Еволюцията на човечеството, движението напред през цялото време се осъществява на основата на развитието на нашите желания. В нас постоянно възникват нови желания: искахме да разработваме технологии, селското стопанство, науката, културата, откривахме нови земи и т.н. Като цяло, човек се опитваше да ”погълне” този свят, и на практика това му се отдаде. Той стигна до там, че успя да осакати природата – може би даже безвъзвратно.

Но сега в природата се извършва съвършено друго действие – в нас вече не се развиват нови желания, а всички развили се желания, свойства, взаимоотношения започват да придобиват съвършено нови по своето качество връзки.

Ние вече не сме свързани просто егоистически, когато можем да регулираме своите отношения с юридически, практически, с обществените закони, даващи ни възможност някак си да съществуваме, без да се изяждаме един друг. Днес започваме да се усещаме извън всякакви закони, приети в човешкото общество.  Ние започваме да усещаме, че по неволя сме свързани един със друг – ето кое е лошото. Не искам с никога да съм свързан, не мога!

Ние излязохме от пещерите, построихме градове, откъснахме се от земята и образувахме човешко общество, в което всичко толкова е объркано и взаимно свързано, че аз не мога да съществувам без хилядите други хора, а днес и без целия свят. Зависим съм от различни страни: едно е произведено в Китай, друго –  в Япония, трето – в Америка. Колата ми е японска, телевизорът  – немски и т.н. Като цяло, всичко което имам не е мое, а неразбираемо от къде.

Така съм вързан с целия свят в получаване и отдаване, доколкото трябва да отдавам. Това е, което засяга икономическите, финансови и търговски отношения.

А ако се вземе под внимание всичко останало: здравеопазване (лекарства материали) образование, възпитание, не споменавайки книгите и средствата за масова информация? Днес нищо не може да съществува в отделно взета държава. Светът е толкова взаимно обвързан, че всички сме задължени един към друг.

И тук възниква проблемът: нашият егоизъм желае да си остане индивидуален: ”Не ми пука за нищо, оставете ме на мира! Какво общо имам с вас и вие с мене?! ” Но това вече е невъзможно – аз съм зависим от всички. Всички искат нещо от мене, а аз по неволя също трябва да получа нещо от тях.

А тази връзка вече противоречи на нашия егоизъм. Готов съм да използвам всички в света, а да отдавам? Моля заповядайте аз съм готов да купувам – да давам. Не! Тук се разкрива съвсем друга връзка: Ние влияем един на друг с нашите мисли, свойства, чувства – всичко се предава един на друг, целия свят е станал някакъв си общ!

Аз пристигам в случайна държава и не усещам, че съм в друга държава: хамбургерите са същите, пиците също, колата и тя – всичко е едно и също. Ако знаеш езика, а днес международен е английския, то няма никаква разлика, къде живееш. Влизаш в супер маркета и т.н. – навсякъде едно и също: стоки, машини, фирми. Т.е. светът е станал едно цяло.

Дотолкова съм обвързан с целия свят, че изведнъж се чувствам задължен към останалите. Ето това е лошо! Моят егоизъм това не търпи!

Оказва се, че създадената от нас система – финансова, търговска, световна – не предвижда такава възможност, която се нарича взаимно поръчителство и се базира на нормалното, доброто отношение един към друг. Това не е предвидено в договорите. И възниква такова състояние, когато от мен се изисква някакво волево, чувствено, нравствено взаимодействие с останалите. Аз не го искам! А светът и цялата система ме принуждават. В това се състои кризата.

От беседата за поръчителството, 25.10.2011

[58083]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment →