Entries in the '' Category

Критичната точка

Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

  • Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
  • Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]


Групата е моето платно

Ние не можем да вървим направо, но сме способни да построим обкръжение, което ще ни влияе и от положителната страна, и от отрицателната. В положителната страна: обкръжението разкрива в човека допълнителни желания, завист, стремеж да достигне това, което имат другите.

А в отрицателната страна: обкръжението показва на човека, колко той е по малък от останалите, колко не може да бъде заедно с другите, колко е против всички, колко го измъчват усещанията за неговата нищожност и тревогите за това, какво ще бъде с него.

Тоест обкръжението подтиква човек от положителната страна и от отрицателната, придвижвайки го напред по „зиг-заг“, срещу вятъра – по направлението към целта. Така, той разкрива допълнителен стремеж, в допълнение към първоначалното желание, което е заложено в него от страна на самото творение, в информационните гени (решимо), пробуждани в него от Твореца. По такъв път преминава неговото напредване.

Основно, тази работа се състои в построяването на обкръжение, влияещо върху човека. Получава се, че той сам строи това влияние, и в тази степен – разкрива себе си за това влияние на обкръжението. Ако той не влага своите сили в групата, то няма да се открие пред нея.

Това се вижда от пример с човек, грижещ се за деца или домашни животни. Колкото повече влагаме в някого, толкова по-близък и по-любим става той за нас. И ето защо, ние започваме много чувствително да реагираме на неговото обратно въздействие, откривайки себе си за любовта и връзката.

Точно така става, и с обкръжението – колкото повече влагаш в него, толкова по-скъпо ти става то. И тогава, ти ще отвориш себе си за въздействието на обкръжението, като построиш средствата,  които ще накарат да напреднеш на зиг-заг срещу твоя егоизъм – към целта на творението.

С това ние завършваме своите усилия до пълната степен, за която е казано: „Не вярвай, че някой е полагал усилия, но не е намерил желаното!“

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2011

http://www.laitman.ru/group/55280.html

[55280]

Бегли мисли по „Шамати”. Встъпление

Конгресът в Торонто. Урок №6

За всяка дума, която четем в науката кабала, е необходимо да се даде точното определение, тъй като тя използва няколко езика, за да ни обясни цялото творение.

В нашия свят, за да предадем своето впечатление един на друг, изобретяваме различни методики – как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим на музикален инструмент, как да изтанцуваме. Но по какъв ли начин можем да предадем един на друг впечатлението от това, какво усещаме в духовното?

Кабалистите са изобретили за себе си езика на клоните, и говорят, сякаш за произтичащото в нашия свят, но подразбират при това висшите корени. Има сили, управляващи нашия свят, и в нашия свят има следствия от тези сили.

Затова, кабалистите наричат самите сили с имената на следствията. От това възниква цялата бъркотия. Защото, следствието от висшите сили ние виждаме в нашия свят, а самите сили – не. И когато кабалистите говорят, използвайки имената на следствията – така наречените клони, те подразбират корените – силите.

Защото, науката кабала е физиката на висшия свят, тя говори за една сила, действаща в нашия свят, която в своите действия се разлага на множество сили. Тези сили, се съкращават и се концентрират около нас, като се намираме вътре, те идват към нас във всевъзможни съединения помежду си, във вид на различни въздействия.

Защото, в крайна сметка, всичко това е една сила, но тя се разделя на топло и студено, налягане и вакум, магнитни, електростатични, химически сили и множество други.

Ако не знаем за висшите сили и четем текстовете на кабалистите, то много се объркваме. Ние мислим, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека и неговите желания, за произтичащото тук. И в това е основният проблем, понеже кабалистите са писали своите книги за хора, намиращи се в осъзнаването на двата свята.

И затова, ако аз съм кабалист, отварям книгата и чета, какво пишат, нямам никакъв проблем – аз не гледам на този свят, а веднага разпознавам този духовен корен, за когото те говорят, от когото разглеждат силите, управляващи този свят.

Но днес се намираме в такова състояние, когато целия свят се устремява към разкриване мрежата на тези сили. И този свят, който не се намира в духовно осъзнаване, се обърква.

Затова, реших да направя кратък обзор на статиите от книгата “Шамати“ – във вид на основните принципи на науката кабала. Ако човек се старае през цялото време да се придържа към тези принципи – това ще му даде правилния подход за живота, към духовното постижение, и няма да му позволи да се обърка.

От 6-ия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55252]

Търпението е най-важното свойство

Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Законът за глобализация в действие

Кризата показа безпомощността на държавите и отсъствието на възможност за управление в световен мащаб. Тя сформира ново, глобално, планетарно мислене на световното съобщество. Следва да осъзнаем, че произтичащите изменения се явяват действие на основния закон за развитие на човешката цивилизация – Законът за глобализацията.

Глобализацията, като закон за развитие на човечеството, се проявява в обществото в наше време, но в природата този закон се явява основен и постоянно действащ.

Необходимо е да се обучаваме на закона за глобализация, защото само правилното му използване ни позволява да решим всички наши проблеми. Не можем да вървим против глобализацията, но изучавайки я, ние се преустройваме и ще успеем да извлечем от нея максимум полза.

[55377]

Носещата вълна

Въпрос: Как да достигна необходимостта от Твореца, ако вътре в себе си се чувствам пълна нула спрямо Него?

Отговор: Нашата работа е не да се ровим в себе си, а да се занимаваме само с обкръжението. Повече няма над какво да работим, само над отношението, приближаването, съединяването с другите, както това следва от разбиването на съсъдите.

Творецът е това, което се разкрива в поправените ни желания. За тях трябва да се погрижим, а светлината се намира в абсолютен покой. Доколкото привеждаме желанията си в съответствие със светлината, със свойството отдаване, дотолкова те разкриват това свойство отдаване и това се нарича разкриване на Твореца пред творението.

Как радиоприемникът може да улавя и възпроизвежда звуците – защото този звук го няма във въздуха? Но за сметка на това, че възбуждаме в радиоприемника същата тази радиовълна, която присъства отвън, две такива вълни, съгласно подобието на формата си, се обединяват и влизат в ”резонанс”. По такъв начин те пробуждат вътре в приемника съвместен резултат, който ние чуваме като глас.

Тъй като не можем да чуем радиовълните – те се намират в такива диапазони, които нашето ухо не долавя. Но към тази основна, ”носеща” вълна има някакво допълнение,”хармоника”. И ако постигаме подобие с основната вълна, то започваме да чуваме тази хармоника, гласа, скрит вътре.

На такъв принцип работят всички наши органи на чувствата и точно така трябва да се настроим за връзка с Твореца.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55354]

Цялата разлика е в намерението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В света действат две сили: силата на отдаване и силата на желанието за получаване, създадена като нищо от нещото. Какво е моето „аз”, моето намерение? Откъде идва то?

Отговор: Не усещаме Твореца, защото сме едно голямо желание: желание за наслаждение. Дори ако искам да отдавам, то е просто за забавление. Всъщност съм объркан в намерението и действието. Моето действие може да бъде или за получаване, или за отдаване. Може да бъде съпроводено от намерение за получаване заради себе си или от намерение за отдаване на другите. Не съществува нищо друго – това е целият ни живот.

В нашия свят има действие за получаване и за отдаване на другите, и намерение за получаване за себе си. Но намерение за отдаване на другите не съществува – нямам тази способност. Мога да дам нещо на някого или да получа нещо от някого, но намерението ми е насочено изцяло към получаване за себе си. Намерението за отдаване на другите принадлежи към духовния свят, който не мога да постигна. Вината не е моя – така съм сътворен.

Тук не трябва да има никакво смущение, защото цялото ми ежедневие е насочен само към самонаслаждение.

А това, от което се нуждая, е намерение, то е най-важно за мен (!), без значение какви действия извършвам: за отдаване или за получаване. Аз отдавам на своето дете, на тези, които обичам, на приятелите и дори на своите колеги, защото получавам възнаграждение по естествен път (пари, уважение, власт и т.н.).

Ключово тук се явява намерението, съобразно което действам. Как да постигна намерение за отдаване на ближния? И какво ще ми даде то?

Именно тук възниква проблемът. Ако цялата действителност съществува извън мен, тогава това, което получавам вътре, е само малка частица, наричана „този свят”. Тя е изключително малка, тясна, ограничена във времето, пространството и прочее. Но преминавайки от другата страна, ще се отърва от ограниченията.

Това е разликата между намеренията. Ако моето намерение е насочено към себе си, не ще мога да почувствам нещо повече от това, което възприемам сега. Но ако намерението ми е насочено към обединение с другите, тогава се спасявам от този ужасен живот със своя фатален край и се изкачвам на следващото стъпало на живот – започвам да пребивавам извън тялото. Единствената разлика е в намерението.

От урока по статията „Една заповед”, 26.08.2011

[52692]