Entries in the '' Category

Ставайки център на доброто

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Ахзив (Израел), урок №1

Трябва да разкрием място в сърцето и разума за истинската грижа.

Всичко останало трябва да стане принудително за мен. Живея в този свят и по необходимост се занимавам с неговите работи, но моята истинска, съкровена грижа е за главното. В крайна сметка, аз съм човек и искам да постигна нещо. За мен, освен парите и ежедневните проблеми, е важно нещо друго  в живота. На това трябва да придадем много по-голямо значение, отколкото на всички други перипетии в живота.

Мога да работя, да пазарувам и да бъда на приятни или неприятни събития – това не е важно. Най-важното е да имам в сърцето и разума място, в което искам да се издигна. Ако има такова място, то трябва да присъединя своите другари към тази неизбежна грижа. Когато мислим един за друг и се подкрепяме, то това е и групата. Всеки един е загрижен всички да имат същите мисли и същите грижи. Искам те да се грижат за най-важното нещо и тогава – аз също ще се грижа за него.

Нашата обща грижа е да построим духовния съсъд, правилното желание, да издигнем молитва за поправяне. Когато то набере достатъчно количествена и качествена сила, тогава в мрежата, разпростряла се между нас, ще разкрием това, което искаме да постигнем – висшата реалност – и ще придобием сила, здраве, сигурност и просперитет…

Дори днес еврейският народ разчита повече на чудо, отколкото на твърда основа. А междувременно ние имаме особен съсъд, благодарение на който можем да прогоним всички беди и трудности, и цялата ненавист. Ние и само ние държим ключовете за успех и добър живот за всички. Именно затова целият свят и нашите съседи няма да ни оставят на мира.

На нас ни е дадена възможност, и само ако достигнем взаимно поръчителство, нашето обединение ще стане световен център на доброто. Така че, нека го направим заедно, грижейки се с радост един за друг.

От 1-я урок на конгреса в Ахзив, 01.09.2011
[53410]

Каква група да избера?

каббалист Михаэль ЛайтманНю Йорк, урок №2

Въпрос: По какви критерии трябва да се избира група, за да се напредне в духовното?

Отговор: Днес, за да напредне в духовното, човек трябва да избере такава група, която действа по разпространението. В наши дни само чрез широкото разпространение може да се излезе в духовния свят. Такава е ситуацията, която действа вече няколко години, но едва сега се проявява в пълната си мощ.

Трябва да се избере такава група, където хората  да мислят по – малко за себе си, разбират какво правят и вземат пример от централната група. Важно е те да не са склонни към разединение, по-малко да разчистват сметки, а вместо това – да се вдигнат и да тръгнат да разпространяват нашето послание.

Ето каква група трябва да се избира. А от тези, които постъпват обратно и се впускат в разправии – дръжте се по-далеч. Добрата група не гледа навътре, а навън.

От 2-я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54441]

Край на първа серия – какво по-нататък?

Достигнахме такъв предел, когато спряхме да монтираме глобалната и интегрална егоистична система на връзките. Свързахме всичко, доколкото това е възможно: всички банки, промишлеността – затвориха кръга. Разбираемо е, че тези действия бяха продиктувани от егоистични подбуди и под натиска на страданията – от желанието да получим пари, почести, власт. 

А когато приключихме с това, в същата тази глобална и интегрална егоистична система започнаха неуспехите. Точно те предизвикват у нас усещането за криза. И сега трябва да реагираме, съгласно методиката на кабала, да се постараем да направим поправяне на отношенията между нас и в отношенията ни към света.

За сметка на това издигаме МАН, молитва, и тогава се разкрива светлината, възвръщаща към източника, която вътре в нас извършва изменения – на всеки, вътре в собствения му егоизъм, изменяйки неговото отношение към другите. Тоест, тя ни привежда в съответствие с тези условия, които ни се разкриват в тази глобална мрежа, за да й подхождаме все повече.

И така ще бъде всеки път: мрежата ще се разкрива като още по-интегрална и по-глобална, в отдаването един на друг – а на нас ще ни се налага с всеки път да работим все повече, за да повлияем на силата на поправянето отгоре, която ни поправя съгласно глобалната мрежа.

Между нас, през цялото време ще ни се разкрива силата на отдаване, а всеки от нас трябва да се погрижи за това, да приведе себе си в съответствие с нея. Отначало Творецът я разкрива от своя страна, а след това ние самите се променяме, съгласно нея.

Но ако разкриването на тази мрежа не се съпровожда от собственото ни напредване, то се усеща от нас като криза. И положението ще се влошава, докато съвсем не можем да осъществим обмен и да печелим един от друг. Защото, на това се крепи целият ни живот. До такава степен, че просто няма да има с какво да се изхраним и това ще ни накара да търсим решение.

И всичко това трябва да се обясни от гледна точка на кабала, иначе хората сами няма да могат да намерят обяснение. Ще се препънат в самото начало, натъквайки се на тази криза, като и не знаят какво да правят с нея. Освен война, човечеството няма други решения в такава ситуация. Защото, за да знае поне малко за това и да започне правилно да управлява, на човека вече са необходими вътрешни изменения, макар и неголеми, минимални, но положителни, в съответствие с глобалната мрежа.

Затова кабалистите, от своя страна, трябва да дойдат и да съветват, как трябва да се постъпи. Така е било винаги – още при пророците и при кабалистите на всички времена и на всички нива.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54333]

Метаморфози на желанието

Въпрос: Поправянето произтича от простото към сложното, а разкриването, постигането – от сложното към простото. Как да съчетаем тези две противоположности?

Отговор: Тези противоположности се срещат в човека, в неговото желание.

Желанието се пробужда, човек извършва определени действия: по правилен начин направлява своето желание, правилно го концентрира, работи с него – и в него усеща някакви следствия.

Ние самите, нашата природа, желанието ни, се явяват тук обект на изследване. Аз изследвам произтичащото в моето желание, в моята същност. И по книгите, които затова се наричат „Тора“ (от думата „ораа“ – „инструкция“), аз всячески преобразувам желанията си: променям, съчетавам, анализирам, синтезирам, съединявам с останалите, отделям, приближавам и т.н. Четейки книгите, които ми разказват за всевъзможните метаморфози, произтичащи в желанието ми, аз извиквам върху себе си определено въздействие.

По такъв начин, желанието ми постоянно се преобразува, приема все нови и нови допълнителни форми. При това, никоя от формите не се променя. Тя просто се облича във всички по-големи следващи форми, докато не придобием абсолютно всички облекла за своята първоначална точка в сърцето и достигнем пълното поправяне.

От виртуалния урок, 04.09.2011

[54223]

Стремете се да разкриете съвършенството!

Въпрос от английския блог: Не считате ли, Вие и останалите кабалисти, че би било по-изгодно да се унищожи това човечество и да се създаде ново, по-добро, което да живее в хармония с природата? Така или иначе, този свят такъв, какъвто е, ще достигне до своя край чрез разруха и кръвопролития.

Възможно е Хитлер да е бил на правилния път за създаването на нов човек, но средствата за това са били очевидно нечовешки. Но кога разпадането на човешката цивилизация по пътя към една нова такава са били човешки?

Има ли въобще някаква надежда за този вид да оцелее, сблъсквайки се с природни бедствия, глад, финансова криза, умствени и физически заболявания, разбити взаимоотношения и множество проявления на маниакалния егоизъм, облечени под формата на „демокрация”? На Земята е същински ад и никой не прави ни най-малка стъпка да заобича останалите както себе си. Унищожаване на старото заради новото – това не е ли реалистична надежда за прехода към следващото ниво?

Отговор: Когато разкриете цялата карта на творението, ще откриете, че всичко е било създадено в съвършенство и за наше добро. А дотогава, непрекъснато се стремете да разкриете това!

[53594]

Да наклоним везните към доброто

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние усещаме неотложност във вашите думи. Но защо аз не съм състояние реално да почувствам тази интегралност на света, за която вие говорите? А вместо това възприемам думите ви, по-скоро като една плашеща концепция, а не като абсолютна постоянно усещаща се истина?

Отговор: Трябва да се чете моя блог, да се слушат занятията и да се четат всички изказвания на учените – практически всички вече започват да говорят за интегрална взаимовръзка в света и вече по-голямата част от тях говори за необходимостта от обединение (казано с наши думи – взаимно поръчителство).

Въпрос: Ако нашата световна група се обедини това ще доведе ли до незабавно наклоняване на везните към доброто в света? Или преходът на човечеството към добрите взаимоотношения (арвут) ще отнеме дълъг период?

Отговор: Духовните действия се проявяват мигновено, въпроса е само в това, кой ги наблюдава…

Въпрос: Как да успеем да усетим света, за да съумеем да усетим собствената си ответственост за него?

Отговор: Чрез своите усилия да се обединим с групата, ние след това преминаваме към света.

[54458]

Вечността е над точката на раждане

каббалист Михаэль ЛайтманКакво е това, моят живот и за какво е той? За да разбера, трябва да постигна Този, който ме е създал, и да науча защо го е направил, съгласно каква програма, с какъв замисъл, с каква цел. Така се развива желанието ми, докато не ми се предостави възможност да се запозная със своя Твореца и да науча, какво мисли Той за мен, за какво ме е създал, с каква цел и през какъв процес трябва да премина.

Колкото повече опознавам Твореца – толкова повече разбирам съдбата си,  бъдещето си. Всичко това опознавам в самия себе си, във вътрешността на своето желание и така се развивам.

И най-важното е, разбирам, че мога сам, активно да участвам в състоянията,  които преминавам, и да разделя живота си, своето съществуване: на минало, настояще, бъдеще – тоест, състояния, които съм преминал, които минавам сега и които ще премина в бъдеще. Научавам, че мога да влияя на тези състояния, че не само пасивно изучавам себе си, своята съдба и Създателя си, а мога сам да участвам в някои действия. А ако не участвам в тях, тогава те минават през мен автоматично, като ме карат да ги изживявам и да реагирам, и по този начин да се развивам.

Но е възможно да ускоря своето развитие и тези състояния да премина по-ефикасно и по-приятно, защото се съгласяваш с тях и сам ги желаеш, дори се стремиш към тях. От това се определя, доколко приятен ще бъде пътят. Така започвам да определям своето отношение към развитието: гледам ли от своята точка, доколко ми е изгодно то, или от гледната точка на Твореца. Вече се получава изясняване между сладко-горчиво и истина-лъжа, и трябва да реша, какво да предпочета. В тази точка е съсредоточена цялата ни работа.

Духовната работа е в това, да предпочетем истината, пред всичко останало –  лъжата и сладко-горчивото. Защото, от тяхна гледна точка, аз нямам никакво оправдание за своите материални състояния. И все пак, се държа за усещането на висшето, Твореца, и искам да достигна подобие с Него, за да видя реалността такава, каквато я вижда Творецът. Искам да намеря такъв възглед, такива критерии, такова мнение, и затова избирам истината, над всичко останало и с нея се придвижвам.

Държейки се за тази истина, започвам да постигам съвършенството и вечността, които не съм познавал преди! И ако поставям истината над всичко останало, без всякакво друго предпочитание, то накрая научавам, че тя е била единствената.

Така разкривам, че истината това е духовен свят, съществуващ над всичките ми егоистични сметки, по-високо от точката, от която съм излязъл – точката на раждането ми, тоест изцяло в Твореца. Желанието на творението се издига над точката на своето създаване, като че ли се връща в извора, от който е тръгнало, минава още по-високо – в това, което е било преди него, включвайки се във висшето, в Неговия замисъл, предшестващ създанието на творението, когато то е съществувало само в мисълта на Твореца. И там, творението до такава степен се изгубва във Висшия, че встъпва във вечността.

А всичките предишни състояния преминаваме само за това, за да определим самостоятелността си. И сега, дори, когато се връщаме в замисъла на творението, ние, все пак, оставаме да съществуваме там и съществуваме вечно. Всичките изминати от нас стъпала при възвръщането към корена – остават в нас. Изкачвайки ги, събираме всички тях и се включваме в тях, затова целият този процес, цялата ни история, се превръщат във вътрешната ни реалност.

По този път изживяваме всичките състояния, описани в кабалистичните книги, попиваме ги в себе си и се съединяваме с всичките останали души на кабалистите, вече завърнали се в света на Безкрайността и разкрили ни този процес и тази реалност. Включваме се във всички тях, разбираме и ги усещаме, превръщайки се в един единен организъм.

А целият изминал процес престава да съществува и остава само светът на Безкрайността. Целият път на слизане от света на Безкрайността в нашия свят и връщането ни обратно от този свят в Безкрайността, – всичко изчезва и от всичко остава само необходимостта да бъдем в сливане с Твореца. Този съсъд, който, в резултат, придобиваме.

Ето защо, въпреки и казаното, че материалният свят се изгубва, а духовният свят остава вечно, духовният свят не изчезва, именно затова, че сме изминали целия материален път и сме достигнали до анулирането му.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54129]