Въпрос: Всички признават и уважават принципа на любов към ближния като към себе си. Но в новата ера как можем да накараме хората да се обърнат към любовта вместо омразата и отделението?

Отговор: За да направим това, постепенно преминаваме от егоистичното намерение към алтруистичното. Всеки човек иска да бъде обичан такъв какъвто е. С други думи, любовта е над всички разчети. Някой ми се струва красив, а друг грозен. Някой ми се вижда добър, а някой лош. И все пак, ако обичам някого, тогава го обичам сякаш е мое дете, без значение какъв е.

Просто обичаме децата си естествено, докато тук се нуждаем от любов, която е над нашата природа. Написано е: „Всеки човек отрича другите според собствените си недостатъци“. Ако виждаш недостатък в някого, това значи, че този недостатък е в теб.

По начало сме неспособни да постигнем безусловна любов, защото по природа се мразим един друг. Винаги търся недостатъци в другите, защото това ме кара да се чувствам по-добър и по-висш от тях, което вече само по себе си е приятно. Когато търся самоудовлетворение, трябва да видя недостатъци в другите, които ги поставят под мен поне в някакво отношение. Ако някой ми се вижда по-висш от мен и аз не мога да оправдая това, изпадам в депресия.

Тогава как можем да постигнем любов? Първо, „да обичаш“ означава да бъдеш проникнат от желанията на ближния и да бъдеш готов да ги напълниш. Сега съм готов да използвам и експлоатирам ближния, но ми казват: „Използвай себе си, за да напълниш него“. Все пак това е напълно противоположно на моята природа. Никога не мога да изкача тази стена.

Затова мъдрецът Хилел направил предизвикателството по-лесно, казвайки: „Не прави на ближния това, което ти самият мразиш“. Бъди неутрален, откажи се от омразата и любовта към ближния. Изпълнявайки това условие, ще преминеш първата половина от пътя.

Така ще се отделиш от своя егоизъм, от предишните желания. Ще се откажеш от злонамерените планове и намерения. От сега нататък повече няма да искаш да навредиш на ближния, било то по грешка или нарочно. Не искаш да го използваш, защото това винаги му вреди. И въпреки че още си мислиш, че можеш да извлечеш полза от него, вече започваш да разбираш, че самият ти ще се окажеш губещ. Това, което е добро за него, е добро за теб и каквото е лошо за него е лошо и за теб. Вече виждаш, че двамата сте свързани заедно чрез глобална мрежа, която се разкрива в света днес. Затова нямате друг избор освен да не си вредите един на друг, поне това.

Това е първият етап: Изключваш своята Малхут и се издигаш в Бина, в малкото състояние, Катнут, Хафец Хесед. И тогава трябва да продължиш по пътя на любовта.

Всички тези етапи се реализират при условие, че напредваш „от ло лишма към лишма“, ако в своя егоизъм, въпреки всичко, се стремиш към алтруистичната цел. „Струва си да се отнасям добре към ближния“ – си мислиш ти. „В крайна сметка, ние сме взаимосвързани и няма друг избор…“ И накрая, вървейки по този път, възбуждаш променящата светлина, която поправя разума и чувствата ти.

И тогава разбираш: „Трябва да обичам другите, но не защото ще се чувствам добре и не защото сме в една система, независимо колко глобална и интегрална може да е тя“. Не това е важното. Просто си очарован от свойството отдаване. Не знаеш какво го прави толкова добро, но усещаш, че освен отдаване, не искаш нищо друго. Не напълваш себе си и не очакваш наслаждение. Отдаваш от благоговение, почит и величие, от това, че виждаш отдаването като такова в чиста форма. Сега то е всичко за теб.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 27.10.2011

[58899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →