Детските години на творението

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът създава желанието за наслаждение противоположно на Себе си, на светлината, на свойството отдаване, затова то желае само да получава. А когато творението разкрива своята противоположност на Твореца и иска да стане като Него, отдаващо, то, то се издига все по-високо в свойството отдаване, което получава направо от Твореца. Но неговата централна точка остава скрита.

Желанието да получава, разкриващо се в Малхут на света на Безкрайността, абсолютно нищо не знае за себе си. С една дума, като младенец виждащ пред себе си нещо, което се случва и иска да участва в него, мислейки, че всичко каквото прави възрастния е хубаво. Ето така Малхут на света на Безкрайността извършва съкращаване на себе си, казвайки, че иска да бъде като Твореца и нищо повече! И светлината се съгласява, играе си с детето. Тя дава на Малхут всичките и необходими сили. Ти искаш екран – заповядай, ето ти на теб Галгалта, А”Б,СА”Г, М”А, БО”Н, света Некудим …

Първият път светлината, Творецът разкрива на творението неговата истинска същност – при разбиването на съдовете. Представете си с каква” жестокост” това е било направено! Но засега няма още творение, става дума само за материал на желанието за наслаждаване. И в това разбиване му се разкрива, доколко то е противоположно на светлината.

Но това все още не е неговото собствено разкриване, всичко това са действия на светлината, която разбива желанието и себе си заедно с него. Така започва да се създава системата на света Ацилут и световете БЕА, и се достига някакво съвършен но състояние, в което всичко е готово за раждането на човека.

Човек се ражда от особено съединение между Малхут и Бина. И когато възниква това уникално създание, основано на съединяванията по свойства на получаване и отдаване, то при него се появява възможността за собствено осъзнаване на действието, за постепенно постигане целта на творението. Това не е проста тема, за изразяването на която не достигат думи. Учението за Десетте Сфирот ни разказва за строежа на човека в много общи линии, без никакви подробности. Ние само знаем, че той възниква от средната третина на сфирата Тиферет от света на Ецира, но без да усетим духовните светове, това е невъзможно да се разбере по смисъл. То е все едно, да разказвате за някакво явление от този свят, с което никога не сте се сблъсквали.

И така, ражда се човек и започва да работи над цялата тази система, която е била създадена преди него – за системата, от която той се е появил, и благодарение на която се е родил. С онази система от светове, която е изтъкала това особено преплитане на силите за получаване и отдаване, за да остави за него свободата на избор – особеното създание наречено Човек. А след това, след като се разбива, разбитите души издигат молитва (МА”Н) и изгражда Малхут на Света Ацилут – в това се състои нашата вътрешна работа.

И ако искаме да се обединим и да станем като едно цяло, ”като един човек с едно сърце”, ние сме длъжни да се включим в тази Малхут и да я принудим да се издигне до Зеир Анпин на света Ацилут, за да се обединим с него. Ние трябва да работим в онези граници, на онези стъпала, където Творецът е играл с творението, което тогава нищо не е знаело и не е разбирало: В Малхут в света на Безкрайността и на всичките стъпала на световете, разпростиращи се оттам и надолу – до онзи момент, когато творението достигнало до собственото си усещане и осъзнаване.

Ние не можем да работим в областта на своите свойства, със своето собствено Аз – а само над своето включване във Висшия, в Твореца.

Тъй като нашият корен си остава скрит до самото крайно поправяне. Затова когато пробуждаме Малхут, ние винаги го правим с вяра над знанието: ние само се молим да се включим във Висшия, само да Му се уподобим, да се присъединим към Неговите действия. Това сливане се извършва също за сметка на висшия, както цялото спускане на световете отгоре на долу – така трябва да принудим висшия да ни издигне обратно отдолу нагоре.

Но през целия този път ние никога не се докосваме до своето истинско ‘’Аз” и не играем с него. Така, както не се докосваме до същността на Твореца, а само до неговото отношение към нас – точно така, ние не се докосваме до своята собствена същност, а само до нашето отношение към Него. Ние работим над цялата област от отношения между нас, освен тези двете крайните, последните точки над които за сега сме безсилни.

Когато завършим своето пълно включване един в друг, Малхут в Бина и Бина в Малхут, аз в Твореца, а Творецът в мен – тогава се случва особено съединение, което се нарича ”Рав паалим умекаб циел” и се достига Края на поправянето, ”Гмар Тикун”

От урока по „Учението за десетте Сфирот“, 02.10.2011

[56314]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: