Алтруизмът е точен разчет

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да поправим системата, за да стане подобна на Твореца, на отдаването, на Природата. Днес има излишък от изследвания, които показват, че капитализмът е нещо като временно избухване на егоистична болест, краят на която наблюдаваме в наши дни. Това се проявява особено в икономическата криза и екологичните бедствия.

Не може така да продължава по-нататък. Друга работа е, ако имахме неизчерпаеми природни богатства и енергийни ресурси. Но намаме! Прахосваме вече последните и стигаме до задънена улица: разликата между бедни и богати нарства, обществото се руши, а Земята става все по-негостоприемно място.

Грешим като мислим, че можем да построим правилно функционираща егоистична система. Американците са били опиянени от тази идея и завладяха всички с нея. „Американската мечта“ им се удаде, защото те живееха в дълг към целия свят, а и имаха „храбростта“ да се кичат с тези „успехи“: „Вижте как ловко можем да крадем и как карисво можем да лъжем. Погледнете само какъв живот можем да водим за ваша сметка“. По същество, ето какво стоеше зад тяхното изобилие. По този път тръгна и Европа.

Целият проблем е в това, че винаги търсим евтини източници. Някога това бяха робите. След това започна експлоатацията на народите от новооткритите земи, които се използваха и като пазар. Постоянно действахме за нечия чужда сметка, непрекъснато крадяхме от някой друг и го използвахме в свой интерес – като робите, коренните жители на Азия, Африка и Америка, крепостните селяни и т.н.

Това се явяваше факрор за развитие, лъжа, която напоследък се пропи в цялата система и се добра до парите. Доларът стана международна валута, а промишлеността и търговията се вплетоха в толкова хитра схема, че хората по целия свят заработиха за американците.

Къде е предела? Днес ние изчерпахме възможностите за евтени източници. Роби вече няма, няма и завладени от цивилизацията страни. Всичко води до това, да се разбие принципа на евтенията. Няма вече евтина работна сила и евтина енергия. Дойде време да си дадем сметка за ставащото. Ако искаме да оцелеем, то трябва да отсъдим всичко по справедливост.

И затова пред света застана проблема за справедливото разпределение. Навсякъде хората се пробуждат с това искане. Но в действителност то означава, че на всеки се полага толкова, колкото е вложил в благото на човечеството. Основавайки се на принципа на егоизма, няма да получиш нищо. Скро ще открием, че никой не може да получи каквото и да е от другите по егоистичен път. Само си представете накъде се движи света: разкрива ни се система за взаимно поръчителство, изискваща взаимност и отдаване.

Това не означава, че трябва да раздаваме богатства наляво и надясно. Не, ние всичко строим на основата на взаимността, не правим отстъпки заради самите отстъпки, а се ръководим от съображенията за истинска справедливост. Всички предишни системи няма да могат да работят. Стоим пред пълномащабна повереда в системата и пред икономически проблеми. В крайна сметка ще ни се наложи да се съгласим с това, че справедливостта, взаимното поръчителство – са едиснтвен изход.

Баал а-Сулам пише за „алтруистичната система“. Но не трябва да мислим, че тя отнема всички сметки. Обратно, алтруизмът е най-точният разчет, не оставящ никакви вратички: всеки получава според вложението. А който не влага усилие, той ще остане без нищо. Ако изведнъж около нас всички се окажат алтруисти, това съвсем не означава, че те ще ме хранят „заради хубавите ми очи“. Тъй като говорим за закони в природата. Творецът е най-великият алтруист, но видял ли си от Него някога нещо хубаво? Напротив – само беди!

Казано е: „един срещу друг е създал Творецът“. Две сили – и позитивната и негативната – извънредно жестоки и напористи. И затова в бъдещото общество аз няма да мога да си губя времето за сметка на другите.

От урока по вестник „Народ“, 28.09.2011

[56043]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed