Entries in the '' Категория

Непрестанно усещане за вечен живот

Въпрос: С какво конкретно трябва да започнем, за да усетим цялата система на мирозданието вътре в себе си?

Отговор: Само с нашето взаимното включване в една единствена група. Мъже или жени – не е важно, къде, кой, как – ако всички се опитват да се обединят в една единна система, в системата на взаимно поръчителство, тогава самите ние ще станем една затворена система и ще започнем да усещаме общото, циркулиращо между нас наслаждение под формата на духовна светлина.

Това е непрестанно усещане за вечен съвършен живот, съществуващ над нашето сегашно съществуване, без да има никакво отношение към животинското ни тяло. Тоест, когато започнем да усещаме това огромно циркулиращо наслаждение, тогава ще престанем да усещаме своя живот като единствено съществуващ и дори смъртта на тялото няма вече да се възприема като смърт, а като изход от своята най-ниска, незначителна част.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58613]

Конгресът е в името на поръчителството

Въпрос: Как на предстоящият голям конгрес да реализираме първия етап на целта на съществуване на групата?

Отговор: Отначало ще проведем такава подготовка, че да ни стане ясно, че само за сметка на съединяването помежду ни, което се нарича поръчителство (и именно така се нарича самият конгрес), ние пробуждаме светлината.

Тази светлина в началото действа на нас, защото тя е притеглена с нашите желания. Искаме тя да се прояви и да ни измени и се поставяме под нейното въздействие: нека тя прави всичко с нас, каквото иска.

А след нас ще се увлече и целият свят, защото ние го присъединяваме към себе си и му предаваме същото въздействие на светлината, чрез своите желания и чрез разпространяваните материали.

Ако се стараем да пробудим светлината и да получим повече от нея, чрез нас тя преминава в света по тези канали, по които сме свързани. И виждаме, колко ефективно и полезно е нашето взаимно влияние.

Не се изисква много голяма група, за да предаде на света въздействието на светлината, връщаща към източника. Разбира се, важно е тя да е по-голяма, но главното е тя да пробуди светлината, и колкото се може по-силно. Ако тази група се напълни със светлина, то тя прелива от нея по-нататък в света.

Защото те се напълват с тази светлина за сметка на желанията, получавани от целия свят, буквално от своите получаващи желания, от своя АХАП. И затова те получават в себе си само в такава степен светлина, че да поддържат своето съществуване и да развиват по-нататък методиката на поправянето, а всичко останало ще се излее в света.

По такъв начин тази група достига своето голямо духовно състояние (гадлут). И тя не трябва да е толкова многочислена – за това не се изискват милиони. Това не е 1% от човечеството, а доста по-малко. Незнам точният брой, но главното е да пробуди светлината, и тук е най-важно качеството на групата.

Затова, на конгреса трябва цялото си внимание да отделим на качеството на съединението помежду ни и така ще напреднем.

От урока по статията на Рабаш, 30.10.2011

[59295]

Спасението е в единството

каббалист Михаэль ЛайтманСветът e на прага на драматично увеличаване на безработицата. Милиони ще бъдат изхвърлени на улицата без най-малък шанс за намиране на работа, за да осигурят препитанието си. За тях е необходимо да се открие нов източник на работа – интегралното обучение.

Ние трябва да разберем, че с привличането на светлината, връщаща към Източника, който действа за общото единство, изучавайки законите на новия свят и принципите на живота в него, човек заслужава да му се предоставят минимални условия за достойно съществуване. Благодарение на това той става позитивна, необходима част от обществото.

Вече се обърнахме към тези, които вземат решения и им предложихме този път. Човекът, който е загубил работата си не трябва да остава в къщи, не трябва да бъде изхвърлен на произвола на съдбата. Това ще насади жестокост у него и също така ще го превърне в безделник, когото вече никаква сила няма да върне на работа. От безнадежност ще се ообърне към наркотиците, към престъпността и т.н. Ако не създадем заетост за хората, ще доведем делото до социален крах.

Трябва да се разбере, че тази нова дейност – обучението – ще бъде неговото поправяне. Ние просто се нуждаем хората да седнат на учебната скамейка. Това не е милостиня, не е възможност „да убият времето“, а социална функция, която е нужна на всички. Учащите се, в действителност ще започнат да работят за оздравяване на обществото и именно така ще се отнасяме към тях.

Обучението не бива да се пренебрегва и от тези, които не са загубили работата си. Може би те ще поделят работните си часове с тези, които са уволнени и тогава всички ще могат да се учат по половин ден. Такъв закон трябва да бъде въведен в законодателството. Тъй като всички ние сме единно общество и всички искаме социална справедливост. Така че, трябва справедливо разпределение на товара. Работата се разпределя между всички, обучението – също. И всички средно получават сходно заплащане.

Самият живот ни диктува този подход. Не можем да продължим стремежа си за „американската мечта“. Тя вече се разби – време е да се събудим.

Въпрос: Достатъчно ли е това обучение,за да реши всички проблеми?

Отговор: Да. Това не е просто обучение, а всякакви видове обучение, връзка към актуални събития и явления. Обяснението за единния свят и необходимостта от добри отношения. Човек се учи да се сдружава с други хора и започваме да разбираме, че благодарение на това ние пробуждаме присъщите на нас сили. Те вече са включени в неделимата общност и ще внесат необходимия порядък. С тяхна помощ ние се сравняваме по свойства с Природата, ще престанем да бъдем в нея глупав, антагонистичен придатък. От ракова тъкан ще се превърнем в неразделна част, благодарение на което ще постигнем обединение и оздравяване на целия свят.

Спасението е в единството. Само обединени, ние ще постигнем резултати. Днес се установи, че човешкото общество е единно цяло и ние трябва съзнателно да се присъединим към тази тенденция по собствената си свободна воля. Време е да осъзнаем, че друг път няма.

Баал а-Сулам казва, че тук се крие един психологически проблем. Човек не може да се промени отвътре. Да завърти ръчката е лесно, но е трудно да я достигне. Но веднага щом само се хване за нея – с едно движение, светът се е променил до противоположност.

От урока по статията “ Любов към Твореца и творенията „, 30.10.2011

[59209]

Това не е криза, а начало на революция

Мнение: (М. Горбис, директор НКО Institute for the Future): Това, което се случва, не е поредната рецесия, а начало на огромна трансформация, която завършва със спад на отдавна формирани структури.

Трансформацията ще засегне банки, финансови структури, органи на властта и други обществени институции и организации. Цялата сегашна система ще бъде унищожена или сериозно преустроена. Процесът на трансформация ще отнеме няколко десетилетия.

Реплика: Трансформацията ще засегне нашите взаимоотношения, измененията на цялото общество към единство (осъзнаване на необходимостта от взаимно поръчителство) и като следствие от това, отвътре навън, ще произтекат изменения във възпитанието, образованието, свиване на промишлеността до необходимите размери, за удовлетворяване на необходимото за цялото човечество. Аз мисля, че трансформацията (мирна революция) ще отнеме много малко време…

[59240]

За алтруизма на клетките

Въпрос: Не мога да намеря материала за унищожаването на клетките заради спасението на организма, на какви факти се опирате, освен на кабала, когато говорите за това?

Отговор: Изпращам ви материали, например от разговора със С. Киселева (ръководител-лаборатория по Клетъчни технологии на Института по обща генетика РАН), Ю. Панчина (завеждащ лабораторията на Института, проблемно предаване на информация), В. Богатирева (вице-президент на Асоциацията на Клиническите цитолози в Русия):

… – както стана ясно, няма такъв случай, в който клетката просто така да умре… когато в клетките възникват някакви изменения, в тях се включва специален механизъм, водещ, грубо казано, до „харакири“. И това е един от нашите най-главни защитни инструменти.

– Ако тя разбира, че нещо не е наред, то в интересите на общото дело завършва живота си със самоубийство?

– В този смисъл – да, в социален смисъл, както в средновековна Япония. …Изобщо, това е едно от най-изключителните открития в последно време, че освен обичайните свойства на клетката: да се дели, диференцира, изменя своята структура, има и още една важна функция – да загива.

Прочетете повече:  http://finam.fm/archive-view/4882/

[59149]

Дисбаланса в световната икономика ще оправи кризата

Мнение (А. Галчински, икономист, екс- водещ на Съвета на Националната банка): Да се решат проблемите на световната икономика е невъзможно с методите на икономическата политика – и с тази функция ще се заеме кризата. Става въпрос за критически излишък на параметрите на потребителското общество.

Кризата на дълга – е ехо от съответните излишъци. Да се реши проблема с инструментите на икономическата политика е невъзможно. Никой не знае, как това може да се направи. Антикризисните мерки в предшестващите години са дали противоположни резултати. В тази ситуация на хирургическо вмешателство се поема от кризата.

На лице е прогресивна компресия на фазите на икономическия цикъл: кризисните падения приемат верижна специфика, вървят в непосредствена близост един до друг. На път сме към нов икономически щурм. При това икономистите не се надяват на скорошно решение на проблема: става въпрос за процеси, свързани с междусистемни трансформации. Западната икономика е изготвена в системата на нулев ръст.

Реплика: Не само нулев ръст, а отрицателен ръст ще наблюдаваме в световната икономика – особено в тези области, които не се явяват необходими за съществуване. Струва ни се, че тези области на промишлеността и търговията падат, защото в хората изчезват средствата за тяхното придобиване. Но това не е така!

Работата е там, че те отмират, тъй като не съответстват на новата форма на човечеството – подобие на природата, когато получаваме от природата необходимото за жизненото съществуване, а всички наши свръх – желания се напълват от усещания за общност и любов – и напълвания във вечността, извън животинското тяло.

[58966]

Тренировъчно падане

Въпрос: Какъв съюз сключваме, който ни позволява да продължим в това време, когато в нас пропада желанието?

Отговор: Съюз, сключен заради бъдещето – това е като спортна тренировка за бъдещи резултати на съревнование. Защото искам да добия там висок резултат, и затова сега се тренирам.

Това са  изкуствени упражнения:  вдигам летвата, скачам, за да се засиля и да извърша някакво действие, заради което сега тренирам. Поради това изпълнявам упражнения, с които имитирам бъдещо състояние, защото, когато то дойде, да мога добре да го издържа.

Така постъпват в армията и навсякъде, където искат да възпитат човек и да го подготвят за особени действия, и затова имитират реална ситуация, използват въображение. И човек знае, че сега участва в учебни маневри, които са пряко свързани с реалността и близки на тези ситуации, където попада в истински бой.

Това също се нарича сключване на съюз – работа в името на бъдещето. Само нашият Съюз се отличава с това, че ние искаме да се свържем с висшата сила, към която сега се чувстваме близки. Заради това изпълняваме упражнения, обучаващи ни да не се откъсваме от нея дори и в такива състояния на отделяне, които ще дойдат после.

Не съществува минало, настояще и бъдеще. Нищо не привличам от миналото време – всичко се намира в мен сега, в настоящето. Но ако днес се готвя за това време, когато ще дойде падението, то получавам възможност по-добре да отстоявам.

Сам съм построил модел на това състояние и предварително съм извършил упражнения: какво ще бъде, ако към мен не слезе светлината възвръщаща към източника и няма да има сила да ме подкрепя. Как тогава мога да я изисквам и да действам така, сякаш тя е в мен.

Такъв съюз сключвам и с приятелите, и с Твореца – тоест със силата, която ме оживява и поддържа, силата на духовния живот. Сега тази сила ме удържа и ми дава възможност да слушам и да уча, но може да дойде ден, когато няма да мога да отида на урок, да участвам в него, да напредвам и задавам въпроси. И тогава искам, тази сила, която сега се е приближила до мен и ме е вдъхновила за учението – да остане с мен и отново да ми помага!

Тренирам за бъдещето, точно така, както всеки спортист или човек, мислещ за своето утре и готвещ се за предстоящо действие. Това не е договор, записан на хартия, но ти проиграваш в себе си тази ситуация, сякаш ти предстои някъде да отидеш, с някой да се договориш и нещо да направиш, и затова по-рано изчисляваш, как да отидеш, какво да кажеш и как да се държиш. Ти предварително се поставяш в подобно състояние.

Но особеността на духовния съюз е в това, че ти го сключваш в момент, когато си пълен със сили – в разчет на бъдещо състояние на пълно безсилие, опитвайки се да привикнеш към него.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58781]

Над пропастта в лъжа

Мнение (David Galland): Финансовата система на САЩ и развитите страни се намират на края на пропастта. Изразявайки се метафорично, много от световните финансови експерти и икономисти спорят за курса на държавния кораб, без да забелязват, че той вече се е блъснал в айсберга и се пълни все повече с вода.

Пари от нищото – е най-меката и кратка формулировка, отразяваща действителната същност на финансовата система на САЩ в този момент.

Така се е случило, защото в продължение на 40 години, от времето на Никсън, когато е отменил златното покритие на долара през 1971, материалната основа на глобалната финансова система се състоеше единствено от обещанията на политическите деятели да не се печатат прекалено много. Отървалите се от ограничения, политически деятели, без много да се оглеждат за каквато и да е рационалност, използвали подаръка да създават пари от нищото, за да започнат парада на популистките програми, всяка от които да създава нови бригади от бюрократи.

Приемайки под внимание факта, че доларът на САЩ се явява резервна световна валута, с която се оценяват основните видове суровини и в която се пази голяма част от резерва на централните банки на други държави, може да се направи изводът за разпространението на американските проблеми върху цялата глобална финансова система.

Следва да отбележим, че и САЩ, Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания се къпят сега в едно и също блато от дългове.

Фактически, през кратката си история, американската финансова система постоянно е търпяла загуби, благодарение на политическите обосновани опити за намеса в работата на свободния пазар, за да може да купи подаръци на избирателите или да отхвърли текущите икономически проблеми.

По такъв начин, може да се предположи, че господстващите СМИ, са съсредоточени върху ежедневните промени на фондовите пазари или на безполезната политическа игра на Вашингтон, пропускайки началото на крушението на световната финансова система.

Днес – кризата е на държавната задлъжнялост. Затъналите в дългове правителства в целия свят, на които валутните резерви са в долари и евро, можещи да се изпарят във всеки момент, са принудени да ползват единствената позната рецепта – пускането на пазара на нови пари и нови дългове. Глобалната финансова система се пука по шевовете, приближавайки се към катастрофата без да има някакви реални алтернативни пътища.

[59013]

Светът вече е взаимно свързан. А ние?

каббалист Михаэль ЛайтманКонгреса в Арава. Урок №2

Въпрос: По-голямата част работим в своите групи по места.

Как правилно да разпределяме усилията между работата в групата и съвместната работа с останалите групи?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стараем да бъдем част от общата програма, съгласно която, всички групи в целия свят трябва да се почувстват като една голяма обща група.

Проблемът е в това, че не ни достигат хора, в това число и ръководители на проекти. Работата трябва да се организира така, че всяка група, съгласно спецификата на своята страна и регион, да се включи в общия процес.

Например, сега преживяваме период на демонстрации, и трябва да привлечем всички групи свързани с тази работа – разбира се, отчитайки условията по места, с разбиране, меко и пределно адекватно. Не може да бъде такова, че едната група иска да се занимава с това, а другата –  не. Защото става дума за повелята на времето. Щом светът се е почувствал взаимно свързан, то ние трябва да се отнасяме към него, както към групата. Нека тя още да не разбира от ситуацията, нека тя да е объркана – и все пак тя вече се е събрала.

В света днес се разкрива световната система – Малхут на света Асия. И затова всички вече признават глобалното единство. По-рано беше иначе, а сега всичко е така. Кабалистите отдавна са казали, че науката кабала ще се разкрие в края на 20 – то столетие – защото именно Малхут на света Асия се спуска в нашия свят. Това може да се представи иначе: тя се проявява отвътре, подобно на мрежата издигаща се от дъното на морето и грабвайки ни, като малки рибки.

Такава е ситуацията в целия свят. Ние можем да се намираме в тази мрежа, но за нас тя е желана, а за останалите не особено, тъй като тя ги води към кризата.  И затова с всички сили трябва да обясним на блъскащите се в мрежата: ”Това съвсем не е краят на света. Разбира се, че няма да се измъкнем от тази мрежа, може дори да не си мечтаем. Затова пък може да разберем нейните закони и да ги използваме в наша полза. Разбирайки се в произтичащото, ние ще получим напълване, вечност, съвършенство, нов прекрасен живот. От само себе си той вече няма да бъде такъв, както по рано. Та дайте да видим, какво е това. Тъй като друг изход няма”.

Трябва да рекламираме сред хората новата реалност. Днес за нея говорят вече много видни деятели, специалисти и учени. В това се състои нашата работа – по отношение на света и към нашите групи. Много от нас са обзети от лично безпокойство. Човек иска да завладее духовния свят и не го свързва с останалите. Аз разбирам, както и на мен самия ми е било трудно да разбера това послание. Много съм чувал и чел за него, но все пак не съм го свързвал пряко със себе си. Едно е какво е написано там и друга работа съм  – Аз”. Човек сякаш е омагьосан, той маже да произнесе чудесни думи, а вътре – да се отнесе към света съвсем иначе. И затова само общата сила на групата, въздействаща на всички заедно, е способна постепенно да ни доведе до правилното разбиране.

Днес ние се издигаме на ново стъпало. По-рано всеки си правеше личен разчет: ”Ако всички се учат, то и аз ще се присъединя, за да постигна духовното”. След това ние по малко започваме да говорим за сплотяването в група – оказва се, че само в нея може да придобиеш духовния свят. Това също не е просто, с това все още не сме се смирили напълно.

Сега пред нас стои още по прогресивно условие, и не е по силите ни да забавим темпото на развитие. То не зависи от нас. Ние едва се съгласяваме, че ако процесът протича по такъв начин, то трябва да се влеем в неговото течение, защото друг изход няма.

Днес в целия свят се разкрива същия проблем. Но в света той се проявява по друг начин, сякаш го обръща към нас с лице. Хората започват да страдаст от това, че са свързани помежду си. Ние в групата искаме и в същото време не искаме да достигнем тази ваимно свързваща ни връзка. А в света – тъкмо обратното, връзката обхваща всичките по неволя. Ако и групата вървеше по същия път, щеше да ни бъде много по-лесно. Но ние не виждаме точно това, че сме свързани помежду си. С една дума ние сме просто отделни островчета в човешкия океан. То разкрива все по тясната взаимна връзка, от която няма къде да се денеш – а ние в групите всякаш въобще не сме свързани.

Така ни задължават самостоятелно, по своя воля да се обединяваме, да установим тази взаимна връзка и да опънем обща мрежа между нас. Аз съм длъжен сам да я изплета. В гиганската плетеница от души има парченца от нашите групи, свободни от плетеницата на общата система. Така ни предоставят възможност със собствени усилия да се включим в мрежата и да прокараме тези връзки.

Такава е нашата работа. Да се надяваме, че ще можем по-добре да обясним това на самите себе си, включвайки онези, които “се отдръпнаха настрана“ поради несъгласието си с това положително дело. И затова очаквам много от декемврийския конгрес. Тъй като днес целият свят е взаимносвързан, а ние още – не. Излиза, че ние трябва да се подготвим за сплотяването и да изкрищим: “Давайте да се обединяваме!“ Ние трябва да видим света по-поправен, отколкото ние самите. Масите се интегрират отгоре, без каквато и да е подготовка – тях просто са ги “хванали в мрежата“. А ние трябва сами да разкрием, да построим тази мрежа – и тогава нашите “групи – островчета“ ще поведат след себе си целия свят, обучавайки го правилно да функционира в новия духовен механизъм.

Да се надяваме, че на Конгреса ще ни се отдаде да почувстваме важната крачка към този път.

От 1 – я урок от конгреса в Арава, 28.10.2011

[59060]

125 стъпала в съединителната кутия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли връзка между моето отношение към висшия и към хората?

Отговор: Връзка има и тя е много проста. Преди всичко, човек трябва да поправи своето отношение към ближния, както е казано: ”от любов към творенията – към любов към Твореца”. Ще мога вярно да си представя и да разбера висшия единствено при условие, че организирам своя съсъд – желание.

Моето желание се състои от две части; вътрешно, в което усещам самия себе си, вътре в своето тяло, в своето семейство – най-близкия за мен и важния кръг от хора, намиращи се вътре в моето его, който искам да приближа към себе си.

А вторият, много по-широк, външен кръг – това са хора, които усещам като чужди за мен и ги отблъсквам. Аз се наслаждавам от успехите си за разлика от тях: колкото повече губят те, толкова на мен ми е по-приятно, колкото по-високо съм аз – толкова ми е по-хубаво. Независимо, че към своето семейство, роднините и към самия себе си – аз се отнасям по друг начин. Аз искам, всичките те да получат напълване, и съм готов за това всичко да им отдам.

Такова войнствено  отношение произлиза от строежа на нашите желания, които се разделят на вътрешни и външни.”Корен – душа – тяло” (шореш – нешама –  гуф) – това са вътрешни желания, а ’’одежди – дворец” (левуш – ейхал) – са външни. Затова нивото ”левуш – ейхал” възприемам като чужди и не се нуждая от тях. Аз съм заинтересуван само от тяхното използване за собствена изгода.

Но ние не можем да се доближим до следващото по-високо стъпало, докато не съединим всичките тези желания заедно. Както е казано: че в пълното духовно изграждане (парцуфа) трябва да има точно 10 сфирот, а не 9 и не 11. Затова съм задължен преди всичко, да поправя своето отношение към обкръжението.

Вместо целият голям свят – на мен ми дават да работя в групата, за да я направя за себе си толкова близка, колкото усещам самия себе си. И ако ми се отдаде да отстраня тази разлика между вътрешните и външните желания, дотолкова, че да не причиня на другаря си това, което аз самия ненавиждам, или да обикна ближния като самия себе си – тогава ще се свържа с висшето стъпало, с Твореца.

В такъв случай, ще имам вече с какво да отида при Него. А сега нямам с какво, тъй като не съм Нему подобен, нямам подходящ съсъд, и нямам възможност за връзка. Ние с Него сякаш сме щепсел и контакт, които не си подхождат, т.е. от различен тип.

Затова, за да постигнеш подобие на формата с висшия, на теб ти е дадена групата. Казано е: ако се организирате помежду си така, че да се получи едно цяло – нека дори да не е веднага по всички условия, а само 1/125 част, то ти вече може да влезеш в контакт с висшия. Това сякаш е адаптер, чрез който ти постепенно проникваш във висшия – както при колите, постепенно отпускаш съединителя, докато не се получи пълен контакт с двигателя, за да потегли колата.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59144]

Дори небето не е предел

каббалист Михаэль ЛайтманИкономиката е най-важната област за човека. Всъщност е като отпечатък – отражение на всички други сфери на живота. Невъзможно е да се изгради правилна икономика, ако не се вземат предвид възпитанието, семейните отношения и нагласи на хората – всичко това влияе върху икономиката.

Това е като едно духовно сливане (зивуг), с което се напълва духовния парцуф. В това сливане се включва всичко: всички желания, всички мисли, всички свойства, всички взаимоотношения между всички – всичко това заедно сега влиза в съприкосновение със светлината, с напълването. Ето това означава правилна икономика!

А ние в обичайната икономика отсичаме някаква малка част и действаме с нея – просто не умеем да направим правилен глобален разчет. Въпреки, че съм чувал, че вече има опити от прости числа и формули да се премине към други оценки, които отчитат човешкия фактор.

Но за мен правилната икономика е „ударно сливане“ (зивуг де-акаа), при което ще ти се отдаде да получиш оптимално напълване за текущото ти състояние и пред тебе ще се открие път, как да постигнеш все по-голямо и по-голямо напълване. Що се отнася до духовния подем, ти никога няма бъдеш губещ и няма да допуснеш грешка, няма да получиш криза.

Ще ти се разкриват все повече нови „незапълнени области“ –възможности за напълване. И това всъщност, именно това е нещото, за което човечеството мечтае – всеки път пред нас да се разкриват нови възможности за още по-голямо напълване – и така до безкрай, безкрайно. Както се казва: „Дори небето – не е предел“.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59138]

Съединението привлича светлината, а разединението – тъмнина

каббалист Михаэль ЛайтманЗапочвайки още от четирите стадии на пряката светлина, Бина се разделя на две части: първата част иска да отдава, а втората решава, че за да отдаде, трябва да получи. И тогава тя създава Зеир Анпин, призван да получи заради отдаването. Действието на ЗО”Н /Зеир Анпин и Нуква/, излизащи от Бина – това, всъщност е реализиране на отдаването на Бина.

Поради това ние, творенията – сме действие на Твореца. Ние се отнасяме към ЗО”Н, а Творецът – към висшето, към Бина. В световете това се въплъщава в парцуфа Арих Анпин, чиито Кетер и Хохма остават в главата му, а Бина излиза от нея и се спуска в тялото. В следствие на това, по същият начин се разделят всичките духовни стъпала – на Галгалта – Ейнайм и АХАП, разделени от точна граница.

Ако присъединяваме към себе си АХАП, заслужаваме, Арих Анпин да започне да се занимава с нас и освен светлината Хасадим, идваща в отговор на нашето желание да се съединим помежду си, да ни предаде също светлината Хохма – светлината на духовния живот.

Трябва да молим само за съединение. Проблемът е там, че се оплитаме в множество измислени желания. Но от всички тези нищожни желания ние трябва да изберем само едно важно, наистина вечно изискване, довеждащо ни към вечната цел, а не някакви временни пориви, възникващи на пътя ни и хвърлящи ни в разни посоки, за които веднага забравяме.

Единственото изискване е желанието да се съединим. Защото ние изначално сме били единни в своето съвършено състояние, но то се е разбило и ние сме се оказали разобщени. Какво можем да искаме от това разбито състояние, за да достигнем вечността? Само съединението!

Ние няма да можем да се съединим самостоятелно – а само с помощта на светлината А”Б – СА”Г, която ще изясни и поправи нашите желания. Но ние трябва сами да започнем това действие, тоест да се опитаме да съединим и изясним, какво можем да направим със собствени сили, а каква част остава за светлината.

В нашия свят няма друга цел, освен съединението. Затова, когато днес ни се разкрива кризата – освен съединението, нищо няма да помогне. Защото тя е резултат от възникналата между нас граница, нашето разбиване.

А всички останали действия, по косвен начин ще ни доведат до осъзнаване на истината, че ни е необходимо само съединение. Но чрез разпространяването на тези знания, ние можем да съкратим пътя на осъзнаването, за да може по-бързо да разкрием истинската потребност и по-малко да се лутаме по този път.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 23.10.2011

[59128]

Светът се пробужда

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората по света се пробуждат и започват да говорят за обединение. Защо се случва това?

Отговор: Това произтича от вътрешното усещане. Човек може да учи 10 години, всеки ден да чува за важността на обединението и въпреки всичко, това да е напразно. Ако не усеща нужда, няма да чуе нищо.

Но изведнъж той започва да го разбира отвътре по естествен начин. Неочаквано започва да осъзнава, че всички сме свързани заедно, че се нуждаем от обществена справедливост и справедливо разпределение, и че всички трябва да постигнем баланс между нас и Природата. Иначе животът ни свърша.

Днес няколко хиляди луди хора изсмукват последните запаси на земята и с помощта на рекламата ни подтикват да купуваме каквото те правят само за да добавят още една нула към своята банкова сметка. А ние следваме техните указания като покорни роби: преследваме материалните блага.

Достатъчно от това, всичко се срива. Ние съзряваме, защото нашето желание за получаване расте всеки ден и докато се развива, то започва да пита: „За какво живея? Какво се случва с мен? Защо страдам? Защо не мога да постигна напълване?“.

Безработицата в САЩ се е увеличила извънредно, удряйки и младите, които срещат трудности в намирането на работа. Има огромна пропаст между богатите, които работят на Уол Стрийт, и младото поколение. На 20-25 години човек не вижда никакво бъдеще пред себе си. Без работа той не иска да се жени и да има деца. Какво бъдеще очаква неговите деца, ако неговите перспективи са неясни.

Случва се спонтанно пробуждане. Хората излизат на демонстрации в резултат на техните вътрешни импулси; просто не могат да си седят кротко вкъщи. Това е чиста анархия: човек не знае какво ще се случи с него утре или дори в следващата секунда, а по такъв начин той се успокоява и се отърсва от негативните емоции. Природата му го задължава да направи това. Хората започват да протестират без да имат ясен поглед върху ситуацията, без да знаят своята цел и без да приготвят програма. Просто се чувстват зле.

Постепенно превратностите на живота ги принуждават да поумнеят и те започват да схващат какво всъщност се случва.

Целият свят се пробужда днес. Ще видим какво ще се случи в Китай, Япония и Индия… Светът става „кръгъл“. Хората по своята природа изискват промяна. Интуитивно те чувства, че трябва да бъдат свързани, че трябва да бъдат в баланс помежду си и с Природата. Така се разкрива общата Сила на вселената: подсъзнателно внезапно усещаме, че точно това ни липсва.

И тогава всички започват да се противопоставят на неравенството и да изискват нещо: самотни майки, пенсионери, лекари и учители. Това не е съвпадение. Това е общата тенденция, общото изискване за баланс. Някой се чувства добре, някой друг – зле, а ние искаме всички да получават поравно. В нашия глобален, интегрален свят се разкриват силата на обединение и нов подход, който ни задължава да мислим така.

Въпросът е как да постигнем това състояние? Само мъдростта на кабала предлага решение. Тя обяснява как да постигнем справедливо разпределение, да постигнем баланс и да получим компенсация за вредите, причинени от нашия егоизъм.

Човек все още иска да бъде повече от всички други; иска да постигне, да напредне. Значи, ако всички достигнем състояние, където всеки получава само необходимите неща, какво следва? Как да компенсираме хората за това, което са загубили? Кабала обяснява, че това е възможно само чрез духовен подем, когато земното тяло получава само колкото му е нужно, а останалото се използва за развиването на душата.

От урока по статията „Една заповед“, 07.10.2011

[56865]

Стоиш с асансьора горе

каббалист Михаэль ЛайтманКонтакт с висшата степен може да се установи само за сметка на тези средства, които са ти дадени в този свят – група, с която трябва да се обединиш, като един човек с едно сърце, достигайки до взаимно поръчителство и любов към другарите.

Но отначало от теб се изисква да изпълниш единствено 1/125 част от пълните условия, а после още 1/125 и още – и така постепенно ще се приближиш до висшето. Обаче, всеки път висшето ще ти се струва безкрайност и ще мислиш, че не си способен да изпълниш това условие. А в крайна сметка, това е само по-близката до тебе степен.

Когато ти, обединявайки се с другарите, довеждаш себе си до висшата степен, за да влезеш в контакт с нея – това означава, че ”От любов към творението”, преминаваш ”към любов към Твореца”. Защото присъединявайки се към висшата степен, влизаш вътре в нея, като зародиш в майчиното лоно и започваш там да растеш.

Отменил си егото си, което си получил на предходната степен, виждайки, че не можеш да достигнеш успех с него и да напредваш по-нататък. Затова, да се обединиш с другите, трябва да отмениш егоизма си, работейки в групата. По такъв начин оставяш от него една точка – само желание да се прилепиш към висшето, ”точката в сърцето”, информационния ген (решимо).

А цялото ти его остава долу, за сметка че си прецедил желанието си през групата, както през филтър. През този мрежест филтър можеш единствено да прекараш духовното решимо, точката в сърцето, за да я внесеш в АХАП на висшето. И с това започва етапът на зародиша на по-висока степен.

Необходима ми е връзката с другите, за да може с нейна помощ да се отделя, да се освободя от егоизма си, който отзвучава от мен и се установява на дъното, благодарение на обединението ми с другарите. С това извършвам моята половина от работата, което се нарича ”моята половина на монетата”. А втората половина вече добивам от висшето.

Това се нарича ”От любов към творението – към любов към Твореца”. Любовта към творението това е построяване на съсъда, желанията. Любовта към Твореца –  включването ти във висшето, което започва да те възприема, като най-скъпата своя част. Защото ще успееш да влезеш в Него чист, без лошите си, егоистични сили.

Иначе, със заразения си плод би довел до отравяне висшето и би бил възприет като чуждо тяло. Но ако влизаш тук единствено с един свой духовен ген (решимо), точка в сърцето, не се възприемаш като чужд. Защото тази точка получаваш от висшето! От самото начало тя е била негова част.

Някога е пробил със своята степен долу егоистичната ти степен и е внедрил в теб своята частица, за да се намира заедно с теб в твоя егоизъм. И сега от цялата своя реалност трябва да отделиш една точка и да я върнеш на мястото ù, във висшата степен. Но твоето ”Аз” вече се е прилепило към този духовен ген и затова се повдигаш заедно с него.

Използваме точката в сърцето за това да пренесем своето ”Аз” от егоизма си, към който отначало сме прилепени, както животните. Пренасяме своето ”Аз” в точката в сърцето и се прилепяме към нея, искайки да се намираме само в нея и тогава тази точка ни повдига към АХАП на висшето. Тази точка в сърцето работи за мен като асансьор, издигащ ме нагоре.

Защото всички гени – решимот идват отгоре надолу и това не произвежда никакво обновление. Цялото обновление е в това, че моето ”Аз” всеки път се издига нагоре, заедно с тях.

От урок по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59141]

Приемна майка за моя зародиш отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да ни дадат възможност да достигнем духовната цел, нас ни водят в особено място, към особени книги, в специално обкръжение. Защото същността на живота може да се постигне, единствено, ако се намираш отвъд пределите му. Затова трябва да разкрием силите, способностите, свойствата, усещанията, промъкващи се отвъд пределите на живота ни – отвъд границите на Вселената.

А това вече са съвършено други свойства, които да ги намериш e възможно само за сметка на особено обкръжение, в което всеки  иска да излезе от усещането на този материален свят.

Защото изначално на човека са дадени твърде малко сили – едно мъничко желание. А затова, действително, да се излезе извън границите на този живот, повдигайки се по-високо от него,  са му нужни огромни сили – не егоистични,  а сили на отдаване, противоположни на всички, които са в него.

Затова го привеждат в специално обкръжение, с което построява особени отношения и разкрива желанието си към отдаване. Макар отначало да не го привлича, но все пак, с течение на времето, той получава правилно впечатление, че за да реализира намиращото се в него желание и да усети живота извън тялото, независимо от него, е възможно само със силата на отдаване.

И тази сила на отдаване трябва да бъде много голяма, за да се осъществи мечтата му. Затова и му се предоставя такава възможност: моля, действай! Намираш се между други хора, не желаеш да се свържеш с тях, не желаеш да им отдаваш – това е очевидно. Така че, съжалявай за това, че не можеш да го направиш, защото без това не ще получиш власт над живота си!

Така човек започва да претегля: належащо ли е това дело или не. Понякога се съгласява, виждайки в това само средство, което се налага да бъде прието от безизходица. Готов е да достигне отдаване, само за да се издигне над този живот.

Но в течение на времето, все пак започва да разбира, че в силата на отдаване, която получава от обкръжението, е заключена самата същност на духовния живот. Това не е някакво  принудително, предварително възнаграждение да получи после духовен живот в егоистичното си желание. Не, самата сила на отдаване дава висш духовен живот и нови усещания.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2011

[58917]

Не просто като орехи в чувала

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Любовта към другарите – наше общо богатство

Необходимо е дълго време, за да прозреш и разкриеш, че ако можеш да събереш всички сили, заложени в другарите, и да ги присъединиш към себе си, то това ще е и твоят духовен съсъд – органът за усещане на духовното, с който ти ще почувстваш и ще разбереш същността на живота, която е над материалното тяло и се намира вътре в душата.

Тогава човек ще разбере принципа: „Възлюби ближния, както самия себе си“, насочен изключително към тази висока цел. А неговите другари, техните желания и стремежи към духовното, към достигане на същата тази цел на творението – това, всъщност съставлява неговата собствена душа.

Всеки чувства, че стремежите към достигане на духовната цел, намиращи се в другаря – това са органи на неговото духовно тяло. Затова разбира, че любовта към другарите – това е присъединяването към техните духовни стремежи, от които всеки построява съсъда на своята душа.

А когато всички придобият „любовта към другаря“, съберат желанията на всеки за достигане на целта, постигат с това своята лична душа – обединявайки всички тези души заедно. Така възниква взаимна предана връзка, даваща на всеки това, което има в единия, втория, третия – защото всички са включени във всеки!

Има само разлика между моята начална, изконна точка, с която съм започнал да работя, корена на моята душа и всички останали желания, получени от другарите. Но и това, и другото – са сили на моята душа. И точно такива има и в другия, и в третия – във всички има същите сили. Отличието е само в това, че всеки се отнася към останалите от своята коренна, изходна точка.

Излиза, че в нас има общ съсъд-желание, една свързваща ни мрежа, с която достигаме исканата цел: любовта към другарите, съединяваща всички заедно. Така разкриваме взаимната връзка, стремежа, наречен взаимно отдаване, и общата сила, която се нарича Творец.

В това разкритие  се състои същността на нашия живот и достигане целта на творението.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2011

[58913]

Строители на духовните светове

Въпрос: Как да достигна разбирането, че ми е необходима любовта към другаря и от това зависи целият ми път?

Отговор: Някои мислят, че любовта към ближния, любовта към творенията, любовта към другарите, събранието на другарите – са им необходими като спомагателни средства, за да подскочат в някакво висше състояние, където ще се разкрият съвсем други отношения. А тази любов, която е била в мен към другарите и света, ще остане в миналото, губейки своята ценност.

Но това не е така. На това същото място, където строим отношенията помежду си – именно там и разкриваме душата. Връзката помежду ни се нарича светове, а това, което напълва тази връзка, се нарича Творец.

Получава се, че съединявайки се с другарите, с техните вътрешни желания и мисли, с това аз строя духовния свят. Защото той не съществува сам по себе си, и няма друго място, освен това място, където го построявам. Духовният свят – това е системата от връзки помежду ни, която разкривам. Затова най-главното, това е правилно да представим реалността.

И днес възприемам реалността в своето желание. Няма такова място, където независимо от мен да съществува Вселената, а в нея всички ние. Всичко това съществува в моето желание. Затова става въпрос само за поправяне на желанието, за да не бъде то изолирано и впечатляващо се само от това, което става в него, от преминаващите по него течения и флуиди – а да ми позволи да изляза от него „навън“. Тоест да придобия, благодарение на подобието на формата, друга сила в това желание – силата на отдаване, освен на получаване.

Не трябва да забравяме, че приближавайки към себе си другите души, аз приближавам не някой друг, а своите собствени частици, които ми се струват чужди заради моя егоизъм. А ако се съединявам с тях над своето его, то събирам по частица самия себе си.

От урока по статията на Рабаш, 16.10.2011

[59044]

Проверка на истинността на молбата

Въпрос: Как може човек да провери дали неговата молба е изяснена и правилна?

Отговор: Ако мога да извърша това, за което моля, тогава молбата ми е правилна. Разкривам недостатъци в мен и моля те да бъдат поправени и виждам, че след известно време (тъй като в нашия свят отнема време) действително разбирам, искам, стремя се и мога да го направя.

Всички предишни анализи сега стават много по-ясни. Изведнъж се съгласявам  и желая с всички действия и възможности да се приближа до другите, което отначало изглежда напълно нереалистично, нежелателно и отблъскващо за мен.

Критикувам хората по-малко и съм способен да се приближа към тях, разбирайки, че духовното може да се почувства само във връзката между нас. Възприемам духовните понятия по-правилно и разбирам, че говорим за вътрешна връзка между нас, защото там се разкрива духовният свят, а съсредоточаването на свойствата на отдаване е Творецът.

Разбирам, че духовното се постига само чрез практически действия в този свят, който специално е бил създаден по такъв начин, че да ми позволи да извършвам определени действия дори без никакво желание или намерение. Можем да накараме себе си да го направим, точно както можем да правим много други неща против желанието си: ходим на работа и изпълняваме различни задължения в живота.

Това е невъзможно в духовния свят, защото там има само чисто желание. В нашия свят обаче материалното тяло се облича в желанието и затова тялото може да извърши различни действия дори против своето желание. Благодарение на това можем да се приближим до другите в ситуации, които противоречат напълно на връзката. Това е прекрасното свойство на този свят!

Значи за да постигнем следващото, ново ниво, винаги трябва да падаме в този свят, което означава да падаме под властта на нашето тяло. Не говорим за физическото тяло, а за желанието, отделено от духовното, което ни позволява да извършваме различни действия дори без желание.

Започвам всяко духовно ниво с физическо действие, с егоистичното желание, намерението за себе си и със стремеж да извлека полза и да получа награда. След като съм започнал по такъв начин, мога да продължа към духовни действия.

Това се случва на всяко ниво до края на поправянето. Затова този свят трябва да съществува. Иначе няма да можем да достигаме всяко ново духовно ниво самостоятелно.

От урока по статия на Рабаш, 23.10.2011

[58404]

Да обичаш безусловно

Въпрос: Всички признават и уважават принципа на любов към ближния като към себе си. Но в новата ера как можем да накараме хората да се обърнат към любовта вместо омразата и отделението?

Отговор: За да направим това, постепенно преминаваме от егоистичното намерение към алтруистичното. Всеки човек иска да бъде обичан такъв какъвто е. С други думи, любовта е над всички разчети. Някой ми се струва красив, а друг грозен. Някой ми се вижда добър, а някой лош. И все пак, ако обичам някого, тогава го обичам сякаш е мое дете, без значение какъв е.

Просто обичаме децата си естествено, докато тук се нуждаем от любов, която е над нашата природа. Написано е: „Всеки човек отрича другите според собствените си недостатъци“. Ако виждаш недостатък в някого, това значи, че този недостатък е в теб.

По начало сме неспособни да постигнем безусловна любов, защото по природа се мразим един друг. Винаги търся недостатъци в другите, защото това ме кара да се чувствам по-добър и по-висш от тях, което вече само по себе си е приятно. Когато търся самоудовлетворение, трябва да видя недостатъци в другите, които ги поставят под мен поне в някакво отношение. Ако някой ми се вижда по-висш от мен и аз не мога да оправдая това, изпадам в депресия.

Тогава как можем да постигнем любов? Първо, „да обичаш“ означава да бъдеш проникнат от желанията на ближния и да бъдеш готов да ги напълниш. Сега съм готов да използвам и експлоатирам ближния, но ми казват: „Използвай себе си, за да напълниш него“. Все пак това е напълно противоположно на моята природа. Никога не мога да изкача тази стена.

Затова мъдрецът Хилел направил предизвикателството по-лесно, казвайки: „Не прави на ближния това, което ти самият мразиш“. Бъди неутрален, откажи се от омразата и любовта към ближния. Изпълнявайки това условие, ще преминеш първата половина от пътя.

Така ще се отделиш от своя егоизъм, от предишните желания. Ще се откажеш от злонамерените планове и намерения. От сега нататък повече няма да искаш да навредиш на ближния, било то по грешка или нарочно. Не искаш да го използваш, защото това винаги му вреди. И въпреки че още си мислиш, че можеш да извлечеш полза от него, вече започваш да разбираш, че самият ти ще се окажеш губещ. Това, което е добро за него, е добро за теб и каквото е лошо за него е лошо и за теб. Вече виждаш, че двамата сте свързани заедно чрез глобална мрежа, която се разкрива в света днес. Затова нямате друг избор освен да не си вредите един на друг, поне това.

Това е първият етап: Изключваш своята Малхут и се издигаш в Бина, в малкото състояние, Катнут, Хафец Хесед. И тогава трябва да продължиш по пътя на любовта.

Всички тези етапи се реализират при условие, че напредваш „от ло лишма към лишма“, ако в своя егоизъм, въпреки всичко, се стремиш към алтруистичната цел. „Струва си да се отнасям добре към ближния“ – си мислиш ти. „В крайна сметка, ние сме взаимосвързани и няма друг избор…“ И накрая, вървейки по този път, възбуждаш променящата светлина, която поправя разума и чувствата ти.

И тогава разбираш: „Трябва да обичам другите, но не защото ще се чувствам добре и не защото сме в една система, независимо колко глобална и интегрална може да е тя“. Не това е важното. Просто си очарован от свойството отдаване. Не знаеш какво го прави толкова добро, но усещаш, че освен отдаване, не искаш нищо друго. Не напълваш себе си и не очакваш наслаждение. Отдаваш от благоговение, почит и величие, от това, че виждаш отдаването като такова в чиста форма. Сега то е всичко за теб.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 27.10.2011

[58899]