Entries in the '' Category

Какъв ще бъде преходът?

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

С какво се отличаваме?

Въпрос: Без да споменаваме науката кабала в нашето разпространение, просто казваме на хората, че взаимното поръчителство ще им даде добър живот. В такъв случай, с какво се отличаваме от други организации, които дават подобни обещания?

Отговор: Лошо е, ако не усещаш разликата.

Модерният човек преживява глобална, интегрална криза. По такъв начин Творецът му показва, че той е свързан с другите по неправилен начин и че трябва да постигне взаимно поръчителство. Има метод, който ще му помогне да се съедини с другите правилно и да започне да живее добър живот. Този метод работи, създавайки подходяща атмосфера, „обвивка” от обкръжението, което дава на човек обяснението за това, как да живеем заедно и да водим добър, здравословен и сигурен живот.

Човек чува това и разбира, че няма друго решение. И другите чуват същото – че е по-лесно да осъществим това с обединени усилия, заедно с тях. Човек се учи да се свързва с другите по правилен начин и в този процес той привлича светлината, която го променя. Това е същото нещо, което децата правят, докато играят, пораствайки и поумнявайки в процеса.

И така човек се озове в лоша ситуация, използва другите, за да привлече светлината, и постепенно започва да цени силата на отдаване – тя става най-ценното нещо за него. Изведнъж той започва да я уважава толкова много, че дори когато всичко в живота му върви добре, той не оставя отдаването, желаейки да го извършва, независимо от усещането си. Това е защото, той му придава първостепенно значение.

Така човек става духовен, преминавайки от егоистичното намерение, ло лишма, към алтруистичното, лишма. И няма никакъв шанс 99% от населението да достигне поправяне по някакъв друг начин. Можете ли да препоръчате нещо освен Тора?

Мисля, че проблемът е елементарно неразбиране за това, как да напредваме в АХАП. Знаем как да поправим ГЕ от времето на Вавилон, но за да поправим АХАП, това е единственото средство, което имаме.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54407]

На пика на насищането

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Торонто. Урок №7

Никой от нас не е стигнал до кабала случайно. Всеки са го разбудили за да работи активно по разпространението в света, да прокарва единството. Получавайки от нас тази вест, хората ще я предават по-нататък. Не трябва да им обясняваме цялата система – достатъчно е това, което съответства на тяхното желание.

Хората трябва да възпитават децата – и ние им разкриваме как трябва да се провежда правилно, глобално възпитание, което изисква от нас съвременна общочовешка система. Ние разказваме как да се построи система на връзка между банките, търговските фирми, промишлените компании, правителството…

Всичко трябва да се измени, но на дадения етап не всички искат да знаят какво придобиваме благодарение на това на по-висшите степени, докосвайки се с висшата програма, с Висшата сила, разкривайки висшето измерение, живота, лежащ над материалното битие. В човека още не са съзрели подобни желания – и чувайки за това, той веднага ще ни съотнесе към групата на мистиците.

Хората трябва да поправят проблемите си тук, в този свят и затова трябва да се обръщаме към тях аналогично. Ние им обясняваме принципите на новия живот, на новия свят, новите програми, инсталиращи се в човечеството.

До 1995 година желанието ни се е развивало по експоненциал – и накрая се е наситило. Егпоизмът е достигнал своя максимум (max) и повече не нараства. Отсега нататък той ще става интегрален, сумарен (Σ) – и на всички нас ще ни се наложи да станем единно цели, от седем милиарда да се свием до един. Съобразно това действат нови закони.

2011-09-18_rav_lesson_congress_n7_01

Само ние, във взаимната връзка, в работата между нас, можем да проявим контурите на новото човечество и зконите на неговия живот.

През цялата история философите, политиците, социолозите, учените, психолозите са изучавали човешката природа. Самите те, притежаващи огромен егоизъм, са се изкачвали нагоре по пирамидата на социалната йерархия, където всеки човек заема своето място по въздействие на обществото.

Да допуснем, първият егоист – е главата на правителството, по-надолу – членовете на парламента и т.н. Така, че големите егоисти разбират човешката природа, те знаят как да преуспеят и как да заработят, да се добият до своето – и затова те винаги са определяли законите на егоистичното общество.

Но днес, начело на обществото трябва да бъдат хора с друг поглед върху живота, с глобален, с интегрален поглед, хора, умеещи да влияят върху гражданите, за да се обединят помежду си.

Тъй като сега, когато сме достигнали до егоистичното си напълване в интегралния свят, успехът ни зависи от степента на нашето единство. По-рано всеки е печелил за сметка на приятелите, а правителството е приемало закони, така че да не се унищожим едни с други. Но днес цялото общество, всички структури на властта, всички закони трябва да се преобразят. Гражданите трябва да се учат на правилно обединение, съответстващо на висшата програма.

Кой знае за това, освен нас? Именно ние трябва да разкрием тази връзка между нас. Кабалистите затова са ни предали всички необходими материали. И ние трябва да обясним това послание на масите. С помощта на учените, които много бързо се съгласяват с думите ни, доколкото ги виждат вече претворени в живота, ние предаваме посланието на правителствата, а също така го прокарваме и сред народа.

Така всички ще започнат да осъзнават необходимостта от обединение, което ще позволи да се спасим всички от тоталната криза, заплашваща да ни стрие като прах. С други думи, ние обясняваме на хората как да подобрим техния материален живот.

Ежедневното участие в разпространението е изискване за всеки човек от групата ни. Основен „плацдарм“ е интернет. Всеки е длъжен да влезе във връзка с отговорните за това, за да се включи в тази работа.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55264]

Стихията срещу нас!

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Америка бие рекордите по стихийни бедствия. Количеството стихийни бедствия стоварили се миналата година върху САЩ, излиза далеч извън приетите рамки. Цяла поредица от суши, торнадо, урагани, земетресения и снежни бури са отнели живота на около 700 американци и са нанесли щети в размер на 35 милиарди долара.

Америка не е преживявала никога досега такова нещо. Небивала жега, провокирала пожари и суша, а други щати са потопени от проливни дъждове и преливащи извън коритото си реки. Учените свързват това с глобалното затопляне и замърсяването на околната среда, които нарушиха естествените природни процеси.

Реплика: Досега природата не проявяваше противостоенето си на човешката природа, защото хората не бяха обединени в една интегрална глобална система. А когато тя е възникнала от отделните егоистични индивидуалисти и стана глобално интегрално зависима, то се прояви противостоенето ни, противоположността ни на единната природа – и това усещаме като криза.

Можем да го поправим само като изменим себе си – постепенно създавайки от себе си едно единно цяло, подобно на цялостната природа. Това означава изпълнение на библейските принципи „Възлюби ближния, както себе си“, съединяване на всички във взаимно поръчителство. В противен случай започващите египетски наказания не само че няма да спрат, а ще се усилят, докато не ни принудят към изменение, към подобие с природата.

[55304]

Как ще се отрази делото ни?

Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Срещу вятъра

Създадени сме като единна система от обща душа и всички зависим един от друг. Но висшата светлина е довела този общ съсъд до разбиване и затова тези парчета падат все по-ниско и все повече се раздробяват и се отдалечават едно от друго.

Когато самите те достигнат до дъното – от дълбочината на падането започват да се пробуждат. Тази същата светлина, която ги е накарала да паднат, сега ги пробужда и ги притегля обратно нагоре.

Този подем се състои от няколко етапа и отначало се случва на неживо, растително и животинско ниво, където съсъдът действа неосъзнато, изцяло подчинявайки се на светлината. Но на човешката степен вече трябва да разкрием собствения си стремеж.

У всеки има желание и то е създадено от светлината, ”от нищото”, като обратно изображение на светлината. А стремежът е това, което трябва да развием в самите себе си. Този стремеж е истинското творение, което се пробужда и само добавя своите намерения, усилия, любов.

Всичко това не е пряка реакция от въздействието на светлината, а резултат от търсенето ѝ. Разбира се, тук все едно светлината действа скрито, но има такова добавяне, което се изисква от самия съсъд, развиващ се до последния, 4-ти стадий, а имено личния стремеж и любов.

За нас това се изразява в работата ни против своето егоистично желание, което се проявява, когато искаме да се обединим. В нищо не усещаме, че егоизмът ни е против – освен в обединяването в група, отменяйки себе си пред силата ѝ, за да достигнем общото свойство на отдаване, което ще се възцари в нас и означава разкриване на Твореца.

Ако човек по такъв начин се прицелва, което се нарича:”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”, то в тези усилия той разкрива съпротивлението на своя егоизъм против поправянето. Той трябва да продължи с всякакви способи, с всякакви спомагателни средства, по всякакъв начин да се опитва да разкрие в себе си макар и някаква готовност за обединение.

Сякаш платноходен кораб, който не може да плава направо срещу вятъра. Но има такива особени платна, които му помагат да плава по синусоида, на зигзаг и така да се напредва, срещу вятъра.

Точно така трябва да постъпва и човекът, когато разкрива, че не е способен да върви срещу егоизма си, пречещ му да се обедини с групата, за да отмени себе си пред нея и да разкрие там общата сила на отдаване. Обаче, той е способен да направи това, лавирайки, с всевъзможни обкръжаващи, вспомагателни способи.

Тези спомагателни способи се наричат построяване на обкръжение, което ще му влияе. Това ще стане това корабно платно, което ще го прекара на зигзаг срещу вятъра и така ще напредне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.09.2011

[55284]

Чашка чай за общото благо

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича „намерение да доставиш удоволствие на Твореца“, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]


Тайната на живота

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: „Краят на действието е в началния Замисъл“. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено „място“, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]