Въпрос: Нима не е възможна глобална егоистическа система? Защо глобализацията ни разкрива точно системата за отдаване?

Отговор: Ако сме зависим един от друг, то не може да не вземаме под внимание един друг. А егоизмът –е безучастието към всички, освен към себе си. Днес аз откривам, че се намирам в системата на зъбните колелца, че моето негативно въздействие върху другите се връща обратно назад и ме поразява. Това означава, че съм длъжен да вземам под внимание чуждите интереси като мои.

Това е всъщност взаимното отдаване – много простичък, егоистически алтруизъм. Ние не говорим с хората за отдаване по-високо от знанието, а изясняваме с факти от този свят: ”Вие самите виждате, че всичко зависи едно от друго. В общия механизъм всяко лошо нещо се завръща като бумеранг назад. Ето, излиза така, че друг изход няма – всеки е длъжен да оказва позитивно влияние, за да получи позитивен резултат”. Какво тук е неясно? Нещо повече, ако ни заплашва опасност, то връзката помежду ни става още по-здрава.

Оттук следва извода, че: егоизмът ни пречи. Ако бяхме по-обективни и над него – абсолютно и с добро, то бихме образували идеалната система. Тогава никога и никъде не бих получил какъвто и да е негатив. Тогава всичките колелца щяха да се въртят както трябва: отнасям се към тях с цялата си душа – и в отговор от тях при мен ще идва само добро.

Това означава, че трябва да достигнем някакво нереално състояние, в което всички като един си взаимодействаме в дружен порив, както мравките в мравуняка? Но те следват инстинкта си, а ние трябва да се обединяваме въпреки собствения си егоизъм? Възможно ли е това? А между другото, изострящата се криза, видимо ни задължава към това – към взаимно обединение, без да гледаме на нашата ненавист, завист и изолация. От къде да вземем сили за това?

Давайте, в краен случай, ще преминем към междинно обединение – ще сключим договор за намеренията. Като за начало нека малко да подсладим нещата.

В такъв случай, ще ни се наложи да се замислим как от днес нататък трябва да работят системите за взаимна връзка: образованието, социалните отношения, семейството, отношението ни към природата и особено – финансово – икономическата система. Някои неща ще се наложи да балансираме – икономиката, да въведем социалната справедливост, да намалим разликата между отделните сектори в обществото. Поне малко ще трябва да се съобразявам с другите, както със себе си.

Да кажем така: винаги ще заделям за другите част от онова, което вземам за себе си. Нека да бъде една десета част: всички я плащат, и от нея ние разпределяме средствата съобразно статуса на всеки. Това ще бъде не социална застраховка, често раздаваща средства неотговарящи на реалните доходи. Не, всички ще отчисляваме част и ще я разпределяме съответно листа за доходите, за да можем да попълваме един на друг недостига от социалното неравенство.

Големите дела се осъществяват поетапно – и трябва да се започва от обикновените реални крачки, след които разбира се ще последват и другите.

От урока по статията ”Мир в света”, 02.10.2011

[56226]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →