Entries in the '' Category

Защо Творецът е скрит?

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Легото на Твореца

Торонто. Урокът преди конгреса

Въпрос: В какво се състои целта на разкриването на злото между другарите в групата?

Отговор: Между нас цари злото. Всички връзки, които ни съединяват са – лоши. На нас ни се разкрива разбитата система. Разбита – това не означава, че тя се е разбила на отделни части. Разбита – означава, че цялата ѝ работа е напълно противоположна на вярната. Т.е. сама по себе си системата посочва своята вярна формула.

Та нали ако не се разкрие злото, няма да разбира какво представлява неговата противоположност? Затова, докато не се беше разкрило цялото зло в нашия свят, в 21-ви век, ние не говорихме за глобалното, интегралното, всеобщото, за пълната криза. Злото помалко разкриващо се тук и там, се струваше не дотолкова страшно.

Сега се е разкрила цялата тази система, но в злото и това зло е във всевъзможни форми, проявления, направления, във взаимните връзки, във всичко съществуващо – противоположно на доброто.

 

За това е казано: ”Аз създадох злото начало”. Разкривайки това зло, ние виждаме Кой го е създал. ”Аз създадох злото начало”. – казва Творецът, -”Аз си играя с тебе сега”. Аз ти поднасям разбитата форма. А ти трябва да видиш в нея, че тя е разбита, противоположна на правилната, и че Аз специално съм я направил такава разбита – от правилната и съвършена, каквато тя е била по-рано”.

Творецът казва: ”В началото беше доброто. Аз го разбих със светлината, за да извършиш ти обратното действие – с помощта на същата светлина, да направиш от злото добро”.

 

Защо получаваме всичките тези лоши състояния? Защото, обръщайки това зло в добро, с това аз познавам Твореца – тази висша сила на отдаване, ставам мъдър, чувствителен, разбиращ, включващ в себе си цялата реалност. Аз самият ставам като Твореца. Аз извършвам работата на Твореца, приемайки я върху себе си. Затова сме получили разбитата система.

От урока Преди конгреса в Торонто, 16. 09.2011

[54833]

Творецът не е личност

Торонто. Урокът преди конгреса.

Въпрос: Как човек формира в себе си свойството отдаване?

Отговор: Няма Творец без творение. А Творецът има това свойство на отдаване, което формираме. Ако не сме го сформирали – няма Творец.

А какво има? Съществува Неговата непознаваема същност, Ацмуто, изконният корен на всичко съществуващо, който никак не е свързан с нас. Ние формираме, създаваме Твореца, прилагайки усилия и извършвайки свойството отдаване. Генерираме това свойство чрез съвместната работа между нас. Ако го реализираме и пораждаме, то ще се нарича ”Творец”.

Духовният парцуф, който строим в отношенията между нас – това е нашето получаващо желание, което сме съкратили, напълнили с отразената светлина, с желание за отдаване и съобразно с това, сме разкрили вътре свойството отдаване, което се нарича ”Творец”. Казано иначе, ”Творецът” – това е светлината НАРАНХАЙ, която разкриваме в духовните си съсъди, поправени на отдаване.

В действителност ”Творецът”- това е общата светлина НАРАНХАЙ, която в крайна сметка ще достигнем. Така пише Баал а-Сулам: общата светлина НАРАНХАЙ, напълваща Малхут на света на Безкрайността, се нарича ”Творец”. А малките части на междинните етапи са мярката на Неговите постижения.

Творецът не е личност, в Него няма индивидуални черти, няма образ. И затова няма към кого да се обърнеш, ти сам Го създаваш. Творецът няма форма, сам Му я придаваш. Над получаващите си желания поставяш съответните даващи желания – това и означава, че си създал Твореца. Няма друг начин.

Ако смяташ, че Творецът има форма, още преди да си я образувал, означава, че се покланяш на някакъв образ, на идол. Това е ”чужда работа”, идолопоклонничество.

Такъв е принципът на правилното отношение към природата. Ето защо не бива да си въобразяваме всевъзможни образи и подобия. Това било първото откритие на Авраам, когато ”разбил идолите”, т.е. разбрал, че сам е формирал силата на отдаване. А до този момент съществува единствено някакъв изконен корен, който е невъзможно да си представим по някакъв начин.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54876]

Заемаме работното място

каббалист Михаэль ЛайтманТоронто. Урок преди конгреса.

Въпрос: Възможно ли е да се обясни просто как осъществяваме изхода от самите себе си?

Отговор: Ние пребиваваме в Природата. Цялата тази външна Природа сама по себе си представлява отдаване (+). А ние сме ѝ противоположни. Всички ние пребиваваме в получаване (–).

Как да се изменим? По същия начин, по който се изменят децата, когато растат. Трябва да създадем един вид адаптер, който постоянно ще ни приближава към даващата Природа, превеждайки ни по 125-те стъпала на съответсвието и поправянето.

Този адаптер трябва да построим сами. Създавайки го, всъщност сами формираме духовните свтове. Казано е, че праведниците се явяват партньори на Твореца: Той е създавал световете и ги е разрушавал, а праведниците поправяли тези светове. В нашия корен вече са заложени всички необходими предпоставки.

Така че тябва според големината на нашата възможност, да изграждаме общество, в което всички извършват отдаване, всички обичат, всички потдържат правилни взаимоовръзки. За тази цел трябва да изучим това, което е казано от кабалистите, вече достигнали това.

Трябва да се замислим над това, какво означава свойството на съвършеното отдаване, какво е това – да се пребивава над желанието, в кои наши отношения трябва постоянно да виждаме промените към по-добро. Казано на кратко, тук, между нас – не само между телата, а и между нашите желания – се стараем да изградим системата на взаимното отдаване, взаимното поръчителство.

Преди всичко, трябва да се определи злото: всички сме егоисти, противоположни на отдаването. След това търсим възможност да се издигнем над себе си, да преодолеем злото и да преминем към отдаване – както е казано: “Не прави на другия това, което е омразно за теб“.

След това ще преминем към следващия етап на поправянето и ще установим между себе си такава връзка, че всеки ще поиска да напълва желанията на другите както майката, която се грижи за своето дете. Получавам желанието на ближния вместо своето собствено. Поставяйки своето желание на служба на неговото желание, получавам онова, което иска той, и му го отдавам. Така всичко преминава през мен към него. Това вече се нарича: да получаваш заради отдаване или да обичаш ближния както себе си.

Така, поетапно вървим към целта.

Трябва да се разбере, че кабала – това е най-практичната наука. Тя ни е дадена, за да я реализираме в нашата взаимовръзка, тук и сега. Това е първото условие, за да поставим правилно себе си в съвремения свят. Затова светът се намира в криза и ние се намираме в криза – всичко това е, за да разпознаем работното място. А останалото вече зависи от нас.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54871]

Разкажете ни за духовното!

Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: „Какво означава да чувствам това, което не усещам?“.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: „Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения“.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се „взривиш“ при това?

Отговор: Ти няма да се „взривиш“, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме „размаже“, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича „наука кабала“ – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Другари, не задържайте опашката!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде е гаранцията, че ако народът на Израел се обедини в поръчителство, той ще успее да достигне до мирът и безопасността?

Отговор: Това е закон на природата. Природата поставя пред нас проблема, и ние, всички хора ще загубим във всичко ако не ѝ съответстваме. Ние сме длъжни да достигнем съответствие и подобие по свойства с природата. Ако не ѝ подхождаме, то ще загубим сериозно. А особено ще загуби народът на Израил, защото той притежава тази методика за поправянето. И ако той не я изпълнява, то спира всички останали, които стоят след него.

Представи си, че зад теб стоят на опашка 7 милиарда души, а ти си пръв, но се опъваш, не искаш да вървиш. Те всички те бутат отзад, а ти не им даваш да минат. Ето това е състоянието, в което се намира народа на Израил.

По този начин ние действаме против природата. Общата програма на природата действа чрез цялата еволюция, от самото начало на възникването на Вселената, от Големия взрив (и изобщо от света на Безкрайността) и до ден днешен, стремейки се да доведе всичко до равновесие. Природата не търпи неравновесие, и тук възниква натискът, който трябва да компенсира това неравновесие. Още Аристотел е казал, че “природата не търпи празнотата“.

Затова ние сме задължени да изпълним закона на природата, и ако го изпълним – върху ни няма да има никакво отрицателно въздействие, отникъде. Ако ние изпълним своята особена мисия, то в целия свят ще се установи спокойствие.

От урока по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54702]