Съвършеното човечество. Инструкция за сглобяване

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

С други думи, съществуването на отделни елементи е характерно за растителното ниво на природата. А когато те се съединяват заедно и работят в хармония помежду си, поддържат се един друг, когато всяка от частите е заета с това да се безпокои как ще се съедини с другите, как да съобщи на другите за всичко, което им е необходимо, да им предаде необходимите за общото съществуване елементи, функции, прехрана, да работи в хармония с тях – тогава тази обща хармония, която постигат в общото, взаимодействието помежду си, се усеща от тях като следващо ниво на съществуване – животинско.

И същото това – на нашето ниво. Когато живеем всеки за себе си, тогава организмът съществува като наше животинско тяло, ние не мислим за това, как то съществува. А ако усещаме необходимост да се обединим в единна система, когато се поддържаме един друг, грижим се за това между нас да съществува хармонична среда, за да мисли всеки за това, как оказва помощ на другия, за това нашето тяло – съобществото – да съществува в хармония, в поддържане един на друг, тогава започваме да усещаме живота в тази обща хармония, на това обществено тяло като следващо ниво на мирозданието, което се нарича ”Адам”. И това ниво на съществуване ни дава усещане за Висшата сила на природата, на нейното следващо ниво, на следващото измерение.

Към това сега ни подтиква природата. Така постепенно ни е развила. Някога сме били минерали, а след това, съединявайки се помежду си, групирайки се по особени признаци, допълвайки се един друг, сме започнали да се обединяваме в особени съединения. Тези съединения в своите взаимодействия са намерили нови свойства – появили са се живи молекули, т.е. в тях е възникнала такава система от поддържане една друга, в която вече съществува определена програма на развитие и по такъв начин от неживата природа е възникнала растителната.

Затова от растителната природа – на следващото ниво на качествено съединяване помежду си, е възникнала животинската природа. А тя сега, в нашето време, се съединява помежду си в ново качество на обществено ниво и от нас, съединени правилно помежду си, трябва да възникне следващото, човешко ниво.

Природата винаги ни тласка към развитие с твърдото си въздействие. Постоянно изпитваме големи проблеми, въздействие и сме принудени да търсим решение, за да се избавим някак си от страданията и това ни принуждава да се развиваме.

Нашата революция продължава и днес сме дошли до следващото си състояние, което предизвиква страдания в нас, не позволявайки да останем в миналото състояние, и затова трябва да го напуснем.

Този път следващото ни състояние не възниква само под въздействие на гонещите ни отзад сили на природата, а и предизвиква у нас потребност да осъзнаем случващото се.

Нас не просто ни подбутват неосъзнато към него, както в предишните стадии на развитие. Сега трябва да го избираме съзнателно и съзнателно да пристъпим към него. Тоест трябва да изследваме сегашното си състояние, да разберем, че предлаганото от природата състояние е съвършено и да се опитаме да го създадем сами.

Не природата ни дава цел, тикайки ни в правилната посока, както обичайно е правила това на предишните стадии на развитие, а понеже трябва да достигнем до следващото ниво съзнателно, то главното тук е да развием апарата за разбиране: от нас се изисква да предпочетем следващия стадий на развитие, разбирайки защо трябва да преминем към него.

И второ: на предишните етапи на развитие сме били водени от егоизма ни, в нас не е имало съпротивление към следващото състояние, то е било желателно. Природата е показвала, че следващото състояние е по-добро и сме се устремявали към него – строили сме, извършвали сме революции, развивали сме технологиите и така, в продължение на хилядолетия движение напред, сме достигнали до сегашното състояние. А днес, напротив, намираме се в две противоположни сили, които ни развиват.

Едната сила на развитие, която ни тласка, е мотивацията: не можем да останем на място. Но от друга страна, възниква противоречие: не желаем да се развиваме в това направление, което ни предлага природата.

Тя ни предлага да се развиваме в посока, противоположна на днешното ни направление, на нашия егоизъм. Тя ни показва, че трябва да се обединим помежду си, в абсолютна грижа един за друг, да образуваме такава картина, такава схема, такава система, в която всеки би мислил за другия, би поддържал общата хомеостаза в тази система и тя би съществувала хармонично като нашето животинско тяло.

В животинското ни тяло елементите и органите са се събрали така и действат автоматично. А ние трябва да се съберем заедно против нашия егоизъм. Тоест между нас съществуват егоистични взаимно отблъскващи се сили, които постоянно растат и през цялото време се проявяват в разните си видове, форми, свойства. А ние, използвайки тези егоистични сили, трябва имено против тях да построяваме събирането си: т.е. там, където има минус, да добавим своя плюс, така че в това лего да се получи правилно влагане на отрицателни и положителни изпъкналости, вдлъбнатости и да се получи една обща картина.

Това е много сложно, защото всеки от нас трябва да действа против егоизма си. Имено разбирайки, че егоизмът, който е в мен – изпъкнал или вдлъбнат (когато искам да взема от друг и да не му отдам – това е изпъкналост или вдлъбнатост на формите ни, както частите на лего, които се събират заедно), трябва да направя така, че моите егоистични, положителни (отдаващи) и отрицателните (получаващи) пориви, възможности, да се събират хармонично с егоистичните положителни и отрицателни свойства, с движенията на другите.

И ако всеки вземе под внимание другия, тогава ние взаимно ще се съберем и ще образуваме обща, затворена картина на нашето ново, следващо състояние.

Работата е много сложна. В този процес трябва ясно да разберем: какви сме ние, какви сили действат в нас, къде в нас са тези изпъкналости, вдлъбнатости, какви желания и свойства съществуват в нас и трябва изцяло да разберем цялата ни природа.

Освен това, трябва да разберем природата на абсолютно всички останали елементи на творението, не само на тези, с които контактувам, както в картинката на легото се събирам само със своите съединения. В природата се получава така, че когато се събираме заедно, в нас се получава такова n-размерно изображение, когато всеки се събира с абсолютно всеки.

Тоест не просто някаква плоска картинка, а ние сме n–размерната картинка: всеки от нас има огромно количество измерения и в тези измерения всеки трябва да комуникира с абсолютно всички.

Това е много сложна, съставна, холографска система, където всеки, когато действително изучава природата си, природата на всички останали и на себе си спрямо всеки от всички останали, само тогава започва да се съединява с тях правилно.

Във всички проекции, във всички плоскости се получаваме взаимосвързани по такъв начин, че всеки, в крайна сметка, намира свойството на абсолютно цялата картинка, както в холографско изображение. По такъв начин преминаваме към съвършенство – всеки от нас и всички заедно. Към това трябва да стигнем.

Естествено, тук в нас съществува особено развитие, примерът за което не е в миналото. Трябва да узнаем всичко, всичко да познаем, всичко да почувстваме, всичко да планираме, да съпоставим с това, което е в природата, да видим доколко грешим или не във всички наши движения, във всеки наш анализ и синтез на случващото се. И когато накрая се съпоставим с природата и се поправим, по такъв начин се нагаждаме в тази обща картина.

Освен това, когато по настояще изучаваме тази природа, по какъв начин трябва да се съпоставим с нея, изучаваме Твореца, защото общата природа – това е Творецът.

И тогава от грешките на съпоставянето на себе си с останалите и с Него се случват интересни явления. Опитвайки се да се обединим, проверяваме себе си заедно с Него. Трябва да се обединим помежду си и с Него едновременно. Така достигаме до състояние, което се нарича единение, обединение между нас и с Твореца едновременно. Трябва да достигнем до това състояние.

Днес нашето земно, обществено развитие ни е довело до това, че вече по неволя започваме здраво да се захващаме с това – към това ни тласка общата, глобална криза, която ни показва тази разбита картинка. Не я знаем, още не я виждаме, но усещаме, че в нея трябва да започнем да се съпоставяме помежду си.

Всеки от нас не може вече да съществува като един отделен елемент на това лего или да се опитва по някакъв начин егоистично да се обедини с другите – това вече няма да помогне. Необходимо е да се намерят някакви връзки, при това правилни.

Не можем да построим правилни връзки между нас. Винаги сме се занимавали само с егоистично потребление или с егоистично използване на другите, доколкото е възможно това: или да получа всичко от другите или да отдаваме взаимно, за да получим. И винаги получаването е било задача, цел за нас. Винаги сме можели да правим само такива изгодни за нас действия, когато придобиваме повече, отколкото сме дали. По такъв начин получаваме енергия от движението.

А сега тази енергия я няма, защото даже не си представяме какво можем да спечелим от обединението с другите, за да достигнем до обща хармония. Затова егоистичната ни природа не дава никаква енергия за това движение.

Получава се, че ако сега се движа напред, правя нещо и го правя обезателно изхождайки от егоизма си, т.е. движа се в неправилната посока. Как мога да направя така, че да се движа правилно?

Тук на помощ ни идва това, което наричаме група, когато се опитаме да се обединим с няколко себеподобни хора. Това могат да бъдат десетки, стотици, даже хиляди хора, които си задават цел да намерят правилния начин на обединението ни и от този правилен начин на обединение да изнамерят Висшата сила, Твореца.

Творецът помага, показва, проявява се, дава ни енергия за алтруистични обединения, дава възможност да разберем по какъв начин можем да се обединим помежду си в тази огромна картина, състояща се от седем милиарда отделни егоистични същества, как въобще можем да действаме, да намерим за себе си повече близки, повече далечни, но в крайна сметка, всички заедно да се обединим.

Работата ни е много интересна. Работата е сложна, но творческа. Сега тя най-напред стои пред човечеството. И затова се разкрива науката кабала, която обяснява именно това. Без нея е невъзможно въобще да си представим как можем даже да пристъпим към този проблем.

Надявам се, че човечеството, спестявайки си страданията, не предизвиквайки предварително твърди подкани отзад с този ”мотив”, с тази ”остра пръчка”, която може да бъде във вид на огромни страдания, войни, болести, всевъзможни проблеми: геологически, екологически и т.н. – при все това ще разбере, че тук, в този модел трябва да се прояви правилната картина, програма, план и тогава ще можем да се движим по този план.

Също като лего, което събираме: ако вземем кутийка от лего, махнем от нея отделните части, но не виждаме цялата картина – не знаем какво да събираме, за какво са тези части. Затова отначало трябва да видим цялата картина, а после да събираме.

За да видим тази картина, трябва обезателно да разкрием Твореца. Творецът – това е общият план на природата, общата цел, нейният разум, нейната динамика, нейното свойство, нейното движение. Когато започнем да виждаме картината като обща картина, нарисувана обикновено на кутийка от лего, то в нашия случай  откриваме методиката на обединение с другите.

Разкриваме последователността на обединението: по какъв начин можем да получим сили, за да се обединим, да се сближим в тези картинки един с друг, да започнем да ги събираме така, за да се приближим правилно, където моите изпъкналости и вдлъбнатости се съединяват с другите не егоистически, противоположно, а алтруистично, в съвмешаване, в равновесие, в единение помежду си.

Това правилно съединение между нас се нарича поръчителство, когато предаваме един на друг тези взаимно необходими сили, които въпреки егоизма ни трябва да ни привличат, а не да ни отблъскват един от друг. Трябва да разкрием това действие в инструкцията, която е приложена в тази кутийка, към тези разделени части. Затова Тора се нарича инструкция, от думата ”ораа”. Тора е общата инструкция за правилното ни, взаимно събиране, което сега трябва да реализираме помежду си.

Естествено, в това движение от монтирането на всички схеми, състоящо се от седем милиарда части, съществува определен ред: с какво да се започне.

Затова Баал а-Сулам казва, че всичко се разделя на вътрешно и външно. Отначало ние с вас трябва да видим кое е вътрешното.

Вътрешното – това са тези наши приятели, другари, членове на нашата група от всички страни и континенти, които изпитват такова движение, докато още може да бъде неосъзнато, нежелателно.

Те мислят за това, как да влязат в това ново състояние на следващо ниво, да се повдигнат от животинското на човешкото ниво, но още може би не осъзнават, че за това е необходимо да работят против егоизма. Говорят за обединение, но още не си представят как, в крайна сметка, да се обединят.

Като цяло, пред нас възникват такива проблеми и постепенно трябва да ги решаваме помежду си. А решението, разбира се, е в това, че се обединяваме и едновременно мислим, че нашето обединение е само основата, базата за това, всички останали членове, частите на тази картина, на това лего, да се присъединят.

И се получава, че тази вътрешна част, която ние самите представляваме, се явява основна, мозъчна част. Когато тя се събира, от нея се отклоняват всички нишки на управлението, подбуди, обяснения, разкриването на всички останали части. И тогава те започват да разбират, да се развиват, да се приближават към нас и да се събират заедно с нас. Ние като магнит започваме да ги привличаме в тази степен, в която сме способни сами да се съединим помежду си.

По такъв разтварящ се от нас кръг и по-нататък всички ще се събираме все по-плътно, във все по-голяма, огромна, изумителна комбинация, която в крайна сметка поражда съвършенството на творението. Разкривайки постепенно това съвършенство на 125-те стъпала от последователни действия, ще разкриваме в нея все повече и повече проявлението на този план, на тази сила, която съществува вътре, тласка всичко напред и се нарича ”Творец”.

Тази сила постепенно се проявява.

Ще видим цялата наша история: по какъв начин сме възникнали още от началното, малко проявление на света, който е създал неживия живот.

Тя е започнала да се развива в растителния, животинския живот и днес, в нашето съзнание, със съзнателното ни участие, се превръща в състоянието, наречено ”човек”.

Науката кабала през цялото време е била скрита, доколкото не е трябвало да ни се дава възможност да се опитаме да се обединим, защото бихме събрали тази картинка егоистически, неправилно, и навярно би ни превърнала в някакви ужасни чудовища. Затова науката кабала е била скрита.

Тя се разкрива именно днес, защото времето е настъпило. Виждаме, че в настоящето си състояние не можем да останем повече на нашето ниво, на нашата степен, както обикновено силите на природата започват да ни побутват отзад, но незнайно на къде.

Разкриването на следващото състояние в нашето осъзнаване и разбиране се явява днешната ни задача. Надявам се, че ние с вас ще се справим с нея и при това ще покажем пътя на останалите, който постепенно ще се приближава и ще се допира до нас.

Предварителното състояние, в което съществуваме, се нарича ”слугинята, която наследява своята господарка”. Тоест това е егоистично състояние, където се проявяват всички наши взаимни отблъсквания, несъгласия, противоречия.

Но именно такова нещо ни е необходимо, защото благодарение на проявлението на егоизма ни, можем да го променим: там, където е изпъкнал – във вдлъбнат, и обратно. И по такъв начин, вътре в себе си, вътре във всички наши желания, подбуди, мисли, свойства, постепенно, изучавайки егоистичната природа, променяйки я на алтруистична. Така от самите себе си създаваме следващото ниво и в пълна дълбочина, в целия обем на замисъла на Твореца постигаме самия Него.

С вас можем да постигнем това много бързо, защото следващото ниво, постигнато от нас осъзнато, с наше участие, преминава много бързо.

Когато материята трябва да се промени сама по себе си на неживо, растително и животинско ниво, тогава тя действа от подбудата, от принуждаващата сила на природата и измененията, които произтичат в нея, са много бавни и принудителни.

По такъв начин ще видим, че неживата природата се е развивала в продължение на милиарди години, растителната в продължение на стотици милиони години, животинската в продължение на стотици хиляди години, а това, което днес наричаме ”човек”, съществува в животинското си състояние около 50 хиляди години.

Затова и днес изпитваме съкращаването на времето от неживо към растително, животинско и човешко състояние.

Виждаме как от ден на ден все повече времето се ускорява. Затова, щом като започнем правилно да работим над правилното ни обединение, ще видим, че всяка секунда ще реализира в себе си огромно количество действия. И буквално за следващите броени години ще можем да достигнем целия този огромен, цялостен строеж.

Така че, пред нас е много интересно, интензивно време и самото то е велико, най-доброто от това, което би могло да бъде.

Ние с вас трябва да ценим това, че пребиваваме в състояние, когато можем да говорим за това, когато разбираме къде се намираме и в какво се заключава мисията ни – да се постараем да изпълним тази програма, поправяйки себе си, и да помогнем на другите да направят същото.

Всичко това за нас днес се явява стимул – не подтикващ ни отзад болезнено, принудително, като животни, а стимул, който ни устремява напред, когато построяваме сами нашето прекрасно, следващо състояние.

В книгата „Зоар“ пише, че раби Шимон е плакал, защото е искал да доведе до знанието на хората всичко, което им е приготвено, но не могъл, защото това би било подобно на неузрял плод. Тоест човечеството би събрало себе си по неправилен начин и после не би могло да се ”измъкне” от това.

Затова тази книга специално била написана по такъв ”завоалиран” начин и укривана. Разкривала се е постепенно, в продължение на много столетия, докато не се е разкрила днес, с помощта на ”Коментарът Сулам”. И само днес, по принцип, започваме да говорим за правилната й употреба.

Надявам се, че с вас действително ще преминем към тази реализация, ще изпитаме върху себе си всички блага на тази методика, на тази инструкция, наречена ”Тора”(„инструкция”-„ораа”), или на тази светлина, която съществува в нея, разкриването на Твореца, което произтича в нас, ако правилно използваме групата и това, което са ни написали кабалистите. Защото книгите им, по принцип, ни разказват за правилното съединяване помежду ни и за това, как в съединяването се разкрива Твореца.

От една страна, ни разказват за поправянето на желанията, с така нареченото правилно съединяване помежду ни.

От друга страна – как в това правилно, поправено състояние започва да се проявява животът. Отначало малко, от съединяването на неживо ниво. След това там се появяват някакви растителни движения, после животински връзки, а след това вече човешки връзки. Всичко зависи от качеството и количеството на съединяването между тези разделени, егоистични елементи в общата алтруистична система.

Всички тези действия, степени, изучаваме в кабала. Всяко от 125-те стъпала представлява по себе си максимално, съгласно тази степен, единение – 10 сфирот, т.е. пълно съединяване помежду си, правилен синтез на разделените части и тази светлина, която се проявява в това съединяване: явлението Творец, Неговата програма, общата, оживяваща сила.

Това е подобно на тялото ни, отделните части на което, да допуснем, могат да съществуват по отделно, а когато се съединят, образуват единен организъм. Но това не е просто един единен животински организъм – в него се появяват усещания за живот, после изведнъж, усещане за целия живот, за някакви постъпки, за някакъв вътрешен и външен свят. От какво? От това, че цялото тяло работи в унисон.

И когато съберем вътрешната част на това огромно лего, чрез нея ще можем да започнем да присъединяваме към себе си и външните части, поради това, как това единно творение се състои от неживата, най-външната, по-вътрешната – растителната, повече вътрешната – животинската, и най-вътрешната – човешката част.

Сами по себе си ние представляваме най-вътрешната част. Тоест всички тези, в които съществува самостоятелния стремеж към постигане на целта на творението, представляват вътрешната част. А всички останали идват по разтварящия се кръг: животинско, растително и неживо.

Затова постепенно, разпространявайки кабала, трябва да разкрием всички нейни останали части, да им помогнем да се присъединят към нас. Затова, както в останалите части, освен в нас, има много малка част, която също трябва да постигне програмата на творението, плана на творението, плана на поправянето, на реализацията. Те ще се нуждаят от помощта ни като тяло, в което има главни и второстепенни органи.

В целия съвършен организъм е важна всяка клетка, защото иначе няма съвършенство. В процеса на създаване и на възстановяване на организма, естествено, главни са неговите основни части. Тоест главното за нас сега, на преден план, е да съберем себе си.

Надявам се, че ще можем бързо да го постигнем. Всичко зависи само от нас.

Ако всички предишни степени от развитието си сме преминали неосъзнато, не сме знаели къде вървим, егоизмът ни на някъде ни е бутал и ние сме се опитвали да се развиваме, сблъсквайки се със себе си, постоянно тласкайки се един към друг, то сега – напротив, най-главното е не да се устремяваме някъде напред, а да се устремим на вътре, към съединяване, към все по-голямо сливане един с друг.

Затова тук просто е необходимо движение навътре, към единение, на вътрешен стремеж към единно, затворено съединяване. То ще прояви Твореца в нас и тогава вече ще имаме вътрешна сила да поправим всички останали.

От виртуалния урок, 14.09.2011

[55146]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: