигайки се над всичките ни желания, такива различни ние ги напълваме с много по- висок разчет, който ще стане ”визитка” на бъдещата икономика.

По такъв начин, към паричната икономика добавяме гематрическата икономика. Съгласно нея, ако човек влага толкова, колкото му позволяват свойствата, получени от Твореца, то той се намира с всички в една система, в края на поправянето. Искаш или не, но по друг начин няма да направиш правилния разчет. Ще усещаш кризата до самия край на поправянето, докато чувствената компенсация, базираща се на взаимното обединение не запълни без остатък всичките икономически разлики.

Единият ми съсед получава повече от мен, другият – по-малко, трети получава нещо друго. Гледайки ги аз ще трябва да компенсирам разликите със своето отношение. Така ще се допълват един друг с материалната икономика и икономиката на екраните, икономиката на интегралните взаимоотношения. Два разчета: материален и духовен – за мен те ще се слеят в едно и ще се компенсират един друг напълно на всичките 100%.

Ето защо именно икономическата криза ще се окаже за човечеството непоносима. И работата не е в насъщния – тук се проявява разликата между хората. То ни се представя във вид на противопоставянето на магнатите и нямащите, но всъщност тук се появява потребността от допълване, от примирие между хората. Ние търсим възможност да компенсираме своите вродени разлики, така че всеки да може да е равен на останалите. Ето какво ни разкрива икономическата криза.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 02.10.2011

[56782]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →