Entries in the '' Категория

Денят, когато бил създаден човека

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се провери, има ли в теб ненавист към враговете и противниците ти, или ти разбираш, че тях ги управлява Твореца, който по такъв начин те защитава, за да не ти позволи да се съединиш с мнението на еснафа и материалния свят, и ти помага да следваш само духовните първоизточници. Така трябва да се очистиш, проверявайки всичко, което става с теб. Да не съжаляваш, да не се грижиш за нищо, освен за чистотата на пътя, за да се съвместят целта на твоя живот и целта на творението в един общ прицел.

Няма значение, ако видиш, че си бил объркан от различни егоистически разчети. Винаги требва да смяташ, че в изминатото до сега – ”Няма никой освен Него”. А от този момент и по нататък: ”никой не може да ми помогне, освен аз самият да си помогна”. Ако ти се намираш между тези две условия, то може да се каже, че си дошъл до началото на новата година – до новото начало.

Но като крайна цел, заложена още в началото на замисъла, трябва да бъде постигането на любовта към ближния. И ако имаш с някого лични сметки –ти вече не се намираш на вярната пътека. И ако искаш да се издигнеш над другите, да придобиеш знание, напълнение, или даже искаш да отдаваш – също трябва да провериш, не е ли това отдаване егоистическо.

Така твоите разчети ще стават все по-чисти и накрая ще достигнеш първия ден на новата година, в който е бил създаден човека. Всичко започва от това да създадеш самия себе си.

И така ще бъде всеки път: годината има четири глави, и всяка глава има свой разчет и ново начало, докато човек не завърши всичките си поправяния. А проверката е в това, доколко е неподкупен вътрешния му съдия – честен и остър, мъжествен воин, готов да се повдигне над всичките си лични разчети. А това не е лесно. Тук трябва един разчет над друг – до такава дълбочина, която е позволена само на човека.

Но всичко това не е за да се самоизяжда човек, а тъкмо обратното, за да се стреми в ”В Светлината на Твореца да види светлина”. Винаги трябва да се стараеш в Светлината да виждаш любовта към ближния и относно този еталон да се самопроверяваш.

И да не обръщаш внимание на всичките си стълкновения с другите, тъй като може Творецът по такъв начин да те обърква, карайки те така да виждаш останалите, или обърква тях, насочвайки ги срещу тебе. Както е казано: ”Не съди другия, докато не попаднеш на неговото място” –  може те да са много по-високо от теб, а ти още да не си дорасъл до тях, за да ги разбереш.

Бъди винаги доверчив към Твореца и с това върви напред.

Затова, ако имаме учението на Рабаш, неговите статии и обяснения, как да се съединяваме в групата, а също и статиите на Баал а-Сулам и другите кабалисти, посочващи ни пътя и съдържащи Светлина, възвръщаща ни към Източника – то колкото повече се самопроверяваме, съгласно тези първоизточници, толкова по-вярно ще напредваме. Основното е да не се страхуваме!

И не трябва да се плашим, че пътят е така труден и отрупан с толкова много съмнения, които пробуждат егото в нас, водещо постоянни сметки. Не трябва да се гледа на това, а да се стараем по-скоро да достигнем покаяние – душевните разчети, и да се издигнем към началото на новата година – към нова степен. Тъй като до целта достига онзи, който пренебрегва заради нея всичко останало.

От урока от статия на Рабаш, 26.09.2011

[55778]

Изменение природата на човек в наше време

каббалист Михаэль Лайтман1. Как ще протича понататъшната еволюция на човешкия род? Доколко глобалната криза, глобалното изискване на природата към нашето поколение ще измени същността ни? Принудителният преход от егоистичното общество към интегралното общество, към общество на взаимно поръчителство ще измени ли не само самото общество, но и същността и връзките в поколението?

В какъв свят ще се окажем, ако се свържем в единна система, подобно на жив организъм? Как ще се измени възприятието ни, усещането за краткост на живота и ограниченост на света, на Вселената? Затова трябва да се вгледаме в общата еволюция и нейният психологически аспект.

2. Най-простите организми (амебите) по аналогия с първите най-прости същества на Земята – реагират на външното въздействие, но не са способни да запомнят усещания, т.е. не придобиват опит и не го предават по наследство.

Поведението на плоските червеи се определя от природени връзки и инстинктите играят огромна роля.

Нисшите гръбначни (рибите) – поведението им се определя от навиците, изработени по време ма тяхното съществуване и предаващи се по наследство.

Инстинктите са консервативни и строго определят поведението на животните и не позволяват то да се измени, дори ако престане да бъде целесъобразно.

3. При излизането от водата на сушата, в по-сурови и разнообразни природни условия, психологическата революция тръгнала по два пътя:

а) усложняване на наследствените навици, инстинктите – така са се развивали насекомите, членестоногите.

б) придобиване на способности да изработват най-важните навици в процеса на жизнена дейност, за да се приспособяват към изменящите се условия – развитие на гръбначните, от земноводни до млекопитаещи, постепенно снижаване на ролята на инстинктите и нарастване на ролята на интелекта и разумната дейност (личен опит).

4. Психологическата еволюция е следствие на развитието на сушата и се заключава в преход от закрепени, предаващи се по наследство навици – към навици, придобити в процеса на живот, а по наследство не предаващи се.

Цел на тази еволюция е човека, в живота на който ролята на инстинктите е сведена до минимум и решаващо значение има интелекта, способен бързо да придобива множество навици и знания, обезпечаващи на физически слабия човек възможност да се приспособява към разнообразни условия.

И така, развитието на способността да мислим, преходът от „немислещ“ към „мислещ“ – е следствие на усложняващата се обкръжаваща среда.

Човек се е появил, когато развитието на средата за обитаване достигнала максимално разнообразни природни условия (в периода на рязко захладняване). Отделянето на човека от света на животните е реакция на живота на усложняващите се и влошаващи се условия на обитаване. Човек продължава да се усъвършенства интелектуално и психологически, неговата еволюция още не е завършила.

5) Особеното психологическо различие на човека от млекопитаещите се състои в това, че той се развива. Домашните животни поколения наред живеят сред хората, но остават на същото ниво на развитие. Дете, похитено от зверове, възпитано в тяхната среда, губи всички човешки признаци (реч и изправено ходене), живее толкова години, колкото и възпиталите го зверове.

Това говори, че наред с възприемчивостта от средата, в нас е отслабена способността за предаване на наследствени признаци. За да израсне в човек, детето трябва непрекъснато да бъде възпитавано от хората и обществото. Извън обществото човек се превръща в животно.

6. Още днес виждаме, как изменящата се среда ни принуждава да се изменим към все по-голямо взаимодействие с обкръжаващото общество. Изхождайки от това, можем да предположим, че по-нататъшната еволюция на психиката на човека ще тръгне също и по линията на закрепването на човешките признаци, с последващо предаване в следващите поколения – но не по наследство, като инстинктите при животните, а чрез „външна“ по отношение на човека памет – памет на обществото.

По такъв начин, бъдещите поколения ще се явяват кръгообороти на своите предишни животи, чрез обществото те ще получат свои, придобити в миналите животи, закрепени в паметта на обществото знания – подобно на инстинктите, предаващи се в животинския свят, от поколение на поколение.

7. Тази възможност за предаване и придобиване на информация напълно зависи от връзката на човека с обкръжаващото общество, което става негова неотменна част, се явява „неумиращ“ склад – преносвач на навици и знания от миналото поколение към бъдещето. При това знания ще се придобиват не с мисловни усилия, а по степента на свързване с обществото.

Но до създаването на взаимно единение на човека с обкръжението е невъзможно да се закрепят неговите предишни свойства, доколкото те ще се окажат в тяхното неправилно прилагане социално вредни.

На закрепване на нивото на инстиктите подлежи отношението на човека към отдаването, любовта към ближния, отношението към труда за благото на обществото, като към първа жизнена потребност, братско отношение към всички – т.е. всичко, достигнато от тях в личното поправяне в миналото превъплъщение.

8. Този процес на „инстинктивно“ предаване на знание в следващото поколение (кръгооборот), ще позволи на всеки човек в следващото поколение и на цялото поколение да бъдат морално и умствено „с една глава по-високо“ от предходното поколение – и това ще определи същнсотта на новия човек в неговата хармонична връзка с обществото и природата. Това ще определи формирането от тях на своя социална среда.

Психологическата еволюция на обществото на бъдещето ще му даде възможност да управлява собствената си природа. Призванието на възпитателите, педагозите ще се издигне в редица важни дейности в бъдещото общество: те ще станат производителна сила, те ще са отговорни за създаването на новото поколение.

[55666]

Не по-високо и нито по-ниско – а наравно с всички

Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Писмо с молба за живот

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Усещане, което с нищо не можеш да сбъркаш

Въпрос: Кога разбирам, че отдавам, а не получавам?
Отговор: Разбираш, че отдаваш, когато почувстваш, че всичко това се извършва от силата на светлината, обличаща се в теб и че чрез теб действа Твореца. А ти си инструмент в ръцете на онази сила, която се е облякла в теб. Тогава наистина ще отдаваш.

Отдаваш, когато чувстваш, че с радост се намираш извън себе си – в другите и там изпълняваш висшите действия. В теб действа светлината. Има такъв вътрешен дух, който те тласка и направлява. Това е такова усещане, което не може да се сбърка с нищо друго! Но то идва в резултат на всичките предходни действия, които изпълняваш над силите си. Основното е да желаеш да отдаваш! Сякаш се опитваш да включиш тази машина, отново и отново – докато накрая не заработи!

От урока по книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55574]

Приятели – това е важно за здравето

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Изследователи анализирали 148 научни проучвания, проведени с участието на 308 849 човека, в продължение на 7,5 години, като били документално фиксирани обществени показатели и оценки за здравето на изследваните.

Новите изследвания показват, че самотата е вредна за здравето на човека, както пушенето на 15 цигари на ден с регулярна употреба на алкохол и избягване на физически упражнения. Самотата вреди на здравето два пъти повече, отколкото нездравословното повишаване на теглото. По-добре да отидете с приятели в кафене „с вредна храна“, отколкото да останете сами в къщи, бягайки на тренажьорната пътечка.

Социалните връзки са по-полезни от спортните упражнения, от нормалното тегло и отказването от цигарите и алкохола. Общителните хора получават от взаимоотношенията с другите понижаване на стреса, избор на по-малко опасен начин на живот, в сравнение със самотните хора.

За тези, които общуват повече с по-широк кръг от приятели, съседи, родственици – процентът на продължителност на живот бил с 50% повече. Ниската смъртност оставала стабилна независимо от пола, изходното състояние на здравето, възрастта и причините за смъртта.

Изследователската група се обърнала към органите на здравеопазването в САЩ с препоръки отнасящи се до самотата, като фактор, опасен за здравето, подобно на пушенето и алкохолизма.

Реплика: Това е само един от егоистичните аспекти на ползата от взаимовръзките, а основната печалба е над тялото, в областта на духа – в придобиване днес и сега на усещане за вечен живот.

[55823]