Entries in the '' Category

Единството като метод за решаване на световната криза, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Л. Ивашов, бивш началник на упр. на съвместните международни военни действия при КГБ): Началото на 21 век се превърна в исторически кръстопът, където човечеството, преживяващо процесите на глобализация, стои пред избора за начина на своето по-нататъшно развитие. На фона на усилващата се опасност възниква въпросът: къде и по какъв начин ще напредва човечеството, за да съхрани цивилизацията на Земята и да не падне в пропастта на взаимното унищожение?

Ние предлагаме модел на особеното глобално общество, което може да се нарече ”междукултурна хармония”, като модел на световния ред. В неговата основа лежи идеята за глобализацията на света като нов етап в развитието на особения жив организъм. Този организъм включва в себе си човешката цивилизация с множеството й култури и земното кълбо – като среда на нейното обитаване.

Такъв светоглед подразбира принципите на естественото разпространяване на идеологията на общностите и преимуществата на обществото над личността, като основа на светогледа и процеса на живота на народите на глобално геополитическо ниво.

В действителност се говори  за преход от взаимното угнетяване и войната на културите към съвместно действие и взаимопомощ, когато печалбата и успехът на всяка от културите се определя, благодарение на създаването на условия за нейното развитие и поддръжка от страна на обединеното световно сдружение.

Реплика: И тук, както на практика във всички други случаи от изказвания на политици, се сблъскваме с противоречието на правилния вид на техните мисли с неправилния, противоположен начин на техните действия….

[54560]

Изварата върви само заедно с поръчителството

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко, което трябва да направим е да се обърнем с желанията си към Висшия, да отправим молитва (МАН). Но тя трябва да бъде молитва за поръчителство, а не „дай ми квартира, дай ми продукти, които да са ми достъпни“. Ако тя не бъде стремеж към поръчителство – няма да можем да я отправим нагоре – тя трябва да бъде насочена нанякъде. Не мога просто да моля: „Дай ми добавка към заплатата“ – това няма да помогне.

Затова, преди всичко, трябва да се учим на поръчителство. Всички трябва да узнаят, че само за сметка на нашето обединение, ще преуспеем всички. Този елемент е необходим във всяка молба. Във всяка, дори и най-житейската молитва, поръчителството трябва да бъде включено – във всичко. Искам квартира, защото нямам – получавам я за сметка на поръчителството. Искам всичко, което ми е нужно за живот, за здравето, отпуска, пенсия, безплатна детска градина за децата ми – и всичко това го получавам, но при условие, че облека земните си нужди в такава обвивка, че те се постигат за сметка на нашето обединение.

Тъй като обединението е това, което се разкрива в природата, показвайки ни, че тя е глобална и интегрална. Нищо не можеш да направиш против това, на нас също ни е нужно обединение. Иначе няма да можем да пристъпим към решаването на нищо. Всяка молба, с която сега се обръщаш, всяка нужда може да бъде удовлетворена само при условие, че съответстваме на това, което става с нашето човешко общество – т.е. правилно да се съединим.

В крайна сметка, трябва да пожелаем да тръгнем в тази посока, нищо че все още не се получава да се обединим. И нека не ви се струва, че никой не иска да слуша за него. Хората искат да се съединят, те са готови да слушат за това – дори ако не слушат днес, утре сами ще заговорят за същото това съединение. Така работи това, затова и не е нужно нищо повече. Ако в човек, в главата му, се появи дори и бегла мисъл за поръчителство – достатъчно е. А всички останали негови грижи са естествено за насъщния хляб, защото преди всичко трябва да се храним всеки ден.

Всички молитви в крайна сметка ще се излеят в много прости нужди: жилище, храна, здраве, безопасност. Всичко останало не е толкова важно – главното е да има къде да живеем, с какво да се храним, физическо здраве и безопасност. Това са основно грижите на човека. Но ако всичко това го обличаме в такава обвивка, когато поне малко разбираме и усещаме, че само заедно можем да разрешим тези проблеми – това вече е достатъчно.

Всеки разбира, че съединението е изгодно дори от чисто материална, рационална гледна точка – ако се обединим и си помогнем един на друг и бедни, и богати, всички заедно. Получава се такава атмосфера в народа, че хората сами ще поискат да поделят, да въведат по-голяма справедливост в обществото. А това също ще работи и над разбирането ни, там където не виждаме никакво рационално решение. Затова нямаме избор, можем да решим проблемите си само по пътя на взаимното поръчителство – и рационално, и над всякаква рационална логика.

Ако обясним това на всички, така че всеки да свърже надеждите си и всички свои стремежи с постигането на поръчителство – това вече ще бъде истинска молитва, на която ще се получи отговор. Аз мисля за изварата, но в комплекс с поръчителството, мисля за квартира, за безопасност и ги свързвам с поръчителството, с общото обединение. И тогава молитвата ми се издига и достига до Висшия.

Иначе не достига до върха. Нима Творецът ще седне да слуша моята молитва само за квартирата или за изварата? Той сам ме е лишил от всичко това, именно за да присъединя към тази молба елемент на поръчителство. И тогава то ще бъде истинско искане – искам извара за своя корем, а освен това – искам поръчителство за душата. Това вече е свойството Бина – така на най-ниското ниво се съединяват Бина и Малхут. Едното желание идва от корема, а другото – от сърцето: извара + поръчителство. Едното без другото не може да бъде.

И тогава отправяме МАН – молитва, която се приема свише. А иначе има да крещиш на Твореца: „Трябва ми извара!“, а Той отговаря: „ Знам, самият Аз съм ти я отнел“.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54621]

Не трябва да ни заставят да станем хора

каббалист Михаэль ЛайтманЗасега все още оставаме в старото си състояние на стопани на света и се надяваме по някакъв начин да поправим положението. А след това ще открием, че никакви наши действия вече не работят – и не знаем какво да правим по-нататък. А ако не трябва нищо да правим, то остава само да чакаме, как то ще се развие от само себе си – каквото е, това е! Нямаме избор и оставаме абсолютно безпомощни.

И тук, някак си отстрани, се разкрива науката кабала и обяснява на заблудилите се и на отчаяните от своите сили в света, че тук се разкрива новата власт на природата.Тя казва: спрете да се отнасяте към природата като към нещо примитивно, намиращо се на неживо, растително и животинско ниво. Природата се намира на много по-съвършена степен и тя има програма за всички свои части и особено за човека!

Едва сега, накрая, настана времето, когато действително трябва да се отделим от маймуната! Досега бяхме маймуни, т.е. действахме съгласно заключената в нас природа – ръководехме се само от своите желания: какъв банан да откъснем. Но отсега нататък ще ни се наложи да се развиваме съгласно програмата на природата, по която сме се развивали и до днес, но сега вече съзнателно, като хора! Това е, което ни се разкрива днес!

Ясно е, че такова обяснение е трябвало да бъде направено със странична сила. (Разберете сега, колко е необходима науката кабала и защо е трябвало да се случи в такава, сякаш изкуствена форма, чрез пробив отвън). А Творецът е можел и сам да ни разкрие всичко това. Но, ако Той беше направил това със своята власт, в нас нямаше да остане избор и ние щяхме така да си продължим да напредваме по-нататък като маймуни – като „свети животни“.

Творецът би се разкрил и ние бихме приели Неговата власт като условие на природата и съгласно нея послушно бихме изпълнявали действия като животни. Но от това не бихме станали самостоятелни личности, не бихме станали хора – Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца. Бихме могли да бъдем само нежива, растителна, животинска степен на святост, защото природата – Творецът ни задължава това.

Но за да станем независими като Него, нашият метод за поправяне трябва да дойде до нас в косвена форма – независимо от Него, за да ни остави свобода на избор. За да не стоим срещу Твореца, а да стоим срещу групата, срещу книгите и срещу нещо такова, което не ни задължава пряко, не въздейства на чувствата и разума ни.

С нищо не ме задължават! Чета кабалистични книги и се впечатлявам само до определен предел – до нулева, първа, втора и трета степен, но не и до четвърта. За да се впечатля на четвърта (човешка) степен, аз трябва да активирам сам себе си, да се вдъхновя за особени действия, да привлека висшата вселена, възвръщаща към източника и тогава започвам да разбирам и да усещам изменения на своето четвърто ниво, т.е. в моя материал.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54338]

А пружината все се развива

каббалист Михаэль ЛайтманВсички закони на нашето съществуване, всичко, случващо се в хиляди различни ситуации, произтича само от един главен процес за достигане подобие с природата – стъпалообразно, по веригата от причини и следствия, водеща към една цел. Освен него, няма нищо друго, тъй като всичко това следва от самото начало, от това висше решение – че желанието за наслаждение, създадено “от нищото“, трябва да достигне формата отдаване.

Затова, ако приведеш себе си в съответствие с този закон – това означава, че попадаш в най-хубавото състояние. А докато не му съответстваш, ще страдаш с такава сила, която съответства на нивото на твоето развитие. Докато човек не е много развит, не страда много. Но ако се развива, а не изпълнява закона за подобие на свойствата, съгласно своето ниво, то ще страда все повече. В съответствие с това, природата, като вездесъщ съдия, наказва всички.

Природата – това е същият този Творец, същият този закон за съответствие по свойства, който стои пред нас. Няма друг някакъв Творец и висше желание и замисъл. Всичко това е било вече в самата точка на създаването, където е било взето решението, и по – нататък то просто се изпълнява. Сякаш тези две основни противоположни сили: на отдаване и на получаване, са навъртели пружина и тя е започнала да се развива, приближавайки ги една към друга.

Промяната става, защото човек сам се изменя и започва по-различно да вижда света. Тъй като, всъщност, живеем в света на Безкрайността. Но съществува закон на природата, според който в  степента, в която съответствам на този закон и на природата, виждам всичко по-съвършено – тъй като аз самият съм станал по-съвършен. Цялата природа се разкрива вътре в мен и никъде другаде. Не може да стане така – да направя крачка напред към равновесието, съединението, подобието на свойствата – и в нещо да се почувствам зле! Няма такова нещо!

Но ако не съм направил тази крачка напред, а в това време механизмът работи, тази пружина се развива и броячът се е придвижил с още едно деление, тоест моето изоставане все повече се увеличава -тогава, разбира се, ще се чувствам по-зле. Тук няма никакви пропуски – този закон е абсолютен. Колкото по – близко го спазваш – печелиш все повече, но ако си далеч – губиш повече.

Как може да стане така, че да правя добри стъпки, а да ми става по-зле? Ще ми стане зле само в мислите, че отдавам недостатъчно, че не съм достигнал още голямото съединение. Това се нарича страданието на любовта. В този смисъл ние действително ще страдаме все повече: колкото по-напред се развиваме и чувстваме по-голямо съвършенство, толкова по-силно ще чувстваме недостига на съвършенството. Както ученият, който търси някаква загубена микрочастица и не може да се успокои, докато не разреши това несъответствие – счита това за световен проблем. А друг живее спокойно, защото дори не подозира за нейното съществуване. Всеки възприема съгласно своето стъпало.

Затова при всеки напредък ще почувстваме добрите изменения и в материалния свят, и във всичко.  Hяма да ни се наложи да усещаме злото, защото природата няма да трябва да ни подтиква отзад чрез страдания. Ще чувстваме само страданията от любовта, които ще ни дърпат напред: “Защо не съм достигнал още по-голямо съединение!“. Това са душевни страдания, които идват едновременно с усещането за своето напредване – доброто, светлината.

От урок по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54600]

Група, народ, свят

Въпрос: Очевидно е, че обстоятелствата ни подтикват към обединение, като че ли за преодоляване на кризата, а всъщност е за поправяне на нашата природа и издигането на ниво „човек“. Каква е разликата между обединението в група и обединението между хората и в света?

Отговор: Цялата наука кабала ни разказва, как да се обединим в група. И това е била методиката по време на изгнанието (галута), когато са се обединявали малко количество кабалисти в групи. За това са писали Ари, Рамхал, Рабаш, Баал а-Сулам. И цялата наука кабала се е реализирала в група, в обединение – и от обединението са усещали висшия свят, това, което се усеща в свойството отдаване, развивано заедно в групата.

Днес от състоянието, което се постига в група, трябва да се излезе към състояние, когато всички наши групи  се обединяват в една – и тази обща група се намира вътре в човечеството, като негова част.

От друга страна, дошло е време за обединение вътре в Израел – това, за което пише Баал а-Сулам. Но, откъде може да се започне? – От тази кабалистична група, която работи над своето обединение, и изхождайки от него, обяснява на народа, в какво е необходимостта от обединението – защо възниква такава необходимост, вече не отвътре в човека, от точката в сърцето, а с подтик от природата, когато всички, Израел и особено народите по света, усещат натиск, проблем, обща глобална и интегрална криза, и затова са подтиквани отзад чрез страдания към обединение.

Виждаме, че в наше време възниква необходимост от обединение не затова, че в нас възниква индивидуалната потребност, точката в сърцето, а затова, че ни принуждават обстоятелствата, историческата необходимост от обединяване, да станем единно цяло, пример за света – да станем „светлина за народите в света“, както е заповядано в Библията.

По-такъв начин, продължаваме нашето движение от същата кабала, от Авраам и от неговата методика, от народа на Израел в древността, неговото обединение във взаимна любов, и постепенно осъзнаваме, че днес трябва да достигнем такова състояние – да се върнем към своите корени и да продължим вече обединението от нас към целия свят, който се е развил от този Древен Вавилон, който не е пожелал в своето време да приеме методиката за обединение от Авраам.

По-този начин, вътре се намира кабалистичната група, тя се занимава с кабала – хора, водени от потребността на душата отвътре, а около нея се групира народът, който усеща криза, натиск отвън, и поневоля приема поправянето върху себе си. А около народа се групира светът, с помощта на нашите групи в света, които се отнасят и към вътрешната група, и към народите в света.

Вътрешната група се нарича „Кабала ле-ам“ и се занимава с кабала. Народът на Израел трябва да приеме формата на група, не кабалистична, а като обединение в едно семейство „Взаимно поръчителство“ („Аравут“). Това е нашето движение. Поправянето на душата е за групите, а за народа – обединението „взаимно поръчителство“.

Изхождайки от необходимостта за прокарване методиката за обединение, трябва да се обръщаме към правителството, към всички инстанции, където можем да прокараме тази идея, да се обръщаме към министерството на образованието, да се занимаваме с възпитанието на хората чрез учени, да привличаме учени, които ще потвърждават днешната криза, необходимостта от обединение, изхождайки от обективните социални причини, от реалността. И така да се обръщаме с помощта на учените надолу и нагоре, нагоре – към правителството, надолу – към народа, да привличаме учените на нашите симпозиуми и да предизвикваме интереса на СМИ.

[54353]