Entries in the '' Категория

Пропуск за хранилището на мъдростта и постиженията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някакъв трик, от който мога да се възползвам, така че през цялото време обществото да ме насочва, независимо от всички пречки, които ми поставя  моя егоизъм?

Отговор: Това е един много интересен момент. Виждаме, че по протяжение на цялата история, и до ден днешен, човек е ставал все по-умен, от поколение в поколение. И тази мъдрост се натрупва във всяко поколение, а не в самия човек.

Да допуснем, човек е изживял определните му 70 години, завършил е живота си и се ражда отново – в следващото поколение. Но защо той се ражда съвършено неразумен, и губи всичкиящя си жизнен опит, навици, всичко, което е получил в предишния си живот? А от друга страна за какво умираме, щом бихме могли да пренесем със себе си всичката възприета мъдрост от поколение в поколение?

Животните работят по инстинктивно заложената в тях програма. Те се раждат и на тях не им е необходимо да се учат, те вече притежават всички нужни им инстинкти. Но при човека тези инстинкти не съществуват, и как тогава аз мога да предам от поколение в поколение всички постигнати от мен успехи в изучаването, натрупаната информация, знанието за обкръжаващата среда, обществото, целия опит?

И Творецът ни е приготвил особен метод. Развивайки се като животни, само на материално ниво, ние не бихме могли да пренесем от живот в живот никаква натрупана информация, която сме придобили като хора (хора в материалния смисъл, тоест на неживо, растително, животинско и човешко стъпало).

Но сега ние излизаме на последното четвъртото стъпало от човешкото развитие – и в това е причината за глобалната криза, кризата в обществото. Понеже ние чувстваме, че сами не съответсваме на тази глобалност, не сме свързани с обществото на таова ниво и и не го използваме, за да изградим самите себе си.

Природата изисква от нас да се развиваме в много интересна форма: ако аз съм свързан с обкръжението и се развивам за негова сметка, тогава аз построявам в себе си нови стъпала на постижението чрез моята връзка с това общество. По такъв начин аз ставам “Човек“, тъй като придобивам желание за отдаване. И тогава цялата ми работа, всичките ми знания и постижения, всичко с което съм се сдобил за 70 години на моя живот – остават в обкръжението.

А когато умра и се родя отново, започвайки новия си живот, аз се свързвам с всичката тази информация, оставена от мен като в хранилище и продължавам! Тоест всяко стъпало сега, ако ние правилно се свързваме с обкръжението, ще бъде изграждането на още по-високо стъпало.

Не започвам отново да откривам Менделеевата таблица и всички останали закони. Ако аз по естествен начин се свързвам с обкръжението, то ще получа от него всички знания, които съм достигнал преди и съм оставил в обществото. Аз съм останал там, всъщност съм се съединил с тях и съм установил контакт!

По такъв начин ние виждаме, как сами запълваме всички недостатъци, празноти оствени от природата в човека, в сравнение с животните. Такъв чудесен способ ние приготвил Твореца за духовен напредък. И в течение на няколко години или въжно е на няколко живота, аз се издигам на самия връх и не губя нищо – нито един малък детайл, изучен някога дори в този материален свят.

Новороденото се ражда и започват да го учат да контактува с обкръжението, тъй като раждайки се то притежава само неживо, растително и животинско стъпало и трябва бързо да премине всички тези стъпала. Но след това то така ще се развие, както е било казано по времето на Храма, когато целия народ на Израил се е намирал в духовно постижение: “нямало е дете, от Дан до Беер-Шев, което на шест години да не е знаело законите на святостта и нечистотата“.

Защото всички тези постижения се съхраняват в обкръжението, с което в течение на своя живот аз се съединявам и ставам едно цяло. Там се намират всички мои постижения, цялата духовност – а физическото тяло живее и умира, тъй като то е само външната форма намоето проявление.

И всичко това е много актуално днес, защото ние сами все още не знаем, на какво високо стъпало ние съдено да се издигнем.

От урок по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55586]

Всичко се ражда от земята

каббалист Михаэль ЛайтманНие се развиваме от състояния, които са много далеч от поправените, както е казано: „всичко произлиза от земята“ – т.е. от степен, която не разбира, не усеща духовното и самата тя не съществува в него с нито едно от свойствата си. Така желанието за наслаждение започва да се развива под въздействието на силата на отдаването, на силата на светлината и този процес е много дълъг и стъпаловиден.

Тъй като на всеки етап то трябва да изпита противоположните състояния и техните всевъзможни съставки, за да предобие разбиране и опит. Дори на неживата степен, където желанието сякаш нищо не усеща, материята е действително безкрайна – цялата Вселена и огромното нейно разнообразие – цялата Менделеева таблица.

Защо е нужно такова разнообразие и обем? В края на краищата само за да се съберат всички тези впечатления, получени на неживата степен и за да се създадат от нея растенията.

А на растителна степен отново започва безкрайно разнообразие на видовете – и защо ни е нужно всичко това? Известна част от тях изчезват в течение на еволюцията, а се появяват нови – всичко това е развитие на желанието за наслаждение на растително ниво. След това над нея възниква животинската степен и отново се появява огромно множество видове – ние дори още не познаваме всички.

И в крайна сметка това развитие достига до степента „човек“ – отначало просто като усъвършенстване на животинския вид, който още дълго време ще се развива, докато не започне да долавя нещо над своя животински живот. Тази същата светлина, която е работила през цялото време и е създала всички предходни стадии – сега работи на последния, четвърти стадий над човека.

Отначало светлината играе с човек, като с малко дете, което вярва на приказки – тя го заставя да създаде себе си по образа на богове и изваяния, да се покланя на идоли, на дървета, на камъни, да вярва в какви ли не неземни духове. Тъй като без това, той не може да се развива. И трябва да разберем, че всички тези стадии няма как да ги избегенем или да ги надскочим.

И дори Тора е написана по такъв начин, че всеки я разбира съгласно своята степен. Ако гледаме на нея „в простото ѝ тълкуване“, то тя ще ни се стори като исторически разказ и понякога съвсем нереален. Но има по-дълбоки нива от нейното постигане: намек, иносказание, тайна на Тора…

И ако искаме да достигнем истинската основа, то трябва да я разглеждаме като разказ за желанието да се наслади и неговото поравяне. Това е, което се опитват да ни обяснят кабалистите. Те създават такива коментари, като се взема откъс от Тора и обясняват неговия вътрешен замисъл, от гледна точка на вътрешните свойства на човека – тоест желанието да се наслади и неговото поправяне, което е основа на цялата материя. Тъй като неживата, растителна, животинска природа и другите хора – са нашето усещане за собствените ни органи на осезание на външното за нас ниво на желанието за наслаждение.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55897]

Бегли размисли по “Шамати“ – причината за трудността да се откажем от себе си в името на Създателя.

каббалист Михаэль ЛайтманТрудността, която усещаме в нашата работа, насочена към това да отменим нашето его и да се постараем да се свържем един с друг – произтича от факта, че ние не чувстваме важността на тази работа.

Даже напротив, всичко е устроено така, че чувстваме презрение: „Защо да се съединявам? С кого?..“. Гледам тези хора. Лицата им, характерите им – и не чувствам нужда да се обединя с тях. Намирам се в такова скриване, че реалността пред мен ме отблъсква от съединяването.

Затова кабалистите препоръчват да се изгради среда, група – главно с цел да тя да започне да ни разкрива важността от обединението, значението на любовта към приятелите. В крайна сметка, доколкото това ще бъде важно за мен – дотолкова ще мога да се откажа от себе си и да започна да се свързвам с другите хора. А ако аз не се опитвам да намеря сили, за да почувствам значението на обединението, мога да се въртя много години и дори да не се доближа до другите, за да бъда свързан с тях чрез сърцата ни. И тогава, разбира се, аз нищо не получавам и нищо не разбирам.

Чувал съм много оплаквания от хора, които дълго време се учат с нас. „Занимавам се с това в продължение на много години. Какво се случва с мен? Защо не напредвам?“. Не им отговорям, но наистина бих искал да им кажа: „Вие сте тук в продължение на десет години?! Аз те виждам, сякаш идваш току що…”

Присъединил ли си се към групата? Опитваш ли се да изградиш Шхина – мястото, където ще се възцари висшия свят, ще се разкрие в теб? Грижиш ли се за съсъда, достоен за разкриването, за което сега питаш? Това е твое задължение! Направи ли го?…Тогава защо броиш десетте години? Може би през всичките тези години си се връщал назад, а не напред?..“

Самият човек не прави проверката правилно за това колко усилия е вложил, за да се свърже с другите хора, а пресмята години според астрономическия календар в съответствие с въртенето на Земята около оста си и на Земята около Слънцето. Но дали самият човек се е преобърнал няколко пъти, за да се постигне целта? Или си е останал какъвто е и, значи не е минала и една година.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55758]

Желая на всички да стигнат до финала!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава всички да се откажат доброволно от всичко заради духовната цел?

Отговор: Доброволен отказ на всички заради духовното означава да си поставиш за цел да достигнеш до отдаване, само това свойство да се възцари в теб и да престанеш да усещаш себе си. Сега не усещаш Твореца? Ето така няма да усещаш себе си – каквото и да се случи.

Както и да ти се карат, каквото и да говорят за теб – никакво външно въздействие няма да ти влияе.

Егоизмът ти все повече ще нараства, но през цялото време ще се издигаш над него със силата си на отдаване. И тогава в нещо ще бъдеш подобен на Твореца.

Виждаш, че ние може да Го ядосваме, да Го разтреперваме – а Той не ни обръща никакво внимание. Как му се удава това – нима висшата сила е лишена от чувство и разум? Не, това е просто абсолютното свойство на любовта и отдаването, което е над всичко. Всичките престъпления ще покрие любовта!

Всичко казано можем да смятаме като подготовка за началото на Новата година. Сега може да се каже, че сме готови.

Това не са леки състояния и колкото по-нататък напредва човек, толкова по-дълбоки стават те. Както в спорта, на финал излиза най-подготвеният да достигне до целта. През цялото време се извършва все по-щателен подбор – количеството се сгъстява и по такава йерархия ние достигаме до финала. И не трябва много да се преживява, че някой е отпаднал по пътя – макар че това е много жалко, но такъв е светът, такава е природата.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2011

[55880]

Покоряване на космоса или разкриване на душите?

Въпрос: Вие често се усмихвате на това, че човечеството е захвърлило космическите си програми. Но не се ли проявява в покоряването на космоса нашият разум и желанието да се постигне света и действията на Твореца?

Отговор: Творецът не се намира в космоса, не се крие зад мъглявините, стремежът към него се случва вътре в човека, а не вън от нас, в пространството на мъртвата вселена. По времето, когато бях студент, в ”Литературен вестник” (1967, №15) беше отпечатан диспут на великият физик Макс Борн с академика А. Благонравов ”Фатализъм или предвиждане?”- за необходимостта или ненужността от космическите изследвания и полети.

Макс Борн излезе за нравствено-етическото развитие на човека, т.е. вътре в себе си. Говореше, че е уверен в освобождаването на човечеството от властта на техниката, че човек ще престане да се гордее с всемогъществото си и ще се обърне към действително стойностните неща – към света, към човешката любов, към удовлетвореността от съдбата си, към голямото изкуство и настоящата наука.

Аз мисля, че той имаше предвид ”науката за себе си”, защото човекът е венецът и най-сложното устройство на света, в неговото изследване можем да постигнем цялата Вселена.

Макс Борн каза тогава, че макар космическите полети да се явяват триумф на човешката мисъл, то заедно с това, те се явяват следствие от трагичното поражение на разсъдъка ни. Защото, ако смисълът на нашия живот в духовното развитие на човека е като продължение на веригата на еволюцията, то трябва да се издигнем не в космоса, а към морално-етическите ценности!

Отговорът на А. Благонравов бе в това, че харчовете за космоса донасят на човечеството технически блага. Може да се каже, че и А. Благонравов, разбира се, не е бил против развитието на човека, но работата е в това, че това са две взаимноизключващи се направления  и трябва да се избере всичко това, което се определя от еволюционното ни развитие, в съгласие с Природата.

[55806]

Цялата истина за мен – черно на бяло

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Пътят е един – към общество на духовен растеж

Въпрос:  Вие сте за равенство в доходите, за това всеки да получава (поотделно, относително) равна (еквивалентна) порция (заплата) с всички. Това отнема в хората стимула за работа, за развитие, защото в основата на нашата природа, засега стои индивидуалния егоизъм. И само, ако вече ще сме (ако бъдем) поправени, ще можем тогава, естествено, по всяка вероятност да се стремим само към равенство.

Така че, не е ли по-добре да оставм хората неравни в техните стремежи към богатството, неравенството, за да се гордеят с преимуществото си пред другите (съседите), но след полученото от тях справедливо заработените според отдадения труд и способности, богатства, те ще отдадат всичко над необходимото на другите и ще получат за това духовно възнаграждение свише и благодарност от обществото?

Отговор: Общо взето, това и предлагаме. Преходът от егоистичния индивидуализъм към колективизма, като при клетките в тялото, трябва да бъде постепенен, но в резултат, обществото е задължено да работи, получавайки необходимото за съществуване, а всичко над това „се заработва” на духовно ниво.

Тоест, говорите за това, че все пак е необходимо да развиваме промишлеността и всички „излишни” капиталистически структури – а ние казваме, че за тях, изначално, няма място в нашия свят, че ние, по такъв начин, губим планетата, като изтощаваме нейните ресурси и като я замърсяваме с „излишно” производство, за да превърнем „излишните” продукти и стоки в пари и след това да ги раздаваме на най-бедните.

Това не унищожава бедността и социалното напрежение, не задължава да се възпитават всички за глобалната връзка, както това изисква природата (кризата).

Изводът от развиващата се криза е прост: природата ни оставя само един път – отказ на обществото от прекомерното потребление и постепенно, съзнателно формиране на обществото за разумно потребление и духовен растеж.

Всички, които се оказват безработни и работещите, са задължени да изучат новата структура на света/природата – неговата глобална, единна, аналогова система, подобно на живото тяло и да изграждат своите взаимоотношения по този модел. Всички сме задължени да се занимаваме с това освен добиването на необходимото за съществуване. В това трябва да намерят себе си всички СМИ, изкуството, възпитанието – за да може създадената по такъв начин обкръжаваща всички нас среда да ни въздейства и формира в подобие с природата.

[55389]

Собственикът, който не плаща за работата

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Необходимо е ново начало!

каббалист Михаэль ЛайтманПразниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]