Казано е, че всеки ден трябва да видим себе си като отново излизащи от Египет. За да търсим в себе си разкриване на злото, за да изпитаме нужда от Тора. Светлината, възвръщаща към източника. Ако човек достигне до такова състояние – от този момент той започва да живее , застава на правилния път.

А ако не чувства потребност от поправяне, ако не се чувства с разбито желание. Егото, Фараона, съсъдите, които са взети от Египет, от държавата, в която той разкрива злото си за връзка с другите . То той няма с какво да дойде до Синайската планина. Защото тук идват само, за да се съединят.

Ако сме готови за това – то получаваме Тора . Светлината на поправянето, която извършва свързването ни. И за това е казано: „Днес сте се събрали всички…“ Ако това го няма – то няма точка, от която да се започне.

Затова преди всичко ни е нужна най-простата работа, на която сме способни, в своето състояние. А възможност да започнем работа ни дава именно този материален свят, в който мога да извършвам действия, дори без правилното намерение. И затова отивам да се свържа с другарите си, въпреки че не чувствам никакво желание. Или преследвам някакви егоистични цели и се надявам чрез това да спечеля нещо.

За тази цел сме поставени в материалния свят и от него започваме извисяването. Всеки път се опитваме все по-естествено да играем в духовно състояние. И с това привличаме към себе си светлината, връщаща към източника. Защото духовния свят се крие и ако се стремим към него, това вече е достатъчно, за да привлечем светлината оттам.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58796]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →