Възмутителят на спокойствието

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Мир в света”: Как може да се убеди индивида с обещание за равенство на всички членове на обществото? Защото няма нищо по-далечно от човешката природа. Всички копнежи на индивида, напротив, се състоят в това да се издигне над цялото общество.

Дори да сме придобили ”справедливо” разпределение и социална ”справедливост” – нима ще ме заболи сърцето от всяка потребност да се извися над другите? Защо трябва да съм като всички? Може ли да се търпи това?

Справедливото разпределение само по себе си е противоположно на основата ни, на нашето естество. Защото във всеки от нас се таи усещането за собствената изключителност. За нас няма нищо по-ненавистно от това да приличаме един на друг, да сме еднакви. Просто ми е необходимо с нещо да се различавам, в нещо да противореча на другите, да се издигам над тях. Иначе не се усещам човек.

Животните могат да бъдат еднакви, неразвитите хора също. Обаче това вече го израснахме. Не е проста работа, че зад гърбовете ни останаха хиляди години на развитие на човешката степен от нейното неживо, растително и животинско ниво. Днес се добрахме до ”човека в човека” и затова никой не може да бъде удовлетворен от общото еднообразие. В епохата на робството или феодализма това беше възможно, но съвременният свят се промени. Загледайте се във всеки негов ъгъл, погледнете китайците и индийците, които по-рано естествено се влачеха в общите редици. Днес вече не е така.

И значи, не е възможно да се установи социална справедливост, доколкото нито един човек, по своята природа, не може да бъде равен с другите. В нашия свят вече няма никаква възможност да се изравни обществото със собствени сили. Когато сме живеели с племената в пещерите, всичко е било наред, но днес нямаме дори малък шанс да достигнем света, доволството, общото съгласие, които самите ние да не пожелаем да нарушим за миг.

Това е много голям проблем, който ни избутва от нашата изключителност. Творецът ”коварно” е заложил именно такова ”провокативно” свойство – уникалността, която разбива социалните ни начинания, не ни позволява да се укротим, да се успокоим и да се съгласим с това, както всички.

Макар да изяснихме, че в изключителността е заложен голям, прекрасен и величествен смисъл, доколкото това свойство ни е дадено направо от Твореца – единственият корен на всички творения, но заедно с това, когато това усещане за изключителност се е загнездило в тесногръдия ни егоизъм, действието му е станало разрушително. В крайна сметка е станало източник на всички нещастия по света, както на миналите, така и на бъдещите.

И затова, независимо от всички усилия на демонстрантите, на искрените борци и на подстрекателите,  нищо няма да ни помогне. След едни ”поправители”, винаги ще последват други и конфликтите никога няма да позволят да преминем към съгласие на кръглата маса. Всеки договор ще повлече след себе си нови поправки и забележки, и нито една конструкция не ще се задържи за миг.

Не стига това, че хората не могат да бъдат равни помежду си, но днес от тях се изисква и взаимно обединение, доколкото същите тези са привели себе си в съответствие с Природата. Това вече е вторият голям проблем: как да достигнем единство над всички противоречия, над всички желания, над цялата наша изключителност?

Своята изключителност трябва да я ”издухаме”, ”да я отстраним”, иначе как да се обединим. Или трябва да използваме същата тази изключителност за обединение.

Настана много краен момент: пред нас е природата с всичките й противоречия и изключителност, която кара човекът да използва другите. А срещу него – необходимостта от единство…

От урок по статия ”Мир в света”, 10.10.2011

[57100]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: