Да се даде на света надежда за бъдещето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Означава ли, че с нарастващата криза по света, е време да престанем да играем на кукли и да започнем да се грижим за настоящето на ”детето”?

Отговор: Разбира се. Дошло е времето да се отиде при народа – при всички онези, които се противопоставят на съществуващото състояние в света. А от друга страна, трябва да се разработи и да се поднесе на света методиката за поправяне.

Защото днес целият свят крещи, само че всеки вика по своему. Икономистите крещят за икономическата криза по форумите си, а обикновените хора, усещащи тази криза непосредствено в стомасите си, излизат на демонстрации. Но в продължение на броени месеци тази криза ще бъде достатъчно усетена от всички – и от богатите, и от бедните.

Защото за човека не е важно, колко  и какво количество ще бъдат – всеки измерва чрез усещанията си, оценявайки себе си спрямо обкръжението. Живеем с усещанията си и не сме способни да се оценим по друг начин.

Затова всички ще почувстват, че губят живота и надеждата си. И най-главното – това е загуба на надежда за бъдещето. Защото, ако сега ми е зле, но утре ме очаква нещо по-добро, това ми го допълва светлината. Вътрешната светлина плюс обкръжаващата светлина, утрешното очакване – двете неща заедно ми създават усещане за живот.

И обкръжаващата светлина – тук даже е по-важно, защото не съм ограничен от желанията си. Днес мога да съм беден студент, който няма нищо, и който се препитава с хляб и вода, наемайки ъгъл в чужд дом. Но знам, че утре ще се изуча и ще стана ценен специалист и ме очаква светло бъдеще. Тази надежда ме огрява.

В основни линии, живеем с надежда за бъдещето – обкръжаващата светлина. Защото не сме животни, живеещи само за днешния ден – човек живее за бъдещето. А ако няма бъдеще, то за мен е по-добре да умра, отколкото такъв живот. Животът се измерва с това, което ще бъде, започвайки от следващия миг и по-нататък, а не с това, което е точно сега. Само животното се успокоява с това, което има в дадения момент и не проверява запасите си. Това добавяне на богатство, което донася обкръжаващата светлина, се намира извън физическото тяло. Животното или малкото неосмислящо дете не чувстват това.

Затова най-главният проблем на днешния ден е загубата на обкръжаващата светлина, а не вътрешната светлина на текущото ни състояние в този свят. По тази причина, главното заболяване на днешния свят е депресията, разочарованието, усещането за безсилие. Интересното е, че в състава на хомеопатичните лекарства за депресията влиза златото.

Светът ще бъде, само това не разбираме, че трябва и нашата помощ. И ако не я предоставим своевременно, то той ще обърне погледа си към Израел и ще я изиска, както е написано от пророците. И тогава ще започне голям смут и война, защото инстинктивно хората ще усещат, че тук се намира коренът на проблема.

Всичко зависи от това, ще ни се отдаде ли по-рано да обясним на света, що за състояние е това и че имено тази точка открива нови възможности за разцвет – само в друго разбиране. Защото сме порасли и е време да заменим парцалената кукла с истински неща, притежаващи дълбоки ценности. И на нас предстои да открием така очите на цялото човечество – хората сами няма да могат да прозрат, защото в тях няма светлина, възвръщаща към източника – тази сила, която развива малкото дете. Тази светлина не може да достигне до другите по друг начин – само чрез нас.

Трябва да се погрижим за това и колкото е възможно по-скоро, на всички места, на които можем да се обърнем към народа – от участието в демонстрации до икономическия форум, формулирайки обръщение за тях. Независимо от това, доколко ще бъде прието – трябва да се направи всичко възможно.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57324]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed