Нещастие заради егоистичния ум

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?

Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.

Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?

А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!

До  какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.

Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.

Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не  мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.

Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58356]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: