Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
• Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Израел и народите по света, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Ние не можем да вървим направо, но сме способни да построим обкръжение, което ще ни влияе и от положителната страна, и от отрицателната. В положителната страна: обкръжението разкрива в човека допълнителни желания, завист, стремеж да достигне това, което имат другите.

А в отрицателната страна: обкръжението показва на човека, колко той е по малък от останалите, колко не може да бъде заедно с другите, колко е против всички, колко го измъчват усещанията за неговата нищожност и тревогите за това, какво ще бъде с него.

Тоест обкръжението подтиква човек от положителната страна и от отрицателната, придвижвайки го напред по „зиг-заг“, срещу вятъра – по направлението към целта. Така, той разкрива допълнителен стремеж, в допълнение към първоначалното желание, което е заложено в него от страна на самото творение, в информационните гени (решимо), пробуждани в него от Твореца. По такъв път преминава неговото напредване.

Основно, тази работа се състои в построяването на обкръжение, влияещо върху човека. Получава се, че той сам строи това влияние, и в тази степен – разкрива себе си за това влияние на обкръжението. Ако той не влага своите сили в групата, то няма да се открие пред нея.

Това се вижда от пример с човек, грижещ се за деца или домашни животни. Колкото повече влагаме в някого, толкова по-близък и по-любим става той за нас. И ето защо, ние започваме много чувствително да реагираме на неговото обратно въздействие, откривайки себе си за любовта и връзката.

Точно така става, и с обкръжението – колкото повече влагаш в него, толкова по-скъпо ти става то. И тогава, ти ще отвориш себе си за въздействието на обкръжението, като построиш средствата,  които ще накарат да напреднеш на зиг-заг срещу твоя егоизъм – към целта на творението.

С това ние завършваме своите усилия до пълната степен, за която е казано: „Не вярвай, че някой е полагал усилия, но не е намерил желаното!“

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2011

http://www.laitman.ru/group/55280.html

[55280]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №6

За всяка дума, която четем в науката кабала, е необходимо да се даде точното определение, тъй като тя използва няколко езика, за да ни обясни цялото творение.

В нашия свят, за да предадем своето впечатление един на друг, изобретяваме различни методики – как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим на музикален инструмент, как да изтанцуваме. Но по какъв ли начин можем да предадем един на друг впечатлението от това, какво усещаме в духовното?

Кабалистите са изобретили за себе си езика на клоните, и говорят, сякаш за произтичащото в нашия свят, но подразбират при това висшите корени. Има сили, управляващи нашия свят, и в нашия свят има следствия от тези сили.

Затова, кабалистите наричат самите сили с имената на следствията. От това възниква цялата бъркотия. Защото, следствието от висшите сили ние виждаме в нашия свят, а самите сили – не. И когато кабалистите говорят, използвайки имената на следствията – така наречените клони, те подразбират корените – силите.

Защото, науката кабала е физиката на висшия свят, тя говори за една сила, действаща в нашия свят, която в своите действия се разлага на множество сили. Тези сили, се съкращават и се концентрират около нас, като се намираме вътре, те идват към нас във всевъзможни съединения помежду си, във вид на различни въздействия.

Защото, в крайна сметка, всичко това е една сила, но тя се разделя на топло и студено, налягане и вакум, магнитни, електростатични, химически сили и множество други.

Ако не знаем за висшите сили и четем текстовете на кабалистите, то много се объркваме. Ние мислим, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека и неговите желания, за произтичащото тук. И в това е основният проблем, понеже кабалистите са писали своите книги за хора, намиращи се в осъзнаването на двата свята.

И затова, ако аз съм кабалист, отварям книгата и чета, какво пишат, нямам никакъв проблем – аз не гледам на този свят, а веднага разпознавам този духовен корен, за когото те говорят, от когото разглеждат силите, управляващи този свят.

Но днес се намираме в такова състояние, когато целия свят се устремява към разкриване мрежата на тези сили. И този свят, който не се намира в духовно осъзнаване, се обърква.

Затова, реших да направя кратък обзор на статиите от книгата “Шамати“ – във вид на основните принципи на науката кабала. Ако човек се старае през цялото време да се придържа към тези принципи – това ще му даде правилния подход за живота, към духовното постижение, и няма да му позволи да се обърка.

От 6-ия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55252]

Публикувано в: Духовна работа, Език на кабала, Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кризата показа безпомощността на държавите и отсъствието на възможност за управление в световен мащаб. Тя сформира ново, глобално, планетарно мислене на световното съобщество. Следва да осъзнаем, че произтичащите изменения се явяват действие на основния закон за развитие на човешката цивилизация – Законът за глобализацията.

Глобализацията, като закон за развитие на човечеството, се проявява в обществото в наше време, но в природата този закон се явява основен и постоянно действащ.

Необходимо е да се обучаваме на закона за глобализация, защото само правилното му използване ни позволява да решим всички наши проблеми. Не можем да вървим против глобализацията, но изучавайки я, ние се преустройваме и ще успеем да извлечем от нея максимум полза.

[55377]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна необходимостта от Твореца, ако вътре в себе си се чувствам пълна нула спрямо Него?

Отговор: Нашата работа е не да се ровим в себе си, а да се занимаваме само с обкръжението. Повече няма над какво да работим, само над отношението, приближаването, съединяването с другите, както това следва от разбиването на съсъдите.

Творецът е това, което се разкрива в поправените ни желания. За тях трябва да се погрижим, а светлината се намира в абсолютен покой. Доколкото привеждаме желанията си в съответствие със светлината, със свойството отдаване, дотолкова те разкриват това свойство отдаване и това се нарича разкриване на Твореца пред творението.

Как радиоприемникът може да улавя и възпроизвежда звуците – защото този звук го няма във въздуха? Но за сметка на това, че възбуждаме в радиоприемника същата тази радиовълна, която присъства отвън, две такива вълни, съгласно подобието на формата си, се обединяват и влизат в ”резонанс”. По такъв начин те пробуждат вътре в приемника съвместен резултат, който ние чуваме като глас.

Тъй като не можем да чуем радиовълните – те се намират в такива диапазони, които нашето ухо не долавя. Но към тази основна, ”носеща” вълна има някакво допълнение,”хармоника”. И ако постигаме подобие с основната вълна, то започваме да чуваме тази хармоника, гласа, скрит вътре.

На такъв принцип работят всички наши органи на чувствата и точно така трябва да се настроим за връзка с Твореца.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55354]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В света действат две сили: силата на отдаване и силата на желанието за получаване, създадена като нищо от нещото. Какво е моето „аз”, моето намерение? Откъде идва то?

Отговор: Не усещаме Твореца, защото сме едно голямо желание: желание за наслаждение. Дори ако искам да отдавам, то е просто за забавление. Всъщност съм объркан в намерението и действието. Моето действие може да бъде или за получаване, или за отдаване. Може да бъде съпроводено от намерение за получаване заради себе си или от намерение за отдаване на другите. Не съществува нищо друго – това е целият ни живот.

В нашия свят има действие за получаване и за отдаване на другите, и намерение за получаване за себе си. Но намерение за отдаване на другите не съществува – нямам тази способност. Мога да дам нещо на някого или да получа нещо от някого, но намерението ми е насочено изцяло към получаване за себе си. Намерението за отдаване на другите принадлежи към духовния свят, който не мога да постигна. Вината не е моя – така съм сътворен.

Тук не трябва да има никакво смущение, защото цялото ми ежедневие е насочен само към самонаслаждение.

А това, от което се нуждая, е намерение, то е най-важно за мен (!), без значение какви действия извършвам: за отдаване или за получаване. Аз отдавам на своето дете, на тези, които обичам, на приятелите и дори на своите колеги, защото получавам възнаграждение по естествен път (пари, уважение, власт и т.н.).

Ключово тук се явява намерението, съобразно което действам. Как да постигна намерение за отдаване на ближния? И какво ще ми даде то?

Именно тук възниква проблемът. Ако цялата действителност съществува извън мен, тогава това, което получавам вътре, е само малка частица, наричана „този свят”. Тя е изключително малка, тясна, ограничена във времето, пространството и прочее. Но преминавайки от другата страна, ще се отърва от ограниченията.

Това е разликата между намеренията. Ако моето намерение е насочено към себе си, не ще мога да почувствам нещо повече от това, което възприемам сега. Но ако намерението ми е насочено към обединение с другите, тогава се спасявам от този ужасен живот със своя фатален край и се изкачвам на следващото стъпало на живот – започвам да пребивавам извън тялото. Единствената разлика е в намерението.

От урока по статията „Една заповед”, 26.08.2011

[52692]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има качества, които са дадени на човека инстинктивно от природата, съгласно заложената в него програма: умен или глупав, бърз или бавен, честен или нечестен, срамежлив или нагъл. Съществуват хиляди различни свойства на характара, които са ни дадени по рождение, които вече не можем да изменим.

Но заедно с тези вродени свойства, заложени в нашето животинско тяло под формата на природни инстинкти и правещи ни различни един от друг от самото рождение, има още и такива, които можем да изменим. И тогава ще можем да работим с тези природни свойства, с които сме се родили и ще можем правилно да ги използваме за своето развитие.

Рош а-Шана (глава на новата година) – означава начало! То може да се случи когато и да е, във всеки един миг. Във всеки един миг трябва да видя себе си така, сякаш отново съм се родил.

Получил съм от природата някакви качества, без да знам защо са ми дадени точно такива свойства и желания и към какво ще ме повлече бъдещето – не съм собственик на това и не си струва да преживявам. То е над моята власт, не мога да изменя характера на животинското си тяло, което се е родило с такива инстинкти и наклонности. Какъвто съм се родил – такъв съм и не трябва за това да съдим и обвиняваме човека – той не е виновен. Така както и добрите вродени качества – не са негова заслуга.

Но трябва да разграничм точно какво е нужно да добавим към това сами. А да добавим можем само с помощта на обкръжението. Ако остана в гората сред дивите животни, то ще израстна звяр като тях. Интересно е, че дори продължителсността на живота ми ще бъде такава, каквато е на животните, които са ме приели в стадото си.

Има случаи когато дете, израснало сред вълци или маймуни е живяло толкова години, колкото е характерно за тези животни. До такава степен е развита в човек способността за приспособяване към обкръжението, да се свързва с него и да се възвръща към животинско ниво, ако то се развива под влияние на животните.

Ако се поставим в човешко обкръжение, то с това определяме и начина по който се проявяват формите, предадени ни като инстинкти. Може да съм прахосник, лъжец, сластолюбец и лентяй, но за сметка на правилното обкръжение да използвам всички тези качества в парвилна форма – против егоизма и за поправяне на обкръжението, което ще ми помогне да направя именно природната хитрост.

Става така, че тези свойства, с които сме се родили, се отнасят към общата система и се определят от това място в мозайката на общата душа, откъдето произлиза частната ми душа – тази сфира от десетте основни сфирот на Малхут на Безкрайността, където се намира моят корен. И над това нямам власт.

Но мога да повлияя на себе си така, че всеки път да избирам по-добро, особено обкръжение, вместо животните, вместо да израстна в диви джунгли или на пазара. И, ако се корегирам съгласно него и изисквам то да става все по-добро и да ми въздейства с по-голяма сила, ако се прекланям пред такова обкръжение и се поставям под негово въздействие, то мога да изменя всичко! И няма да се жалвам, че съм се родил с такива свойства, които не ми оставят никакъв избор.

Човешкото обкръжение определя всичко за нас, а не инстинктите и миналите състояния. Затова изобщо не трябва да се взема под внимание точката на своята природна основа.

По този повод ние празнуваме Началото на новата година (Рош а-Шана). Тя започва с това, че разбирам, че всички мои своиства, всички природни начала – са дадени свише и никак не ми пречат да постигна духовната цел. И ако аз, именно с всички тези свои качества, се реализирам правилно и направя това, което съм длъжен и способен да изпълня, то непременно ще достигна до парвилна реализация.

Точно тази точка на постижение, на истинско начало ние празнуваме. Защото, започвайки с нея, аз мога да строя обкръжението – главен и единствен фактор, който ще оформи от мен човек, Адам – тоест „подобен“ (а-доме) на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55507]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (П. Лами, Франция, икономист, президент на Организацията за световна търговия, с научни степени в много университети): Истинският призив, който ни е отправен днес, не се състои само в това, да изменим нашите устои, но и да изменим начина си на мислене.

Бъдещето е в задълбочаване на глобализацията, усилване на връзките и сливане между културите, хората, страните и организациите, а също и за съвместно разпределение на ресурсите и отговорностите. Но повече от всичко днес ще ни е нужно единство на различията.

Реплика: Именно единство на различията, т.е. подем над всичко, което ни разделя и обединение над тези различия, без да ги анулираме, а над тях. С други думи, егоизмът не се унищожава, а над него строим взаимност, докато достигнем до любов. Алегория на това е подема над планината Синай – над ненавистта, както е казано „Любовта ще покрие всички грехове!“

[55470]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

„Учението за Десетте Сфирот“, ч.2, п.98: Цялата светлина, веднъж проявила се на някаква степен, вече никъде няма да изчезне, остава тук завинаги. А това, че тя преминава и се отпечатва на следващата степен, изобщо не намалява светлината, която остава на предходната степен. Което е подобно на свещ, от която се запалва друга свещ, и с това не намалява пламъка на първата.

И по такъв начин, когато светлината премине през всички степени до най-последната, за която е била и предназначена, която е истинският неин получател, до тази, заради която светлината се е спуснала от Безкрайността – тя остава на всички степени. Тъй като нищо не изчезва в духовното, и цялата светлина, която някога се е проявила, никога и ни най-малко не изчезва от това място.

Трудно е да намерим пример за това в нашия свят, тъй като в егоистичното желание всичко изчезва и пропада. Всяко действие, изисква прилагане на енергия и сили. Трябва да прилагаме усилия всеки миг, иначе нищо няма да се получи, нищо няма да се помести.

Нищо в нашия свят не съществува вечно – такова, което веднъж появило се и да не иска никакво обновяване.

Физиците сега се опитват да уловят в колайдера х-частицата, за да разберат откъде произхожда гравитацията, вътреатомните сили, заставящи електрона да кръжи. Ние не разбираме как в нашия свят може да присъства сила, която да съществува сама по себе си и да не изчезва, да преминава от едно място на друго и да не гасне, да се разпространява над времето, на безкрайни пространства и без всякакво ограничение.

Такива свойства има само отдаването. Защото в отдаването не светлината напълва желанието, не светлината преминава през степени – това не е правилно изразяване. Светлината не може да преминава от степен на степен, както напълват с вода свързаните съдове.

Когато се говори, че светлината напълва съсъдите – това означава, че съсъдите разкриват светлината и стават подобни на нея: едни след други. Те са свързани с такава връзка, че след поправянето на един съсъд се поправя втори, а след него – трети. Целият съсъд започва да свети отвътре със свойството отдаване – това означава, че светлината го изпълва.

А когато един съсъд е напълнен, неговият информационен ген (решимо) предизвиква появат на следващия съсъд, който също се разкрива и се поправя. В него също се разкрива свойството отдаване и това означава, че е „дошла“ светлината и е напълнила този съсъд.

Ние винаги гледаме на съсъдите сякаш отгоре, като на висяща гирлянда от много огньове, запалващи се един след друг. Но всъщност, светлината не преминава от едно място на друго (дори в електрическата верига токът никъде не тече), а всеки съсъд-желание разкрива в себе си свойството отдаване и затова започва да свети. Те са свързани само по веригата причини и следствия в своето поправяне.

Затова, в желанията, действащи в отдаване, е естествено че не може да стане никакво изчезване. И всички поправяния, веднъж случили се в такива желания при нашето извисяване отдолу нагоре – остават вече завинаги. Те могат само да бъдат скрити от нас.

А светлината, разкриваща се в тези желания – във всяко от тях нова светлина, тъй като всяко желание е уникално по дълбочината си, по силата на екрана, по решимо. В противен случай, това би било едно желание. Затова всеки разкрива своята светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 22.09.2011

[55383]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че крещим от болката, която ни причинява нашия егоизъм. Но Творецът изначално е глух и невъзприемчив към такива викове. Можете да крещите колкото ви се иска, вече сме били свидетели на страшни страдания в историята ни, но висшата сила не ги взема под внимание.

Тъй като целта на творението, неговият замисъл, цялата негова система е построена така, че да доведе егоистичното желание до поправяне за отдаване. А ако крещим не за отдаване, а обратно, искаме да стане по-добре за егоизма ни, то получаваме обратен резултат и правим още по-лошо на себе си. Предизвикваме още по-силно отрицателно въздействие, което е призвано да ни научи да крещим правилно.

Това е проблем на цялото човечество, което не разбира висшето управление. Цялата тежест, която изпитваме, всички трудности и несъгласия с Твореца са предизвикани от това, че не разбираме Неговата програма, очаквайки, че Той ще се промени и ще направи нещо за нас. Но Той нищо няма да направи! Има програма за поправяне на разбиването и аз трябва да я използвам. Това е всичко.

А ако не направя това, то мога да си крещя, както всички вече крещят хиляди години – и на кого е помогнало това? С тези викове, молби, с опитите да напълня своето его, желанието да се насладим, ние само още повече увеличаваме егоизма си и получаваме още по-силни удари. Докато не достигнем до пълно отчаяние, в което започваме сега да усещаме себе си, за да разберем най-накрая, че спасението е само в поправянето ни, а не в егоистичните молби. Няма кого да молим!

Можем да се обърнем с молитва само към поправената система, която се намира на едно стъпало над мен и ми се представя като пълна тъмнина – тъй като това е система за отдаване. Ако искам да съответствам на нея и да стана като нея, то мога да помоля за това. И тогава ще получа – ако действително помоля иманно за това!

Моята молба ще бъде изпълнена, ако помоля за отдаване, за да стана отдаващ, а не за да се почувствам по-добре.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 22.09.2011

[55351]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва винаги да помним само едно: има една причина, една сила, която въздейства върху нас и ни управлява. Тя има начало, има край и процес, през който ни движи. Никой не може да ѝ влияе, никой не може да я обърка, да я измени. Тази сила е абсолют.

Единственото, което можем, е да изменим самите себе си, за да възприемем нейното въздействие в по-добър, приятен, подобаващ на тази сила вид – до такава степен, че да се отъждествим на нея, да станем като нея и тогава ще я разберем, ще я усетим и ще действаме заедно с нея, в хармония и подобие по свойства, което се нарича – в сливане. Тогава всичко, на което ни подлага тя, ще приемем вече подготвени за нея, в правилно усещане, в пълно партньорство, действайки заедно с нея в унисон.

Няма друга власт, освен тази. Няма нищо друго, което би могло да бъде наш корен.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55343]

Публикувано в: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Напоследък вие много говорите за това, че нито една икономическа програма, нито една сделка няма да бъдат успешни, ако не се вземе под внимание цялото човечество. Как може това да се обяснени на човека? Той не може да вземе под внимание цялото човечество. Максимум, което може да разбере, е да отчете интересите на още няколко компании или няколко човека…

Отговор: Ако сега сключвам сделка с някой и искам тя да е успешна, трябва да се замисля: „Каква сделка може да бъде успешна, ако светът е станал кръгъл и се намира в глобална криза – защото не можем да вземем под внимание всички връзки между нас? Какви сделки мога да сключа, ако още не съм способен да отчета всички тези връзки?“ Вярно е, не можеш! Но какво все пак мога да направя? Значи, доколкото съм способен, трябва да ги взема под внимание.

Бизнесът може да бъде успешен при условие, че се грижа за ближния – доколкото съм способен, според степента на своето поправяне, доколкото се разкрива в света, че той е кръгъл. Тъй като, ако ни се беше разкрило, че светът е 100% кръгъл, ние бихме се оказали с вързани ръце и крака и нищо нямаше да можем да направим: докато ти не ми подадеш къшей хляб, аз сам не мога да го получа, а докато аз не ти дам парче баница, ти сам няма да можеш да намериш препитание.

Затова не ни се разкриват такива връзки. Ние откриваме само малки проблеми във връзките между нас: „Помислиш си, и какво от това?..”. В такъв случай аз трябва да вземам под внимание, че трябва да внеса своя дял в света, да се погрижа за подготовката на хората за новия свят, за тяхното глобално възпитание.

Възпитанието е преди всичко! Тъй като човека и света като цяло няма да знаят къде се намират – което е най-лошото. Всъщност, само по това се отличава сегашната реалност от бъдещето – във възприятието на всеобщата взаимозависимост, в която пребиваваме, за да видим с очите си нишката, която ни свързва всички заедно.

Затова, преди всичко е необходимо възпитаване на човека, да му се отворят очите, за да може да се впечатли, за да почувства и да види, че ние действително сме свързани всички заедно – и нищо не можеш да направиш за това. Според това как той чувства, че нищо не може да направи и че ние в действителност сме свързани заедно – съгласно това той ще може да сключва сделки, да води бизнеса, да извършва разчети, да отчислява проценти.

А какво да правят сега? В най-добрият случай нека се опитват да постъпват по такъв начин – даже изкуствено, според степента на своето разбиране: например, да отделим няколко процента за глобално възпитание за света или за нещо подобно.

Да кажем, сега се разкрива всеобщата връзка между нас на 3%. Тогава от човека не се иска повече от това да бъде свързан със света с 3% по-здраво от преди. Той трябва да мисли, че светът е взаимосвързан и способства за напредъка на света в това направление – да кажем, отделя 3% от своята печалба за глобално възпитание.

Тогава успехът действително ще го съпътства. Защото по този начин той става хармонично свързан с природата, поставя себе си в някакво подобие и равновесие с нея, изменя се по посока на новата тенденция. От него изобщо не се иска да знае цялата мрежа от връзки помежду ни и да действа съгласно нея.

Когато той познае цялата тази мрежа и съгласно нея осъществява връзката – всичко ще бъде много просто: той ще взема за себе си и за своите работници само необходимото, а всичко останало ще отдава за благото на обществото. Това се нарича, че той познава цялата мрежа и че е свързан с нея – като клетка в един организъм.

Но сега от него това не се иска. Вместо да оставиш за себе си само необходимото, остави 97%, а 3% отдели за възпитанието на света. След година – може да стене 5%. След още 5 години – 50%. И така постепенно, всички ние ще чувстваме и ще напредваме в съзерцаване на свързващата ни мрежа, която ни задължава да действаме в съответствие с нея.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54529]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Икономика и пари, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Маями, урок №1

Въпрос: Какъв е правилният подход при обучението на децата?

Отговор: Това е особена задача, защото обучаваме тези, които все още не са запознати съвсем със света. И важното тук е да организираме обкръжение за тях. Без обкръжение е много трудно да учим детето по нашата методика. За него е необходима връзката с другите деца и всички заедно трябва да са организирани в група.

По време на занятията те трябва да седят в общ кръг и да чувстват, че са силни само когато са обединени помежду си.

Учителят всъщност не е учител, а възпитател, наставник. За децата той е по-голям другар. Седейки с тях в кръг, той скрива своето пораснало разбиране за света и много изкусно ги насочва към единството на равните. Важното е да се запазва това единство.

Всеки достига успех само при условие, че е обединен с другите и постига групови резултати с тях. Успехът на всеки е обусловен от това, доколко той помага на другите. Оценяваме всеки не по него самия, а само по неговите успехи, постигнати в групата и чрез групата.

Не са ни нужни парвенюта, не питаме: „Кой знае?” – при разчета на „героя”, който ще се окаже по-съобразителен или по-знаещ от другите. Не искаме това, искаме децата да чувстват, че въпросът и отговорът са обърнати към групата, че главното е да сме заедно и дори ако този отговор е неверен, то все пак е верен, защото отвежда към общото решение, в което участват всички.

Ако има възможност, в по-малка група довеждаме възпитатели, които са с 2-3 години по-големи. При такива наставници децата се учат най-добре, гледайки на тях като на „ангели”. А по-големите, от своя страна, с това се задължават да се учат, за да не сгрешат пред по-малките. В резултат, имаме двойна полза: десетгодишните с радост и въодушевление се учат от тринадесетгодишните, виждайки, че те им посвещават време и внимание. А тринадесетгодишните, чувствайки своята значимост, предварително изучават материала, за да възпитават по-младите.

Децата трябва да се обучават как да разсъждават един за друг, поотделно и заедно. Ако някой е направил постъпка, трябва да се организира „съдебно обсъждане”, на което ще разучим произшествието и неговите причини. Правилно ли е това или не? Аз бих ли постъпил така на негово място? Всеки трябва да си даде отчет за това, да проведе интензивна вътрешна психологическа работа.

Желателно е децата да се извеждат на опознавателни екскурзии, за да опознават света, в който живеят. Нека да отидат в различни предприятия, на летището, в банката, в пощата, в планетариум и т.н., като навсякъде получават обяснения за това, как е устроено и как работи даденото заведение. Това могат да са дори складови помещения на супермаркет, където се приемат стоките, сортират се, складират се, а после се разпределят по рафтовете за потребителите.

Накратко казано, децата трябва да знаят как е устроен и от какво се състои нашият живот. На всяко място отговорният или завеждащият им дава съответстващите разяснения, а после, връщайки се в училище, заедно обсъждат това, което са видели и чули. При това, всеки трябва да напише отчет за мястото, което е посетил: какво е това, за какво е предназначено, как обслужва хората и човечеството като цяло, какви хора работят там, каква подготовка трябва да имат и т.н.

Благодарение на тези екскурзии, децата изучават големия свят, устройството му, пронизващите го взаимовръзки. Те виждат колко е трудно да се организират различните сфери на живота и това ги подтиква да се подготвят за пълноценно встъпване в света.

Процесът на обучението в класа се заснема с камера. Децата, разбира се, забравят бързо за събитията на изживения ден, но по-късно могат да се върнат към него и да погледат себе си отстрани: отдало ли им се е да се обединят този път? Това е част от самообучението.

Нашата главна грижа е не толкова за специфичните, професионални знания, колкото за правилния подход към живота. Човек трябва да знае в какъв свят живее и как трябва да функционира човешкото общество, за да поддържа хармоничната взаимовръзка на всички му части.

Учим нашите деца на вътрешна психология, която характеризира връзката помежду им. Това много ги развива вътрешно, като им позволява да усвояват новия материал. Неотдавна, по молба на Министерството на образованието, те участваха в симпозиум, където се събраха стотици педагози и възпитатели от всички страни. Децата от подрастващата възраст се разпределиха сред масите за обсъждане и общуваха със специалистите на такова ниво, че те бяха поразени.

Освен това, през тази година няколко наши деца постъпиха в университет.

