Entries in the '' Категория

125 стъпала на омраза и любов

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво става след края на поправянето, когато се издигнем над всичките 125 стъпала – там някакъв нов процес ли започва?

Отговор: Когато се издигнем до края на поправянето, тогава ще видим. В момента не разбираме какво означава дори и първото духовно стъпало – доколко духовният свят е противоположен на материалния. Както е казано: “Аз видях обратния свят“.

А какво става след всички духовни стъпала и след края на поправянето е невъзможно дори да си представим. Там в нас ще има съвършено други инструменти на възприятието – а не просто нещо по-голямо от сега, за да можем да го сравним някак.

Точно както днес не сме способни да говорим за интегралния свят, в който ще мисля за всички, и да възприемам всички само заедно. Сега не знаем какво означава това. Не можем да си представим, че ще виждаме целия свят като един единен организъм.

Всяка мисъл, обращение, всяко желание аз автоматично, отвътре ще възприемам като свое. Защото “Аз“ – това е любов към ближния! И всичко сякаш че се намира в мен.

Но наистина ли те се намират в мен? Не! Чувствам между нас разстояние от 125 стъпала на омраза. Толкова огромна се разкрива омразата, защото е казано, че “Колкото по-високо е човек – толкова по-голям егоизъм придобива“.

Защо кръглите келим (келим игулим) заемат такова огромно пространство? Заради големината на омразата! Цялото това пространство – това е разкриващата се омраза. И него трябва да запълня с любов – над тази ненавист.

Ненавистта раздува сферите, отдалечава ги от централната точка навън (“екстра“) – а сега със своята любов трябва да ги завърна обратно вътре (“интро“). Правя това над тяхната отдалеченост.

Искам да приближа ближния към себе си – и го приближавам, чувствам, че сякаш той е близко, сякаш се намира в мен. Но всичко това става “сякаш че“ – над всичкото това разстояние, което остава между нас – само “скъсявам“ това разстояние, но не го изтривам!

Дълбочината на желанието (авиют) не се унищожава и затова вместо една малка точка, в мен се получава огромна сфера – отгледана от тази омраза, която отделя нашите точки една от друга.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 10.08.2011

[55056]

Истинската работа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо не ни се разкрива мрежата на непоправената ни взаимовръзка? Защо не ни показват причината на цялото зло, за да знаем къде трябва да приложим усилие?

Отговор: Защото тогава бихме се поправили от безизходност. Усилията ни биха били обичайна егоистична работа. Същото е като заработването на средства за препитание. В духовното това не се смята за работа, тъй като ме тласкат към него чрез елементарната заплаха от глад.

В действителност трябва сам, без всякаква необходимост, да пожелая да приложа усилие заради целта, от която не изпитвам ни най-малка нужда. Моята природата съвсем не ме задължава на това и развивам в себе си абсолютно свободно желание, извън зависимостта от каквото и да било. Отдаването за мен не е обослувено от нищо, не се нуждая от него, от никого и от нищо не завися, аз, като Бог, съм над всичко.

И едва тогава разкривам зависимостта си от другите, искам да им отдавам, искам да служа на всички, искам да съм последният, най-нисшият от всички.

Иначе работата извършвам не аз, а Творецът. В моята духовна работа има точка, която трябва постоянно да расте – точка на свободата, съвършено непозната за нас в този свят. В нея не завися от никого и мога да не правя нищо. Целият свят е в краката ми без всякакво усилие от моя страна. Точно тук се появява възможността за истинска работа.

За да стигна до тази точка, ми се изпращат беди и проблеми, от които се уча. Но след това, когато на дело се запозная с духовния свят, моята работа ще се превърне в противоположното, все едно като превключване на обратна скорост. „Вземи всичко!“ – ще ми кажат. А аз ще се откажа от този подарък.

От урока по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55199]

Животът е увлекателна игра с Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманАко сега изведнъж ми се разкрие егоизма, трябва да го хвана за опашката като змия. И тогава започвам да играя с него – разплитайки го като кълбо, всички негови хитри ходове, връзки, които той е искал да построи стъпка по стъпка, с велика мъдрост.

Този подкуп ми отваря очите. Защото благодарение на това, че разкривам неговия замисъл, придобивам мъдрост, очи, гледащи надалече. А без това не мога да поумнея.

Сякаш играя с някого на шах и той прави пред мен необичайно хитра и заплетена комбинация – просто като истинска змия. Всичко е пресметнал 20 крачки напред и назад, всички възможности, устройвайки ми истинско падане и изведнъж улавям самия край на мисълта му.

Виждам не шахматните фигурки на дъската, а неговите мисли, заключени в тях – това е опашката на неговата змия. И я дърпам за опашката, и започвам да разкривам по малко неговия замисъл, способностите му. Така си играя с Твореца! А Той чрез тази игра ме учи как да подготвя желанията си в нужното напълване, за да Го разкрия.

Ако не премина през цялата тази игра, няма да мога да стана толкова умен и чувствителен, за да Го разкрия. Тъй като Той и сега ми се разкрива само че това Го не виждам. Като малко дете, което седи покрай шахматната дъска, на която тече игра – но какво разбира то от това?

Целият ни живот е игра, в която придобиваме разум, който ни позволява да разкрием Твореца.

Егоизмът ни е страшно хитър и се опитва да ни подкупи с всички средтсва. Той се хвърля ту на една, ту на друга страна – и това ни е голяма помощ от страна на Твореца. Този, който иска да разкрие Неговите козове, ще разбере, че целият живот пред него е игра. И всеки миг Творецът ни дава възможност чрез мислите ни, желанията ни, действията, да се срещнем с Него като партньори в играта. И тогава целият живот става увлекателно приключение за нас.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.09.2011

[55165]

Към целта на творението – бързо и лесно

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

 

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

 

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Над разума

Конгресът в Торонто, урок N:5

Въпрос: Как да се уверя, че ми се е отдало да се издигна над разума?

Отговор: Да се издигнеш над разума си означава да влезеш в разума на другия.

Намираме се в света на Безкрайността. Аз съм един от всички. Оставайки вътре в себе си, аз пребивавам в своя разум – в грижа за себе си, в мисли за себе си, в стремеж към собственото благо. Такова е обичайното ни състояние. Подсъзнателно и съзнателно мислим за това.

Разбира се, в сферата на моето Аз влизат също и децата, жената, близките, другарите, възможно е даже и народът, и страната, в която живея. Това е обусловено от моята зависимост от обкръжаващите ме и от това, в каква степен съм изложен на влиянието им. В съответната степен внасям в тях понятието на своя Аз.

Какво означава подем над своя разум? Означава, че преминавам в разума, в желанието на другия, вместо да се намирам в самия себе си. Защото сега съм в негова услуга. Той е първичен за мен, а аз самият съм в качеството на изпълнител, вторичен. За мен той е като любимо дете, а аз съм буквално като негова майка.

 

Ето това означава да се издигнеш над разума, с други думи, да смениш реда на приоритетите: сега за мен той е по-важен, отколкото съм аз, както детето за майката. Ако това действително е така, значи съм успял.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[55000]

Как отразената светлина е станала съсъд за напълване

Въпрос: Как отразената светлина може да бъде съсъд за напълване?

Отговор: А какво друго може да бъде съсъд за напълване? Желанието не може да бъде съсъд, защото съсъдът е място, пригодено за получаване на светлината, за разкриване на Твореца – напълването, което съм избрал като моя цел.

Защото моята цел е да разкрия Твореца в мен. Тоест да стана такъв, какъвто е Той, да построя в себе си Неговия модел с точност, съответстваща на свойствата, които съм получил от Него и обличам на себе си. Тогава ще стана подобен на Него и съгласно закона за подобие на формата ще се слеем в едно цяло.

Това сливане е крайната ми цел. Тоест трябва да разкрия моите форми на сливане с Твореца, сливайки се все повече и повече, от стъпало на стъпало. А да се съединя с Него е възможно само съгласно закона за подобие на формата. Затова трябва да достигна точно такава степен на отдаване, каквато Той има, и в тази мяра ще се съединим, ще се слеем.

Формата на отдаване, която искам сега да облека, за да се отъждествя с това отдаване, е отразената светлина. Затова тя става за мен средство за сливане – съсъд за получаване на напълването.

От урока по ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.09.2011

[55059]

Да поумнееш от удар по вирнатия нос

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вместо да се търсят причини за това,което се случва, хората предпочитат да излязат на улиците с изисквания към властите. Как да предадем на хората необходимостта от дълбоки промени в обществото и в тях самите?

Отговор: Всички ние знаем, че каруцата се тегли от кон и този „кон“ би трябвало да ни докара до духовното ниво. Съответно всичко, което се случва в обществото и в света, се случва, за да променим себе си.

Така че същността не е в справедливото разпределение, не е в липсата на храна или на жилище. Всичко това са причини, които ще ни пробудят към промяната. Природата оказва натиск върху нас, предизвика различни проблеми и премеждия с една единнствена цел: благодарение на тях да разберем, че трябва да станем различни.

Така че не проявявайте претенции към Природата или Създателя – „Защо позволяваш такова зло?“. Той отначало е казал: „Аз създадох злото начало.  Давам ви зло. Защо? За да ви промени това.“

Така че колкото и да даваме на лишените и на тези в неравностойно положение, няма да помогне. Напротив, положението ще се влоши и ще започнем да получаваме все „по-качествени“ удари: епидемии, природни бедствия, войни и т.н. Природата има в резерва много неприятности.
Корекцията започва от лесното към трудното и затова трябва да започнем от малкото с лесни неща. „Доброто момче“ разбира от първия път: „О, всичко е ясно, няма повече да правя така!“.

Това си заслужава. Достатъчно си важничал и упорствал,  време е да помъдрееш.

Трябва да обясним това на хората по пътя на последователното, комплексно разпространение. С факти  на лице трябва да им се покаже, че техните проекти няма да променят обществото. Справедливо разпределение, помощ за бедните – всичко това е правилно. Но как да се осъществи това? Само под ръка с възпитанието, само знаейки, че ние променяме обществото в цялата му същност.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55186]