Съобщение: Светът се движи в „нов и по-опасен етап” на икономическа несигурност, поради европейския суверенен дълг, според президента на световната банка, Р. Зелик.

Зелик не можа да предложи никакво готово решение за европейските проблеми.

Той подтикна европейските лидери да подходят със загриженост към суверенния дълг.

Според Зелик това не е същото както през 2008 (когато удари предишната световна финансова криза), каза той.

Коментар: Всичко върви по план: Природата ни притиска, но оставяйки ни време за размисли. После натискът ще се увеличи и вече няма да има време за мислене. Да оценим ситуацията правилно и да разберем, че бързо трябва да станем глобални и интегрални: това е решението за проблемите. Ще разберем ли това преди да е твърде късно?

[51940]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой не се е родил просто така и разбира се, че никой не е получил духовно пробуждане лично за себе си. В духовното разчет се прави не с отделната личност, а със системата като цяло.

Затова всеки трябва да си зададе въпросите: „Как спомагам за установяването на всеобщата взаимовръзка? Как предавам пробуждането си на другарите? Как участвам в търсенето на общата програма, в разкриването на Твореца между нас? Как се свързва Той с нас?“

В крайна сметка ще открием, че се намираме в единна система, в единна връзка, в единна функция и Висшата сила се намира в нас при равни за всички условия. И тогава ще достигнем до състояние на мир, цялост, съвършенство. Всички заедно ще се обединим с тази Сила именно посредством това, че тя ще ни задейства наравно и едновременно.

Недостатъците, разкриващи се в живота ни – са недостатък на програмата на мирозданието, който вече трябва да се прояви. В покриващият я мрак ние откриваме зло, болка, объркване, безпорядък. Това ни позволява да направим ясна диагноза, подобно на лекар, който диагностицира болест. Творецът оголва симптомите пред нас посредством беди и проблеми.

Така че нека да имаме достатъчно разум и чувства, достътъчно подготовка, а най-главното – да имаме достатъчно взаимна поддръжка, за да разпознаем същността на случващото се. Когато изпитвам болка, когато се сърдя на някого и не искам да го видя, когато оправдавам себе си, доказвайки собствената си правота и неправотата на останалите – трябва да разбера, че мен ме объркват същите тези желания и мисли, които все още не са поправени за връзка с общата система.

Не трябва да бягаме от тях – трябва да работим с тях, докато не създам напълно вярно отношение към другите: от най-добрите приятели и близки, до хората, които са най-отдалечени, ненавистни и противоположни на мен.

Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Призоваваме за любов към ближния не от прекраснодушие. Истинската любов е взаимовклюването помежду ни, без всякакво различие, с цел приобщаване към тази Сила, която ни привежда в действие, към тази програма, която трябва да се разкрие помежду ни в аналогов вид: извън времето и пространството, в съединяване на всички нас в едно.

На света трябва да му бъде обяснено с всички достъпни средства. Такава е днес нашата работа между конгресите.

Надявам се, че ще бъдем по-сплотени по време на уроците. Горещо препоръчвам да се преглежда моя блог, независимо от повторението. Там превеждам мнения на много учени и специалисти и това върши своята работа, то предоставя възможност за включване в света. То ни е нужно.

Длъжни сме днес да се проникнем от желанията и болките на света, от неговите впечатления и усещания за кризата – и оттук всеки път да търсим форми за подаване, за да дадем обяснения, за да окажем въздействие, малко да подсладим хорската мъка, без да ги успокояваме, а като им показваме верния поглед за решаване на проблема. Тази работа ще отнеме много време и сме длъжни да я извършим.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Максим Лобада, експерт от БКС експрес):

Докато политиците и икономистите обсъждат проблемите, ситуацията бързо се влошава. Пазарите губят доверие във възможностите на политиците и на финансовите регулатори да поправят ситуацията.

Мрачните прогнози стават все по-реални. Сега акцентът се е изместил от САЩ в Европа. Все по-често регионът се нарича „тригер” на новата вълна от неприятности в света. Мнозина говорят за разпадането на Европейския съюз и за контролирано демонтиране на европейската валута:

1. Ангела Меркел, канцлер на Германия: „Еврото е в опасност. Ако не предприемем мерки за решаването на проблемите, то последствията за Европа ще бъдат непредсказуеми”.

2. Херман Ван Ромпей, президент на ЕС: „На еврото никога не е била необходима инфраструктура”.

3. Йозеф Аккерман, ръководител на Deutsche Bank: „Всичко това напомня за есента на 2008 година”.

4. Ангела Меркел, канцлер на Германия: „Ако еврото претърпи крах, то същото ще се случи с Европа”.

5. Кристин Лагард, директор-разпоредител на МВФ: „Развитието на ситуацията през лятото показа, че се намираме в нова опасна фаза”.

6. Ангела Меркел, канцлер на Германия: „Кризата на европейската валута е най-голямата проверка за Европа през последното десетилетие”.

7. Жан-Клод Трише, президент на ЕЦБ: „Очакваме много сложни времена”.

8. Херман Ван Ромпей, президент на ЕС: „Намираме се в криза на оцеляването. Ако не съхраним еврозоната, няма да съхраним Евросъюза”.

9. Кристин Лагард, директор-разпоредител на МВФ: „Съществува очевидна криза на доверието, която сериозно засилва ситуацията. Необходимо е да се предприемат мерки, за да се разкъса този порочен кръг”.

10. Йозеф Аккерман, ръководител на Deutsche Bank: „За никого не е тайна, че много европейски банки няма да преживеят преоценката на държавните дългове на своите баланси по пазарните цени”.

11. Джордж Сорос: „Ние сме на границата на икономическия колапс, който ще започне, допускаме, с Гърция”.

12. Герхард Шрьодер, бивш канцлер на Германия: „Тази криза прави очевиден факта, че не можем да имаме обща валута без обща фискална, икономическа и социална политика”.

13. Нуриел Рубини, икономист: „В краткосрочна перспектива световната икономика спешно сe нуждае от стимулиращи мерки, иначе ще рухнем в нова Велика депресия. Положението на нещата стремително се променя към най-лошото”.

[54741]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Торонто, Урок №7

Tялото се състои от различни части, които са устроени и функционират различно. Ако ги разглеждаме по отделно, е трудно да се разбере как са свързани помежду си бъбреци, бели дробове, сърце, черен дроб, мозък, петте сетивни органа, паметта, храносмилателната система… те са съвсем различни, основното тук е – общата програма, която ги свързва в едно, определя на всеки свое темпо и свои функции, установява между тях правилна връзка и им позволява да работят заедно, в единна хармония.

Програмата, обединяваща всички части на тялото, се нарича ”живот”. Тя създава вярното ниво, нашето човешко съзнание. На този принцип трябва да си взаимодействаме помежду си: различни хора, различни групи, всеки съхранява своята специфика, но над нашата индивидуалност трябва да прокарваме взаимната ни връзка. Искаме да разкрием универсалната програма, която ни обединява в едно. С това ще разкрием светлината на Безкрайността, която ни поражда, поддържа и свързва. Усещането на тази програма е разкриването на Твореца.

Освен животинското си тяло, ние чувстваме, че в нас живее човекът – твърде висока степен. Точно така, обединявайки се един с друг, разкриваме програмата на взаимната връзка на много по-високо ниво, което се явява разкриването на Твореца пред творението. И независимо от получения на конгресите мощен импулс, в прекъсванията между тях можем да провеждаме огромна работа за обединението на групите и между тях – за да донесем на света тази вест, този пример. Тъй като светът вече започва да изпитва нужда от разбиране на текущата ситуация.

Творецът се разкрива между тях в тъмнината. С нейна помощ Той показва, че не ни достига Той – и тогава се устремяваме към Него. Без това, не можем да подредим живота си. Той ни призовава към това посредством кризата и чувството за безпомощност, посредством всевъзможни неприятни усещания. А тъй като сме егоисти, ще се примъкнем към Него. Изкуствено не можем да Го разкрием, ако не се нуждаем от Него истински.

Всеки ден светът потъва в суматоха и мрак, лишавайки се от сили и надежди, губейки се даже във всекидневните работи. Това се отразява на живота на обикновените хора и постепенно в тях назрява усещането за недостатък. Поначало те не знаят какво не им достига. След това осъзнават, че се нуждаят от увереност в утрешния ден, надежда за бъдещето, гарантиране на нещата за обичайния ни живот днес.

Това не са философски откровения и не са теоретически постройки на интелектуалците. Това не е онова, което ни се разкрива над обикновения живот на хората с точка в сърцето. Ние извършваме особено търсене, свойствени за Галгалта ве Ейнаим, за съсъдите на отдаване, за онези, които се опитват да проникнат в същността на свързващата ни програма, да усетим същността на нашата взаимна връзка, до познаем действащите между нас закони. Не всички се стремят към това.

Затова човек трябва да разбере единствено как участва в процеса, от потребността да се храни, да възпитава децата, пенсия, здравеопазване, плащане на разходите… По такъв начин той се включва в голямата програма – не така, както ние. Той се нуждае от обикновени и познати неща: да си изкарва прехраната, в къщи да си включи телевизора, да посещава познати сайтове в интернет, да ражда и възпитава деца…

Точно така той ще живее и по нататък, на духовния си етап на развитие – само че с намерение за участие в общото дело заедно с останалите. Тъй като сам няма да може да се подсигури. Така действат клетките на тялото, получаващи програмата от мозъка.

Трябва да обясним на хората това, което се случва, и да ги обучим на новата специфика на поведение в новия свят, едновременно разработвайки и изучавайки я сред нас. И затова всеки от нас трябва да разбира каква отговорност му е възложена. Фактически това е реализацията на душата.

От седмия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55070]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №5 

Въпрос: Влияе ли състоянието на групата на нейната работа по разпространението?

Отговор: Аз не се занимавам с работите на нашите групи. Човек сам формира себе си, и аз не мога да го направя вместо него.

На него му поднасят трудности, добавят му гордост, объркват го. Или той вярно възприема пътя и преодолява препятствията или не. В краен случай, той поправя себе си не сега, а да речем след 50 години. Към това аз се отнасям с голямо търпение. Всяка група получава онова, което ѝ се полага, и всеки човек – също. Аз посявам, а покълването не зависи от мен.

Разбира се, състоянието на групата влияе на нейната работа по разпространението. Всичко нереализирано, което е трябвало да бъде осъществено на дадения етап, като бумеранг се връща назад, усилено няколко пъти. Тъй като групата е получила възможност но не я е използвала.

Всеки от нас отговаря за другите. Заемайки своето място в общото Дърво на живота, аз трябва да предавам светлината надолу по веригата. От мен започват разклоненията на коритата, по които трябва да потече към другите. Но, ако в мен се е образувала задръжка – коритото пресъхва. На мен ми е определено времето (t) за предаване на светлината, но аз не съм изпълнил задачата и сега цялата светлина, предназначена за моите отдаващи канали, стои ”запушена”, не тече по надолу.

При това я усещам като отрицателна сила и трябва да си платя за това. Тъй като съгласно с програмата аз трябва да отворя своя клапан, за да могат и останалите хора да пристъпят към обединението и поправката. Но вместо това съм се впуснал в лични сметки, възгордял съм се, мърляво се отнасям към своето властолюбие… Всъщност, тази сила на гордостта и властолюбието ще бъде разбита от същата тази светлина, която се е насъбрала на моя участък и не може да продължи нататък. Това налягане (Р) ще сработи и в края на краищата, ще ме взриви.

За задържането наказанието е много голямо. Тъй като аз съм преградил пътя на светлината, към останалите и съм ги лишил от нея. А междувременно, те на свой ред, са трябвало да го предават по-нататък. Възможно е да съм оставил без светлина хиляди, милиони…

В края на краищата излиза, че ако човек не се учи с добро, то ще се научи с лошо.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Маями, урок №1

Въпрос: В Америка няма такова протестно движение, както в Испания или Израел. Как тук да се предаде на хората посланието за поръчителство?

Отговор: Преди всичко, не трябва да съжалявате за това, че вашата ситуация се различава от испанската и израелската. В тези страни проблемите са много повече, отколкото тези, които вие изпитвате. Не съжалявайте за това. Трябва да се учим от малките беди. Да се радваме на страданията на хората – съвсем не е нашият подход.

Така или иначе, хората чувстват, че светът се е изменил и е поставил пред нас такива проблеми, решението, на които не могат да намерят нито политиците, нито социолозите, политолозите, психолозите, икономистите, или педагозите. Това ни позволява да излезем с обяснения.

Преди всичко, обясняваме, защо не се намира решение: поради това, че в света сега действат нови сили, намиращи се в хармония и глобална взаимовръзка, а лидерите не разбират това и прилагат, остаряващи методи. Нужно е да се стараем да доведем това послание до хората, за да може то по капка да се просмуква към тях.

Разбира се, лесно е да се дават обяснения на този, който страда. Но трябва към всички да се отнасяме с любов. Своите собствени деца искаме да предпазим от бедите, за да не се учат по горчивия начин. Нека да отиват от добро, към по-добро. Към същия подход трябва да се придържаме по отношение на всеки.

Ако след всички усилия ние не се сдобием с успех, бедите, все едно, ще дойдат – и под техните удари хората ще стават все по-възприемчиви към нашите обяснения. Но, желателно е да им се обясни всичко, преди това. Сякаш, хвърляш зърно в земята – и с времето то ще израсте.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54685]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всичко зависи от това, къде се намира човекът, под влияние на какви сили – или той се свързва с Твореца, с обкръжението, в което намира поддръжка за себе си, или се потапя в обичайния живот и тогава пребивава в друго обкръжение. Но винаги се намира под влияние на обкръжаващото го общество. И винаги има възможността да добави от себе си своя собствен избор, с когото се съотнася.

Разбира се, чрез обкръжението на масите, Творецът също му въздейства, но не пряко и не по желания начин,  и тогава човек не получава от това обкръжение стремежът да действа самият той. Напротив, масите въздействат над него, увличат го след себе си, малко го принизяват до своето ниво и човекът плува по течението.

Ако човек се намира под влиянието на правилното обкръжение, винаги му е неудобно – чувства, че трябва още нещо да добави от себе си и още нещо да направи. И тогава напредва.

Давам за пример обикновената плоча. Поставям я в грамофона, тя се завърта, свири и аз слушам музика. Не трябва нищо да добавям към нея, просто се наслаждавам.

А има и особени плочи, за упражняване на музикантите. Свири същият оркестър, само, допускаме – без цигулката. На цигулката свиря аз, заедно с плочата, на която звучи всичко освен цигулката. А там, където трябва да е солото , плочата беззвучно се върти няколко минути.

Следователно, ако слушаме ”плочата”, където свири всичко, това е обкръжението на народните маси. А ако искаме да се обединим с групата и с Твореца, там свири цялата ”плоча” освен личното ни участие. И тази ”плоча” ме кара да се намеся, като през цялото време разкривам необходимостта – мястото, където трябва да добавя солото си.

Затова има народни маси и има избрани личности – тези, които желаят да участват сами във всички процеси на развитието. Разбира се, тези хора получават пробуждане от Твореца, за разлика от народните маси. Но проблемът възниква, след като човекът получава това пробуждане: какво прави с него, продължава ли той при всяка възможност, с всички сили, доколкото това е възможно, да прибавя личното си участие.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Само като се грижим за целия свят ще напипаме нашата територия за единство. Обединението трябва да бъде в грижа за някого. Точно както, грижейки се за децата, съпрузите започват да се чувстват родители, радетели.

Затова трябва да влагаме сили в разпространението – взаимно, правилно, добре организирано. Ние използваме интервюта, клипове, песни и т.н. Трябва да създадем постоянно напълващ се ”склад готова продукция”, за да можем оттам да вземаме материали, да ги превеждаме на различни езици, и да ги вкарваме в работа.

Именно такава грижа за света ще ни свърже в едно. Можем да установим връзката между нас, само като отдаваме на другите. Такъв е духовния закон: аз не съм способен за контакт, за напредване, ако това не породи отдаване към когото и да било. Трябва да работим заедно върху това, да се организираме все по-добре и по-добре.

И не чакайте инициатива от страна на израелския център – действайте самостоятелно. В Израел сега сме натоварени със свои проблеми, това място става гореща точка на света. Така че, реализирайте собствени начинания, адаптирани към нашите условия. Тъй като ние не разпространяваме науката кабала, а знания за истинското състояние на света. Трябва единствено да се учим на точно подаване на формата и постоянно да я подобряваме по време на работа. Само разпространяването ще ни помогне да се развием.

Основни направления за работа: интернет и контакти с учените. Облягайки се на техните данни, ние се обръщаме нагоре, към правителствата, а също така и надолу, към народа. Ние се явяваме като ”двигател на идеите”, който разпространява в обществото и интернета жизнено важни знания.

Виртуалното разпространение  не изисква огромни средства. Не трябва да се прекалява с подготовката на материалите. Основното е да се донасят до хората идеите. В наши дни ключов фактор се явява простотата и бързата достъпност. На хората им харесва, когато им говориш кратко и ясно, без да изискваш, без някакви специални ефекти. Дайте да се научим на това заедно, колкото се може по-бързо.

От четвъртия урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→