Entries in the '' Категория

Икономиката е престанала да бъде наука

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: (проф. Щиглиц): Нашите макроикономически модели доведоха до кризата през 2008 година. Преди три години, през август 2008 година, ние се бяхме събрали тук, в Линдау, и чудното е, че тогава нямахме нито една дискусия за предверието на тази огромна криза, която настъпи месец след тази среща.

Как се получи така, че групата от водещи икономисти, които би трябвало да обмислят централните въпроси относно световната икономика, успя да пропусне най-грамадната за последните 75 години икономическа криза? – Има сериозна криза не само в икономиката, а и в самата наука за икономиката.

Макроикономическите модели, които се използваха от централните банки до този момент, установили принципите за работа и мислене, са намират в основата на кризата – и главен сред тях е  процесът на разбалансиране и твърдението, че ако парично-финансовата политика се безпокои за ниската инфлация, то това ще позволи тя да запази своя стабилен растеж. Поглеждайки назад тези идеи сега ни се струват направо абсурдни.

Реплика: Икономиката отразява нашите егоистични връзки. Ние сами създадохме тази“наука“ и тя се променя в съответствие с ръста и увеличаването на нашия егоизъм. Икономиката просто се явява негово отражение, копие.

Затова, днес, когато нашия егоизъм завърши своето развитие и образува затворена глобална система, в него се проявиха други зависимости, характерни за затворените, а не индивидуалните системи. Но понеже икономистите си останаха егоисти-индивидуалисти, то те не могат да създадат нова икономика – икономика на интегралното световно съобщество.

Затова техните стари инструменти са негодни за нашето време. Ето в това е кризата – кризата на нашето остаряло икономическо мислене. Ние сме длъжни да се преустроим “отвътре“, да станем други, за да съответстваме на новата система връзки между нас, която по неволя се прояви в сегашно време.

Затова ние трябва да създадем около себе си обкръжение, което ще ни наложи новите глобални интегрални взаимоотношения, взаимозависимости – чрез възпитанието, средствата за масова информация (СМИ) и прочее… В противен случай, ние и месец преди поредната криза няма да успеем да я разпознаем!

[55402]

Физика и лирика

каббалист Михаэль ЛайтманТоронто. Урокът пред конгреса.

Давайки на кабалистичните термини правилното определение, ние ще виждим, че науката кабала не витае в облаците, а се занимава с реални неща: нашите взаимоотношения, коригирането на човешката природа.

Тя позволява да превърнем омразата във взаимна връзка и вместо да оставаме в своята природа, да търсим път за продоляване, за да се издигнем над нея. Тогава ние ще разберем, че „Бог“ – това е общото свойство отдаване, което трябва да царува между нас. Вместо вътрешните усещания на нашата “торба с електролити“, ние започваме да усещаме това, което се намира извън нас.

Как? Много просто. Цялата работа тук е в това, на какво придавам важност. Ако цялото ми внимание, всички грижи, всички помисли и желания са обърнати навън, в общата система, то нека не изведнъж, а малко по малко, аз ще придобия способността да се изключвам от усещането единствено само на себе си. На „животното” си предоставям всичко необходимо, а сам, като цяло, се намирам  от другата страна – във взаимоотношенията между нас. Така, както майката се грижи за бебето си, което постоянно занимава всички нейни мисли и чувства.

Ако сме достигнали такова състояние, значи сме готови вече за усещането на висшия свят. И ние наистина започваме да го усещаме, да усещаме това, което се случва извън нас. Преди сме се усещали само в петте си сетива, възприемайки света отвътре. Защото, „този свят“ се изрисува в задната част на мозъка като отражение на петте ми сетива. Всъщност, аз виждам себе си тук като проекция на вътрешните ми свойства. От друга страна, когато отношенията между нас стават за мен,  по-важни от вътрешните ми усещания, аз преминавам към извънтелесно възприятие.

Това е и „разкриването на Твореца“ – тоест разкриването на свойството отдаване към човека. Той разкрива това, което е формирал, направил, изградил, създал. И затова, излизайки от себе си навън,  става подобен на Твореца по силата отдаване. Човек постига свойството отдаване по степента на това, както го формира – тоест, Творецът му се разкрива, в съответствие с достигнатото ниво. Тъй като, „Творецът“ (Боре) означава „ела и виж“ (бо-ре). Ела – и ще постигнеш, ще видиш, ще почувстваш, ще измериш всичко, което си достигнал.

Ако така се отнасяме към възприемането на реалността, възприемането на Твореца, то отхвърляме много от стереотипите и предразсъдъците. Ние започваме да се занимаваме наистина с науката – нашата вътрешна наука, в която се явяваме и изследователи и изследван материал. Ние усещаме резултатите и самите ставаме тези резултати. Постигаме свойството на Твореца, което става нашето свойство – нашето сливане със свойството отдаване.

Благодарение на тази гледна точка върху реалността и върху промените, които трябва да преминем, ние изцяло променяме отношението си към болката и страданията, към претенциите, които предявяваме към другите, към Твореца и дори към самите себе си. Ние разбираме, че се намираме в Природата и няма за какво да се оплакваме тогава. Няма кого да търсим, за нещо да се надяваме на нечия милост, снизходителност или протекция. Тук има място само за научно отношение: ние сме в система на сили, която е подчинена на ясни правила. Кабала дава за това кратки дефиниции: „Аз Себе си не съм  променял“, „Висшият свят се намира в абсолютен покой“, „Съдията се ръководи само от това, което вижда“, „Дал е закон и да не се нарушава.“

Дори да използваме езика на чувствата, молитвите и исканията – ако не искаме да се изгубим във всичко това, трябва „да проверяваме хармонията с алгебра“, преминавайки към прецизни измервания на силите, направленията и векторите, към уравнения, графики и формули. Само тогава ще можем да измерваме чувствата си и усилията, омразата и любовта – в количествено и качествено изразяване, а също и в сравняванията на различния вид. Само тогава ще ни се удаде да избегнем объркването.

Ние сме чувстващи създания, нашият материал е желанието ни за наслаждения. Но, ние работим върху себе си като истински изследователи, издигаме се над желанието посредством съкращението и екрана и работим над желанието, което се нарича – във вярата над знанието .

Така че, нека да започнем да привикваме с двата езика: езикът на лириката и езикът на физиката. Защото всъщност, те говорят за едно и също, само трябва да се избегне объркването между тях. Тогава наистина ще разберем цялото творение.

Науката кабала е велика наука за това, как да построяваме изследване и да създаваме точен, обективен език, описващ нашите усещания. Като направим това, ще разберем цялата реалност, ще разберем Твореца – силата отдаване, напълно царстваща в цялата вселената, ще Го опознаем напълно и тогава ще постигнем целта.

От урока пред конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54844]

Елитът ще ни помогне ли?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е ползата от възпитанието на масите, ако елитът, както винаги обира лъвския пай за себе си?

Отговор: Лъвският пай от какво? Ти смяташ, че елитът няма да ни помогне в обезпечаването на базовите ни нужди? Аз така не мисля. Правителството и магнатите няма да останат настрана, те ще протегнат ръка за помощ. Всъщност нито те, нито масите имат друг избор. Ако се движим към общото изцеление, то в него може да участвува всяка част от народа.

Като пример, всички, освен най-бедните, ще отделят от своите заплати 10% за социални нужди. Какво ще ги подтикне към това? Заплахата от социален бунт и разруха на страната. Държавата също ще отдели 10% за сметка на своята ”дебела вазглавница” – както бюджетна, така и неформална.

Трябва само да се разбира, накъде отиват нещата. Безработицата ще нараства, ще се увеличи разликата между богати и бедни – и хората, впрочем както и правителствата ще се окажат в смущение. Така ще бъде, ако не пристъпим към глобално възпитание. Същото става и с Европа и с Америка. Всички ще трябва да прибягнат до тези средства. А ние в Израел сме длъжни да дадем пример на всички в света.

И преди всичко, е желателно ако може по-бързо да демонстрираме пред хората, че ”справедливото разпределение” в  откъсването от глобалното възпитание не е справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото не ще можем да се справим с нито един от съвременните проблеми.

От урока  по статия от вестник Народ, 20.09.2011

[55203]

Леко решение

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Торонто. Урок 7

Съществува леко решение: започвайте да разпространявате. Занимавайки се с разпространение, вие забравяте за себе си. Даже хората, които нямат връзка помежду си започват да контактуват. Колкото повече знания за единството разпространявате в света, толкова по-бързо напредвате. Забравете за всичко, което става с вас лично,  – изключение правят насъщните нужди. Всичко останало обърнете навън – това ще предотврати всички търкания и раздори между вас.

Така съпрузите изцяло се отдават на проблема с болното им дете, грижейки се за него. Тяхното внимание се пренася навън, и там те съсредоточават всичките си усилия. Тази обща беда ги обединява.

Та започнете да се грижите за своето ”болно дете”-  за света. Това ще охлади канала на страстите между вас. Безполезно е да се поправят нашите взаимоотношения направо. Да превключите навън без остатък, на практика да се потопите в практическа работа – и тогава внезапно ще видите, как трябва да се организират нещата вътре. Грижата за вътрешните работи на групата ще сработи, само ако това е необходимо за работа с външния свят. Едва тогава ще разпределите всички и всичко по местата им.

Нека само необходимостта от външното разпространение да опредили, кои сме ние и с какво се занимаваме. Тогава действително ще работим за да отдаваме.

Да вземем пример от Бина: нейната горна половина е устремена да отдава на Твореца, а долната и половина е усремена да отдава на света, а самата тя – е средната част на Тиферет, или решението и да се раздели на две части. Така трябва да се разглежда всеки от нас и всяка група.

От  7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55271]

Път към взаимно поръчителство

каббалист Михаэль ЛайтманОсновното в нашите беседи на кръглата маса е да обясняваме, че взаимното поръчителство не се постига само, а е резултат на сериозното изучаване на взаимната зависимост на природата –за внедрения в нея човек, като съставен  интегрален елемент.

И само такова съчетание между природата и хората, когато всички бъдат в абсолютно равновесие, т.е. човек ще получава и отдава в обществото в пълна хармония, както това се прави от клетките в организма, – се нарича взаимно поръчителство.

Но преди всичко трябва да се учим на елементите на поръчителството: взаимна отстъпчивост, връзка – над всички разделящи ни противорвчия, които егоизмът специално ни устройва. Трябва да възприемаме противоречията между нас, като упражнения, над които трябва да се издигнем – и по такъв начин да израстем, както порастват децата, благодарение на своите игри.

Ето, в това се заключава напредъка ни към състоянието на взаимното поръчителство, т.е. пълната взаимна връзка, като в единния здрав организъм.

В това се състои целта на цялото творение – затова според степента на достигане на връзка, ще усещаме взаимна любов, отдаване, сливане, участие, желание да съединим онова, което ни е липсвало. Нищо не се премахва, всичките елементи на противоречия си остават, а над тях строим взаимоотношенията.

Тази методика на съединение, въпреки противоречията трябва търпеливо да се обесни – и в човека, ще се извършва постепена еволюция на съзнанието, с усвояване на общата взаимна връзка над проявяващите се противоречия.

Това е дълък път по възстановяването на разбитото съединение помежду ни – по такъв начин се предвижваме, достигаме пълното поправяне на човечеството и неговото съединяване с природата в едно цяло.

По такъв начин, достигаме Малхут на света на Безкрайността, в която се събират всичките и противоречия, противоположности, пълния егоизъм и едновременно над него пълния алтруизъм – и в нас се проявява осъзнаването на Замисъла на творението.

[55154]

Принципите на духовната работа, 20.09.2011

каббалист Михаэль ЛайтманПодбор съвети относно изучаемите принципи на духовната работа от сутрешния урок

Поради това че е чуждо, чуждото тяло умее напълно да се отмени (анулира) – и така става най-важната част в организма на висшето. Ако отмениш себе си абсолютно, във всичко относително цялата световна група, общия съсъд, то ще видиш, как ще започнеш да получаваш от всички без всякакви ограничения!

Светлината се разкрива само в моето отношение към някого, във връзката между нас двамата. Светлината – това е впечатление в съсъда на моята душа, която отвътре усеща всевъзможни изменения, подобно вибрацията на струната, пораждаща гласа на цигулката.  Затова ние трябва сами да създадем в себе си отдаването и любовта, за да почувстваме вътре в нея нейния вътрешен корен, който се нарича Творец.

Целият ни живот е игра, в която ние придобиваме разум, позволяващ ни да разкрием Твореца. Нашия егоизъм е страшно хитър и опитва да ни подкупи с всякакви средства. Той се хвърля ту в една, ту в друга, противоположна посока – и това е голяма помощ за нас от Твореца. Този, който иска да разкрие неговите замисли, ще разбере, че целия живот пред него е – игра. И във всеки миг Творецът ни дава възможност чрез нашите мисли, желания действия, да се срещнем с Него като партьори в играта. И тогава целият живот за нас ще стане едно увлекателно приключение.

Аз трябва да разбера, че всичко, което се случва в отношенията ми с другарите ми се дава за да разкрия вътре в това играта на Твореца.

Природната склонност към такива игри не помага да се придобие природна хитрост. Защото там е необходим само директен подход. И тази хитрост, която ще се разкрие, трябва да разбиеш имено със своята прямота.

Това е най-видно в отношенията с другарите – ще успее ли човек да сломи своята гордост, така че наистина да се свърже с другите и да изгради от всички тях една система. Ще успее ли той да не взема връх над тях и да не се разкрива само на половина или на четвърт, оставяйки си възможност да властва. Само ако той напълно се разкрие, тогава ще открие правилната хитрост на своя егоизъм.

Но ако започне да хитрува там, където става въпрос за духовната работа и където той трябва да се съедини с другите, и вместо това се опитва да ги използва за своя изгода (както на него ще му се струва) – с това ще излъже самия себе си. С това ще нанесе вреда както на себе си, така и на групата. Трябва да се препазваме от такива хора и да ги държим на страна, за да не им даваме възможност да вземат власт над нас и да ни объркват.

Най-голямата полза от това, че ние не виждаме огромната работа, която извършваме е  – това да не ни обърква. Много добре е, че тази огромна светлина, която ние предизвикваме е скрита от нас.

От друга страна аз трябва да развивам желание за отдаване. И въпреки че виждам, че не получавам никаква изгода от своята работа, обратното – аз искам да я продължавам.

Не трябва да се притесняваме за голямата дълбочина на желанието да се насладим (авиютът). Трябва да се стремим само към малкото състояние (катнут), към Галгалта ве-ейнайм, към чистото отдаване, към степента Бина, а не към голямото състояние (гадлут). Голямото състояние ще дойде само, в тази мяра, в която ти ще успееш на практика да отдаваш на другите.

Ако към мен не дойде отдолу чужда молба (МАН), моят АХАП така и ще остане да си дреме, и аз ще усещам единствено своите Галгалта ве-ейнайм. Само ако другите поискат да получат от мен, моя АХАП ще започне да действа, и аз ще достигна до голямото състояние (гадлут).

Подготовка за урока

Книгата Зоар говори само за връзката между нас, и по време на четенето ние трябва единствено да отблъскваме от себе си тези образи и отношения, за които разказва Зоар.

Индикатор за правилния път: доколко аз искам да видя връзка между нас през всичките тези думи, букви и предложения, и доколко аз не се откъсвам от тази идея въпреки всичките пречки, които се разкриват пред мен.

Народ

Желателно е колкото се може по-бързо да се продемонстрира на хората, че “спреведливото разпределение“ без глобално възпитание не се явява справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото ние няма да се справим с нито един от съвременните проблеми.

Днес ние можем да се потопим в противопоставяне на силите, действащи в човешкото общество и да разпалим война в света. Но има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани в крайна сметка да се примирят помежду си. А щом е така – нека да го направим  по-отрано, без да се затрудняваме с кръвопролития, които в края на краищата, ще ни насочат към същото това място за обединение. Ние можем да направим всичко на време.

Тук няма да помогне преразпределението на пари и ресурси от богати към бедни. Спреведливото преразпределние за всекиго е различно, справедливо по своему, и затова води до войни и силово съперничество. Така че нека разберем, какъв ще бъде следващия етап за развитие, каква форма ще приеме нашето окончателно единство. И ако ние го създадем предварително, сега, ще избегнем войната, която стои на пътя. Ще я “прескочим“, за да се окажем на добрия етап от единението.

Как да преминем от сегашния си етап на развитие към алтруистическия? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях трябва да стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и по създаване на нови социални мрежи – реални, не виртуални. Тези неща са далеч от очевидното, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас осмислено участие и озъзнаване на собственото зло.

Не е възможно да се премине от егоистичен към алтруистичен строй по вече набраздената схема. Тук е необходимо усещане и осъзнаване на злото, тук има потребност от промяна на състоянието – независимо от нашата природа. А това значи, че ние трябва да се приготвим за вътрешен преврат: да изградим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да сформираме пирамидата, така че водещата, чувстващата, разбиращата част да оглави процеса.

Пред нас е моментът на преврата, точката на раздвоение. Да се премине от егоистичен строй към алтруистичен, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може единствено по два начина:

  • Посредством тежки беди. Сами по себе си те няма да помогнат, от проблеми на нищо няма да се научиш. Но те ще повлекат след себе си анализи и изводи.
  • Посредством разпространение, благодарение на което хората ще разберат: че друг изход няма, трябва да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме точно в този момент, и тези състояния трябва да се реализират сега.

[55249]