Въпрос: Как можем да си представим парцуфа? Как се проявява в човека?

Отговор: Парцуф – е порционно получаване на светлина заради отдаване.

Ако имам някакво желание и го реализирам заради себе си – то е егоистично желание. Да предположим сега имам желание, в което мога да получа някакво наслаждение. Светлина. Когато светлината влиза в желанието, то тя мигновено го неутрализира. Става нещо като унищожаване. По същият начин, по който наслаждението, с което напълвам себе си, изпразва дори много силното желание.

Желанието не може да се съхрани, ако то получава желаното. И затова при получаване на наслаждение то угасва. Загуби ли се желанието – и наслаждението не се усеща. Тоест получаването на наслаждение унищожава самото наслаждение и аз в резултат на това оставам празен. Именно това става днес в света. Усещането за празнота ни гони напред, неизвестно къде. Изведнъж чувстваме, че наслаждението  не ни носи усещане за удоволствие. И в резултат на това сме празни.

В какво е същината на безкрайното наслаждение?

Ако съществуват два обекта и аз получавам от единия и предавам на другия, то през мен протича цялата светлина. Аз я получавам от някой не заради себе си и я предавам на друг, за да го насладя и т.н. по кръга.

Да предположим, че съществува огромно място и в него – множество части на разстояние една от друга. Какво означава „разстояние“? Всяка от частите усеща егоизма си и над този егоизъм те започват да строят помежду си връзки, получавайки една заради друга.

В резултат на това между тях циркулира постоянно, безкрайно наслаждение, което в никакъв случай, в нито един от тях не се унищожава. То е съвършено, напълва всички и изцяло, защото нито един от тях не получава заради себе си – всеки получава, за да предаде на другите. Но наслаждението, което преминава между тях и се предава от един на друг, в резултат циркулира между всички.

Така човек, получаващ заради себе си, ако той може,нека да държи дори и само един килограм наслаждение, то с това би „запушил“ себе си. И не е в състояние да получи повече, защото той вече се радва. Когато получава, за да отдаде на другите през него може да премине безкрайно наслаждение – не само по количество, но и по качество. Това е всичко, което можете да си представите. Всички други желания, които се усещат като наслаждение, той започва да чувства и в себе си. В резултат всеки от нас, като отделен малък егоист, расте и чувства тази светлина като светлина на безкрайността.

Ето какви възможности имаме благодарение на това, че можем да се обединим и да започнем по този начин да се включваме в единна информационна система. Днес, в нашето развитие постепенно пристъпваме към това.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment →