Entries in the '' Category

Светлината е музиката на душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Разбирам защо напълването е скрито от нас, но защо и връзките ни един с друг са скрити?

Отговор: Връзката и напълването са неотделими.

Какво е светлината? Как можем да обясним какво е това чувство? Изведнъж чувствам някакъв вид вибрации по отношение на някого: омраза, любов, страх, загриженост. Тези вибрации не са дошли отвън, а са се родили вътре в мен, в моето отношение към този човек.

Те се появяват, защото изграждам особена връзка с него и работя върху нея. Тогава, когато се свържа с него, чувствам особени впечатления проявяващи се като вибрации в моите желания, усещания и свойства. Това се нарича светлина.

Светлината не идва отвън, за да се облече в мен, а се разкрива в мен, в моето отношение към някого. Просто така тя не може да се разкрие – това е невъзможно. Тя може да се усети само в моята връзка с някой друг, например, когато му давам усещане и той го получава, или обраното.

Трябва да има връзка, обединяваща двама души, вътре в която се усеща някакъв вид вибрация или впечатление, наричано светлина. Това е като въже или тръба, която ни свързва и която се простира от единия до другия, през която тече ток.

Оказва се, че светлината е съсъдът, който изпитва всякакъв вид промени в себе си. Не се променя самата светлина, а желанията и впечатленията, които се усещат в желанията. Но светлината не идва отвън.

Това е като вибрация на струна, която дава звук на музикален инструмент. Това се нарича светлина. Затова трябва да създадем любов и отдаване вътре в себе си и тогава вътре в тази любов и отдаване, ще усетим вътрешния и корен, наречен Творец.

От урок по „Учение за десетте сфирот”, 20.09.2011

[55269]

Като риба в мрежа

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]