Накратко казано, виждаме, че във възпитанието си заслужава да се влагат усилия и ресурси. Примерът за правилното възпитание действа по-добре от каквито и да са други примери. Защото показва всички преимущества на глобалното, интегрално обучение в група, проникнато от единство, от любов, от предани взаимоотношения. Може нагледно да се види как този подход разгръща в човека способността за възприемане и го формира по новому.

У нас вече излязоха няколко книги за възпитанието. Надявам се, че в края на годината ще завършим работата над учебната програма и комплекта учебни материали, в който ще влязат също аудио и видео дискове.

Струва си да се изучи темата за възпитанието на нашия сайт. За професионалистите в тази област е възможно да си заслужава да дойдат при нас за обмяна на опит. Ще се радваме да ви покажем методиката и да въведем в ред нещата.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54626]

Публикувано в: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашето общо състояние, в което всички пребиваваме свързани в едно, се нарича Малхут на Безкрайността, Шхина. Шхина е ”място”, където се разкрива висшата светлина, наричаща се ”Шохен” съгласно своите действия – Той се възцарява, и се поселява в нея.

Ние – това са желания, свързани помежду си с общо свойство – отдаване. И затова съгласно това свойство ние разкриваме висшата светлина, която ни напълва.

Затова, докато не се усетим съединени заедно, съществуващи в състояние на съвършено поправена Шхина, поправена мрежата между нас – ние пребиваваме не в разкритието, а в скриването в Шхина, в нейното изгнание. Този съсъд не е разкрит и затова се нарича ”Шхина в изгнание” – в изгнание, в прикритие от нас.

От 6-я урок от конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55456]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да молиш Твореца? За това трябва да се облечеш в неговите свойства?

Отговор: Под молба се има предвид, че аз търся, искам и даже моля за своята промяна, тъй като трябва да проявя желанието си. Аз осъждам себе си (това означава да се молиш – ”леитпалель”) и изследвам какви свойства не ми достигат и как мога да получа сила за отдаване.

Аз изяснявам, че тази сила се намира вътре в обществото. И затова, ако вляза в това общество и поискам да се облека в другарите с цялото си сърце и душа, да се съединя с тях чрез най-вътрешната връзка, за да се разтворя там напълно – то там ще намеря силата за отдаване. Именно затова се моля.

Моля се за достигане на такова състояние, когато ще видя всички съвършени, и свързани (обединени). Те се наричат Шхина, общо събрание на душите (Кнесет Исраел). Аз искам да съм там и се моля да се реализира в мен това съединение, в което се обединяват (конесет) всичките души, устремени ”Направо към Твореца” (Исраел, яшар-ел).

Но не се обръщам към някаква си външна, независимо съществуваща сила и желание, към някакъв си въображаем образ. Всички молитви са обърнати към Малхут (от света на Ацилут или от света на Безкрайността) – към съединяване между нас, вътре в което ние разкриваме взаимното отдаване. Аз искам, да ми се разкрие такова състояние и за това моля.

И тука има много тънък момент, за да не започнем да си представяме някакъв си идол или образ – само състояние, в което се намираме съединени и включени един в друг, свързани със съвършеното отдаване!

По-вярно е да се нарече не сила, а свойство –онова, което аз сам имам намерение да придобия. Това са много тънки различия, но те определят честотата на моя подход, и затова стават принципни.

Казано е: ”Няма никой освен Него” – но ние трябва да си го представяме, като свое състояние от съвършената система. И тогава можем да бъдем уверени, че няма да сбъркаме.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55348]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко направим правилно, то след първите слаби удари хората ще разберат, че ние имаме отговор.

Отговор: Именно ние трябва да им поднесем ”бонбончето”, за да видят веднага: тук има надежда, обяснение спасение.

Таза работа е възложена на нас, няма на кого повече да разчитаме. Хората не са способни да чуят вестта за духовния подем, те са на друга територия, те просто не разбират, какво искаме. И даже когато разберат – сами няма да могат да направят това. Поправката ще дойде само от нас. А на тях ще им обясним, че без това няма да се размине.

Системните поправки идват в готов вид от страна на Галгалта ве Ейнаим, а на останалите им трябва само да се съгласят с тях, да ги приемат. И трябва да бъдем достатъчно изкусни в разпространяването, За да могат те да поискат това, да приемат добре тази идея, тя да им бъде, като помощ.

Хората не могат да се променят сами, 99% не са способни на това. Затова в края на предговора към книга Зоар Баал а-Сулам пише, че висшата мъдрост ще се излее чрез Исраел върху народите на света. Тя ще потече отвътре навън. Масите сами няма да се надигнат, за да я разкрият. В най-добрият случай те ще отворят сърцата си за нейния изливащ се поток. Да даде Бог това да се случи, те да го направят и ние да имаме какво да изливаме за тях.

Това ще стане, ако започнем да работим заедно с тях, с най-голяма интензивност. В разпространяването ние не искаме нищо от тях, освен да осъзнаят текущата ситуация. Нека даже да не са разбрали всичко, но ние ще създадем контакт. Благодарение на разпространяването ние от наша страна, намираме допирни точки.

От новороденото не се изисква нищо. За него ние трябва да осигурим пеленки, шишенце с биберон. И още, ние не очакваме от него смислени реакции – те ще дойдат п-късно, когато то порасне.

От урока по вестник ”Народ”, 22.09.2011

[55379]

Публикувано в: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Мнение: (В. Потанин, 30% от компанията “Норилски никел“, “Reuters“, Великобритания): Европейските лидери, опитващи се да се преборят с дълговата криза в еврозоната, се сблъскаха с проблем, който няма решение, който ще доведе до упадък на икономиката и загуба на производстевната мощ.

Ако аз бях европейски политик, аз бих приключил със себе си. Не разбирам как може да се съгласуват интересите на Германия и Гърция. ЕС се разширяваше прекалено бързо и не създаде механизъм, който да балансира интересите на членовете от ЕС. Сега в ЕС има избор: да изключи страни от ЕС или да ги остави и да съкрати разходите. Но да съкратят разходите си не всички са готови.

Преносът на производство към развиващите се пазари изтощи богатството на много европейски страни, и те започнаха изкуствено да потдържат висок стандарт на живот с помощта на заеми. В бизнеса, ако едно предприятие не носи доходи, го закриват – но страна като Гърция не може да се закрие.

Реплика: Кризата ще погълне всички! Всички се пригответе за това, че вашите производствени мощности ще ви бъдат необходими само в размера им от тяхната необходимост за разумен начин на живот. Забравете за ръст на производството! Процентите за ръст, на вас потанинци, са ви необходими само заради играта “кой кого ще надиграе“.

Бъдещата икономика – е насочена само към обезпечаването на разумните потребности на всички хора, а кризата ще доведе (осъзнато или чрез страдания) упавляващите производството, потанинците, търговците, властта – до осъзнавето на тези условия на природата и до необходимостта да работят само за тази цел.

[55460]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Неживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: (проф. Щиглиц): Нашите макроикономически модели доведоха до кризата през 2008 година. Преди три години, през август 2008 година, ние се бяхме събрали тук, в Линдау, и чудното е, че тогава нямахме нито една дискусия за предверието на тази огромна криза, която настъпи месец след тази среща.

Как се получи така, че групата от водещи икономисти, които би трябвало да обмислят централните въпроси относно световната икономика, успя да пропусне най-грамадната за последните 75 години икономическа криза? – Има сериозна криза не само в икономиката, а и в самата наука за икономиката.

Макроикономическите модели, които се използваха от централните банки до този момент, установили принципите за работа и мислене, са намират в основата на кризата – и главен сред тях е  процесът на разбалансиране и твърдението, че ако парично-финансовата политика се безпокои за ниската инфлация, то това ще позволи тя да запази своя стабилен растеж. Поглеждайки назад тези идеи сега ни се струват направо абсурдни.

Реплика: Икономиката отразява нашите егоистични връзки. Ние сами създадохме тази“наука“ и тя се променя в съответствие с ръста и увеличаването на нашия егоизъм. Икономиката просто се явява негово отражение, копие.

Затова, днес, когато нашия егоизъм завърши своето развитие и образува затворена глобална система, в него се проявиха други зависимости, характерни за затворените, а не индивидуалните системи. Но понеже икономистите си останаха егоисти-индивидуалисти, то те не могат да създадат нова икономика – икономика на интегралното световно съобщество.

Затова техните стари инструменти са негодни за нашето време. Ето в това е кризата – кризата на нашето остаряло икономическо мислене. Ние сме длъжни да се преустроим “отвътре“, да станем други, за да съответстваме на новата система връзки между нас, която по неволя се прояви в сегашно време.

Затова ние трябва да създадем около себе си обкръжение, което ще ни наложи новите глобални интегрални взаимоотношения, взаимозависимости – чрез възпитанието, средствата за масова информация (СМИ) и прочее… В противен случай, ние и месец преди поредната криза няма да успеем да я разпознаем!

[55402]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→