Как да се станеш венеца на природата?

Сега започваме да разкриваме, че предаването на информация протича мигновено. Освен това, съществуват такива физически въздействия, които също произтичат мигновено, а не просто със скоростта на светлината, звука и т.н. Тоест цялата природа е единна.

Ако тя е такава, то аз, развивайки се, преминавам към състояние, когато, очевидно, трябва осъзнато да приема участие в това единство, изучавайки го, да се съгласявам с него, да участвам в него разумно. Трябва да видя къде участвам, щом не съм нейна интегрална част – желаейки да бъда егоист, желаейки само за себе си, като не взимам под внимание близкия и по-далечния кръг.

Очевидно, природата ме подтиква към осъзнаване, че аз съм свързан с нея в пълен образ. Тя желае,  да осъзная това единство и осъзнато да участвам в нея. Затова усещам, и постоянно ще усещам кризи – моето несъответствие с разкриващите се условия.

Природата ми го разкрива, като кръг, и сякаш говори: „Ето това е близкият кръг, с който трябва да бъдеш сега интегрален, т.е. напълно взаимосвързан. Сега не чувстваш себе си в равновесие с него, във връзка, в хармония, и трябва  да го постигнеш“. И ето, тя ме принуждава към това, създавайки всевъзможни лоши обстоятелства: на мен ми е зле и със себе си, и с децата, и с обкръжаващата обстановка, и с здравето, и с екологията – с всичко.

Принуждава ме от всички страни – мулти-криза! Не просто икономическа криза, а криза във всичко, което правя, с което съм взаимосвързан! Природата ми показва, демонстрира ми, че не съм глобален, не съм интегрален в тази своя малка сфера, в която се намирам сега. Веднага, когато стана по-взаимосвързан с нея , тя ще ми покаже по-голямата сфера, и аз ще мога да усетя: „Погледни, аз отново съм в криза!“.

Но това не е поредната криза, която идва след две години. Това е появата на по-голямата сфера, с която трябва да вляза в интегрална връзка.

Поправил съм в нея някаква част ( с другите хора, с неживата, растителната, животинската природа и т.н.), достигнал съм до нещо като отдих, към равновесие – и изведнъж, бум, отново криза. Но това не е криза. Просто природата, по такъв начин, ме разширява, тя иска да направи от мен свой съзнателен елемент, за да мога осъзнато да участвам в нейната интеграция. Защо? Защото така ще я опозная. Защото  действително ставам неин венец, неин плод.

Днес виждаме, че човек се явява събирателния елемент на цялото мироздание, освен едно – той не разбира нищо: къде се намира, не разбира цялото това взаимодействие, не се включва в него.

И природата сега започва да ни развива именно към това състояние и ние го виждаме на практика.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56978]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: