Entries in the '' Категория

Позанния, а не заповеди

каббалист Михаэль ЛайтманОглавявайки духовния процес, ние нито налагаме ред, нито даваме заповеди на някого. Ние просто предосатвяме познания на хората.

По няколко часа на ден аз изучавам отчети и анализи за събития, които се случват в света днес. Не взимам всичко на сериозно, а давам мое лично становище, формирайки собствена гледна точка за случващото се, което изгражда основата, на която действам.

По същия начин водим хората към свободното им мнение. Ние просто им даваме метода, който самата Природа ни „спуска”. Този метод се основава на научни изследвания.

Например, много от нещата, които изучавам сега, са ми известни от моите знания за законите в системата на кибернетиката. Кибернетиката е наука за системите и тяхното регулиране в различни сфери: биологически, механически, природни, екологически и т.н. Определени формули описват точното ниво на регулация: вход, изход и търсеното състояние. Това се отнася до зареждането на ракета, която се движи при опрделени условия…

Представете си, че един влак трябва да достигне от точка А до точка Б, използвайки минимум гориво при минимум амортизация на механизмите, преминавайки с максималната и минималната скорост през железопътните възели, без внезапно спиране или ускорение. Оптималното изпълнение, да кажем, е с двадесет подобни условия и е един от проблемите на правилната регулация. Според същия принцип в нашия организъм хиляди от параметрите се балансират помежду си и водят до универсалната формула, наречена „живот”.

И така, сега трябва да обясним на всички хора какво ще се случи, ако не изпълним формулата на взаимно поръчителство до степента, в която тя е разкрита днес на нас самите. Всъщност говорим за поправен и балансиран Малхут в света на Безкрайността, но сме ръководени от текущия момент. Игнорирайки формулата на взаимно потъчителство, ще претърпим загуба и затова трябва да се научим да съблюдаваме нейните параметри.

Следователно нашият подход е информативен. Така са обучавани студентите в университета, за да могат по-късно сами да получат познания в живота. Човек трябва сам да се научи на взаимност в своите взаимоотношения с другите, без натиск от наша страна.

Днес практически няма професии, които да не изискват интелигентността на човека. В крайна сметка, той не е животно. Остави го да изкопае една дупка – даже тук, въпреки физическите си сили, той се нуждае от главата си.

Следователно обучавайки хората да общуват правилно, им предоставяме поле на дейност за ума и чувствата. Не ги оставяме на животинско ниво, защото взаимното поръчителство ги свързва с човешката степен: именно човекът в мен размишлява как да съществува с другите. Говорим за вътрешното, чувственото развитие.

Не е случайно, че хората днес търсят взаимовръзка, минавайки през демонстрации, търсят социална справедливост и всеобщо обединение. Това е, което им липсва, а ние обясняваме, че според волята на природата ние самите трябва да установим връзка между нас. Взаимна комуникация, взаимно поръчителство – това е закон на интегралната система, която представяме.

От урока по вестника „Народ“, 04.09.2011

[53614]

Кризата като ”пръст небесен”

каббалист Михаэль ЛайтманСветът се променя и ние трябва да постигнем съединение. Тъй като виждаме, че животът ни излиза от контрол. Докато това не се бе случило, не можеше изобщо да се говори и да се разкрива науката кабала.

Но в света се разкрива нова власт между хората, между държавите и всевъзможните системи, банките, промишлеността, която ни обърква и ни разваля живота, поставяйки под заплаха най-необходимото – нашето прехранване. И колкото повече напредваме, толкова повече сривове ще видим в тази система. Тя просто ще престани да работи.

Сякаш в твоето задружно семейство изведнъж прониква някаква идея или беда, и цялата къща е обхваната от вълнение, и вие не можете да се договорите помежду си. Това е то, което сега се случва със света. Дошла е някаква нова идея, и една част е съгласна с нея, а друга не, едните казват, че избор няма, и ние сме длъжни да я приемем, другите казват, че това тях не ги вълнува и те в това не искат да участват.

И тогава между нас се образува лед, неразбиране, преставаме да си говорим – разговаряме само за най-важното. Образува се такава студенина и вътрешна неприязън. Така може да се случи във всяко семейство, и сега то се случва с цялото човешко общество – нещо просто престава да работи.

Ние бихме искали то да работи. Нима банкерите, фабрикантите, не искат ситуацията да се оправи, за да заработи всичко? Те са готови да заплатят за това двойно. Самите капиталисти изведнъж са съгласни да платят по-високи данъци. Но то все едно не работи. Това се нарича нова власт – не онази, която самите изградихме и която можем сами да поправим.

Тъй като понякога, все нещо не работи, но ти виждаш, къде трябва нещо да се поправи, за да се закърпи. Така винаги строим, емпирически, по метода проба – грешка. Но тук просто се усеща, че ситуацията излиза извън нашия контрол. Това е нова мрежа, която сега се разкрива – просто като  ”пръст небесен”, както някога са нарекли съветниците на фараона, когато видели това наказание.

Творецът, който съгласно гематрията (численото значение) е равен на природата, се показва като властелин. Винаги сме мислили, че ние властваме. Но сега започваме да разбираме, че тук има нова власт, и ние трябва да станем хора и да се запознаем с нея. Не като маймуната, която не се замисля за Твореца, за някаква си власт по-висша от нея, а просто си живее живота.

Но до нас сега започва да достига, проявата на новата власт, която има чувства и разум, има програма относно нас! И през цялото това време тази власт е действала върху нас, ние сме били такива наивни деца, че изобщо не сме разбрали, че през цялото това време сме изпълнявали указанията и. Но сега за първи път започваме да осъзнаваме това.

Ние се издигаме на следващото стъпало – с това, че се запознаваме с висшата сила, с Твореца. Това е продължителното раждане на новото стъпало. До днес ние бяхме маймуни, тъй като безпрекословно изпълнявахме указанията на природата, по заповед на природното чувство и разум. Но днес, ние паралелно с него получаваме още едно чувство и разум – различни от първоначалните. Разкрива се глобалната мрежа, новата сила в света, и затова усещаме такова разминаване, такова несъответствие, и не знаем как да съвместим едното с другото.

Тя ни се разкрива, като нов образ, който стои пред нас. На човек му е трудно все още да възприеме това. Обикновено хората признават, че природата си има свои закони, но смятат, че тя не е жива, лишена от чувство и разум. Независимо, че това е очевидно, че природата има програма, предшестваща творението, тъй като ние виждаме, как всичко се развива. Наивно е да се смята, че целия този свят е възникнал от само себе си, от случайното съединяване на частиците, които също като че ли случайно са започнали своето развитие. По-скоро може да се провери, че маймуната, чукайки по клавишите, случайно е напечатала Британската енциклопедия.

Урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54329]

2012 година – завой към доброто

каббалист Михаэль ЛайтманНю Йорк, урок № 2

Въпрос: Има ли връзка с ускоряването на времето, за което вие говорихте и 2012 година?

Отговор: На всяка лекция ме питат за 2012 година. В науката кабала за това нищо не е написано. Наистина, времената действително се свиват и в крайна сметка се концентрират заедно.

2012 година наистина може да стане съдбоносна година в същественото изменение на света. Но не мисля, че промяната ще бъде към злото. Смятам, че в случая светът ще се обърне към доброто. Струва ми се, че ще съумеем да разкрием цялата методика за поправяне без проблеми и без страдания.

Проблемите и страданията трябва да се разкриват вътре в човека, тъй като всичко на всичко трябва да усетим, че в нашия живот нещо не достига. Това може да ми се случи и когато се намирам в най – доброто си състояние, когато всичко ми е наред, но аз не виждам в какво е смисъла на живота и затова желая  да го разкрия.

От 2–я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54435]

Да обичаш ближния? – Това е просто!

Въпрос: Къде се съприкосновяват Висшият и нашият свят?

Отговор: Нашият свят и Висшият свят се съприкосновяват в желанията на другите хора, които мога да присъединя към моите желания, за да станат те като мои. Затова има условие ”Възлюби ближния като себе си”.

Моето исконно желание е само точка, в която нищо не мога да получа, в нея няма обем.

Ако мога да присъединя към себе си желанието на някого, другиго и да го приема като свое, тогава действам много интересно: аз моля да ми дадат светлина, за да го напълня. Светлината идва, минава през мен и аз напълвам това желание. Ако по такъв начин присъединявам към себе си още повече желания и още, и още, то достигам света на Безкрайността.

Светът на Безкрайността – това са всички точки на всички сърца. Тогава през мен преминава цялата светлина на Безкрайността и я усещам във всичките останали – в чуждите, струва ми се, желания, тъй като съм ги присъединил към себе си, и те са станали мои.

 

От тук става ясно, в какво се заключава призива: ”възлюби ближния като самия себе си”: ”ти” (егоистът) ”възлюби ближния”(всички останали, за да ти станат близки) ”като себе си”(присъедини към себе си желанията им).

Тогава ще пропуснеш през себе си цялата Висша светлина. Ти ще я получиш в тези желания, които си присъединил към себе си – те са твои. По такъв начин достигаме вечността, съвършенството, света на Безкрайността. В това се и заключава цялата ни работа.

Из виртуалния урок, 04.09.2011

[54220]

Обръщане към света

Въпрос: Във вестник “ Народ“ виждаме, че като не се е ограничавал с кабалистични трудове, Баал a-Сулам е направил рязък завой в страна на масите, обърнал се е към народа и към света. Всъщност и ние ли днес вървим по-неговите стъпки?

Отговор: Преди всичко, кабалистът трябва да изпълни базовата работа, за да има нещо, с което „да излиза” навън. Баал a-Сулам е написал “ Учението за Десетте Сфирот“ и тълкуванието „Сулам“ на книгата „Зоар“, а също и други материали от базов характер.

Но, в крайна сметка, науката кабала е нужно да се претворява в живота, да се реализира, за да се разкрие това, за което тя говори. И работата е само между нас. Сега, в своите егоистични взаимоотношения, ние разкриваме помежду си текущата реалност, а в алтруистичните взаимоотношения ще разкрием духовния свят.

Той не е някъде там, зад облаците – той се крие във връзката между нас. Нагласявайки връзка, противоположна на настоящата, ние разкриваме духовния свят, противоположен на този свят. И тогава встъпваме в тази вътрешна връзка, във вечния свят, извън зависимостта от тялото и от материалните събития.

Трудно ни е да разберем това, и въпреки това, то се осъществява по-пътя на поправянето на взаимоотношенията между хората в реалността на днешния ден.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох методика към него като подправка, тъй като, криещата се в нея светлина, връща човека към Източника“. Кабалистичната методика е нужна за това, за да поправиш в себе си лошото отношение към другите – на добро и да обикнеш ближния, както себе си.

Но защо е нужно това? По тази причина, че благодарение на това, аз разкривам Твореца. В своята връзка с ближния, в любовта към него аз разкривам Твореца. И тогава се сливам с Него по свойства, като преминавам в по-висшето измерение, намиращо се не някъде, а именно в добрата взаимовръзка между нас.

За да помогнем на хората по-този път, днес ни се разкрива лошата връзка, кризата. И това е забележително състояние, „перлата“ на историческото развитие: ние сме неразривно свързани един с друг, и нашата връзка е лоша. Не ни се удава да я прекратим, без значение колко сме се старали. Тя само ще укрепва, разкривайки все повече и повече злото, което ще ни и застави да поправим ситуацията.

Така, нас ни дърпа напред прекрасната тенденция към разкриването на злото. Едната страна на монетата вече се е разкрила. И затова кабалистът, завършващ „теоретичната“ част, се нуждае от практика. Естествено, че Баал а-Сулам е започнал да пише статии за това, как да се реализира кабалистичната методика на практика. Неговият син и последовател, Рабаш също е написал море от статии за работата в група. Други възможностти просто няма.

Решението се разкрива именно в поправянето на взаимовръзката между хората – в най-отблъскващата и ненавистна за нас работа. Какво да се прави, а тя и води към добро.

От урока по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54125]

Ти, аз и Творецът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Любовта е чувство. Можем ли да го измерим?

Отговор: За тази цел съществува особен измервателен уред състоящ се от екран и отразена светлина.

Неслучайно ние се раждаме егоисти. В мен има комбинация от 613-те егоистични желания, в които аз искам да използвам обкръжаващите ме за моето собствено благо – всекиго поотделно и всички заедно. След това над тези желания аз градя ново отношение, променяйки ги в любов. И тогава посредством тези същите желания, които по-рано са били егоистични, аз, напротив, напълвам другите.

По такъв начин, моя егоизъм ми придава формата на бъдещото отношение – все още отрицателна, но с нейната помощ аз преустройвам себе си на отдаване. Ето защо в началото аз пребивавам в егоизъм, а след това, съпротивлявайки му се, създавам негово точно копие, печат. Така ненавистта (синá) се преобразява в любов, или, изразявайки се с кабалистични термини, планината Синай става планината Мориа.

Въпрос: Но предизвикваш любовта по желание в себе си. Аз не съм властен над нея.

Отговор: Властен си.

Аз разкривам тъмнината в себе си, виждам колко глупаво и ужасно е отношението ми към другите. По този начин аз точно проверявам и замервам своето зло начало, а след това моля за неговото поправяне, и към мен идва светлината.

В това се и заключава работата на моя духовен съсъд. В него има глава, която проверява, колко аз мога да получа заради отдаване на ближния. Именно в главата на парцуфа аз изграждам връзката с ближния: ти и аз. И тогава в тази връзка между нас аз според това колко голяма е мярата на силата ми те напълвам. При това си водя точни замервания на своя егоизъм и съпротивата ми на него, т.е. екрана. После задействам отразената светлина съобразно с това, колко мога да ти дам, и само в нея аз обличам пряката светлина – наслаждението.

По такъв начин, ние работим заедно: ти, аз и Твореца:

  • Той трябва да ми даде сили, за да може, моят егоизъм, желаещ да използва тебе, да се преобрази в желание за отдаване.
  • Той трябва да ми даде връзка с тебе, така че аз да разбера твоите желания и да ги приобщя към себе си заради отдаване.
  • А след това аз моля Твореца и за самото напълване – тъй като иначе аз нямам какво да ти дам.

По този начин ти за мен ставаш средство за разкриване на Твореца. Тъй като работейки над теб, аз поправям своите желания и ги разширявам на отдаване – а за това ми е нужен Твореца, който да ме поправи и да ме напълни по пътя към теб. Ето че излиза, че ти за мен си много важен и скъп: без теб аз не мога да установя връзка с Твореца.

От урок по вестник „Народ“, 09.09.2011

[54154]

Строим мост над омразата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли разлика между личната вътрешна работа и работата в група?

Отговор: В духовното няма отделно лична работа о отделно групова – това е една работа.

Ако аз се намирам само под една власт – в пълна власт на своя егоизъм, то нищо не може да се направи. Такава реалност се нарича този свят, и в такова състояние в мен няма никакви шансове да го изменя.

Да изменя своето състояние означава да променя “мястото“. Тоест нужно ми е да построя ново място – нови духовни чувства и разум. А това е възможно само за сметка на съединението.

Моята лична работа е в това, че аз полагам усилия за съединението с другите. И за това аз подбирам такива хора, които на свой ред да помогнат на мен – те се и наричат група. Затова тук има и моя лична работа и групова, но всъщност – това е една обща работа. Защото аз не мога без тях, а те не могат без мен – така ние сме устроени от самото начало.

Нямаме друга работа освен това – да се съединим и вътре в това съединение да почувстваме нови духовни явления. В тази големина, в която аз  поискам да присъединя тяхното вътрешно желaние към себе си – аз поправям своето желание. Защото моя духовен съсъд се намира извън моето “Аз“ – във всички останали.

Нужно за мен е да съединя това, което в моето съзнание ми се струва отделно и отделено от мен, закрито от стената на моя егоизъм, завист, омраза, честолюбие – моето желание да властвам над останалите, да пренебрегвам всички, да управлявам, да използвам.

Така моето его нарочно ми показва различни форми на отделеност и пренебрежение спрямо ближния, за да построя аз над това мост на любов към него. И колкото повече напредвам, толкова по-силно ще почувствам, че презирам останалите, отблъсквам ги и искам да ги използвам за моя полза.

Правя това с удоволствие или просто виждам, че то е необходимо, че и аз ще пострадам ако не се възползвам от останалите. Чрез такива състояния ни превеждат и ни поставят пред необходимостта да използвам ближния и да го пренебрегна, за да спася себе си от неприятности. А аз трябва да разбера, че всичко това са упражнения и разиграване, над което аз трябва да се издигна, за да преодолея егото и точно над него да се съединя с останалите.

Егоистичната сила ме води към съвършено безизходни състояния и ме уговаря: виж, ако ти не го направиш в ущърб на другия, ти самия няма да успееш да просъществуваш! А цялата наша работа е за това – да се издигнеш над нея. Затова, този принцип се изразява с тези общи думи: “Възлюби ближния, както самия себе си“ – над всичката завист и омраза, над над желанието да използваш останалите.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54212]

Човекът – собственик на света?

каббалист Михаэль ЛайтманАз възприемам днешната криза не като наказание за нас – а като необикновена възможност да достигна вечното и съвършено съществувание, съвършено друга система на разбора.

Ние направихме много открития в този свят, превръщайки се от маймуни в хора. Но сега, за първи път, на нас ни се разкрива съвършено новото – висшето управление, и ние започваме да се вслушваме, че действително съществува някаква сила извън нас. Ние знаехме, че съществуват природните сили: силата на урагана, на гравитацията. Но всички тези сили бяха по-малки от нас – силата на сляпата природа: нежива, растителна, животинска.

А аз – човекът, бях над тях! Кой можеше да се сравни с мен?! Нека ме нападне което и да е животно – мога да  го убия, победя дресирам и да го опитомя, за да ми служи. Бях по-силен от всички.

Имаше, разбира се и такива явления, пред които ние бяхме безсилни – изведнъж изригва някой вулкан или ставаше някое друго стихийно бедствие. Но ние разбирахме, че това са законите на сляпата природа, в които няма никакъв разум. Ние можехме да предугаждаме такива катастрофи по някакви признаци, разчитайки формули. Но изведнъж се разкрива нова власт помежду ни – хората. За първи път в историята!

Опитайте да почувствате за какви необикновени неща става въпрос! Възниква ситуация, все едно, че се намираме в една стая, събрани на някаква среща – много хора, и между нас цари много задушевна атмосфера, защото отдавна се познаваме. Да допуснем, това е нечий рожден ден, и всички обикалят с чаши и разговарят един с друг. Всички знаят, как става.

И изведнъж всички се променят – промъква се някакво ново отношение, друга власт, и никой вече не може да побъбри с другия. Ето така в момент изглежда нашия свят. И човек започва да чувства, че тази нова власт идва отвън, и не разбира какво да прави с нея?

Всичко се променя – и на стъпалото на самия човек. Това, че постоянно стават някакви урагани – да, добре. Това е неживата природа, или растителната, животинската – но е под човека.  Дори и да е по-силна от мен, пак стои по-долу, защото е лишена от чувства и разум.

И изведнъж стават такива изменения, в които сякаш присъства  чувство и разум. Аз все още не различавам там разума, но вече разбирам, че тези изменения се намират на моето стъпало. Так, където аз със моите чувство и разум построих системи от връзки между нас, хората – там сега се открива новата власт. Аз все още не знам за нея, но виждам, че там не мога да управлявам, не мога да постигна това, което съм желал.

Това ми се разкрива бавно и отдалеч, но вече виждам, че не аз съм собственикът тук, в този свят. Аз все още не съотнасям това към някаква сила извън мен, която притежава чувство и разум. Но виждам, че това препятствие се намира на моята висота. И затова днес ние не знаем, какво да правим!

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54346]

Свещ се пали от свещ

каббалист Михаэль Лайтман”Учение за Десетте Сфирот”, глава 2, ”Вътрешно Съзерцание”, п. 63: Привличане на светлината на долу стоящите се нарича разпространяване на висшата светлина. В онзи миг когато творението пожелае да получи висшата светлина – веднага към него се устремява светлината.

С една дума сякаш се запалва свещ от свещта, без да намалява светлината на първата. Така и във времето, когато творението привлича към себе си висшата светлина, в светлината не произтичат никаква загуби от предадената част на творението.

Затова в светлината няма никакво възбуждане или течение заради привличането към творението, и само за улеснение наричаме това – разпространяване на висшата светлина. И навсякъде, където е казано за разпространението на светлината, се има предвид привличането и навътре в творението по негово желание, само това и нищо повече.

В самата светлина не може да има никакво движение или промяна – всички промени са в желанието на творението. Независимо, че ние не уточняваме това всеки път и казваме просто: светлината идва отгоре надолу. Но светлината не може никъде да дойде.

Има се в предвид, че ние разкриваме тази светлина по реда на съсъдите – желанията, идващи отгоре надолу. Сякаш се запалват свещи във верига. И затова казваме: светлината идва. Това означава, че се появява съсъд, който разкрива светлината, и реагира на него.

Светлина е имало и преди, има и сега и тя не се променя! Но всеки път ни се появяват нови желания, разкриващи тази светлина, и затова казваме, сякаш светлината се променя. Но в самата светлина няма никакви промени – само в съсъда. Светлината се разкрива съгласно това как съсъдът иска да я разкрие.

По-рано светлина е имало, но не е била разкрита – а сега тя се разкрива. Но на светлината това не оказва влияние – съсъдът решава в каква форма ще се разкрие светлината.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 04.09.2011

[54205]

Цялото развитие на човечеството е развитие на връзките

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек не може да съществува отделно от обществото. Целенасочено сме създадени по такъв начин, който ни задължава да живеем сред други хора. Това следва от разбиването на общата душа на много отделни части.

За да разкрием Твореца, трябва да разкрием разбитата връзка между нас и да я поправим. Тогава, постигайки Неговите действия, ще постигнем Неговото съвършенство. Затова сме създадени така, че никой от нас да не може да живее в пълна изолация. Иначе той би се спуснал до нивото на животно. Ако човек се е развил до човешкото стъпало, тогава трябва да живее като човек, тоест да използва всички останали, но също и да дава своята част на всички.

Развитието на човечеството трябва да се вижда като развитие на връзките между нас и на нашата зависимост един от друг. Отначало съществували само семейства. После големи семейни общества започнали да се развиват, последвани от племена, после села, градове и народи. Преди няколко стотици години между много страни започна активна международна търговия.

Точно затова развитите народи са пътували, за да завладеят други страни и да открият нови земи, чувствайки, че им липсват връзки. Егоистичното желание винаги ни тласка към взаимовръзка и размяна.

Така сме развили икономиката, която е отражение на вътрешния ни стремеж да бъдем свързани един с друг. Ето защо цялата икономика е изградена на нашия егоизъм, на желанието за наслаждение, което чувства, че то трябва да спечели и да извлече полза за сметка на всички останали: аз ти давам, ти ми даваш и т.н. Един човек е фермер, друг – занаятчия, и свързвайки се, всеки получава изгода.

Ясно е, че не е възможно да спрем еволюционното развитие и да произвеждаме всичко сами, поддържайки натурално домакинство – така, както хората са правили в древни времена. Така сме изградили всички форми на връзки помежду си. Всички те съответстват на нашия егоистичен характер, който се е развивал през много години и поколения, докато в наше време изведнъж разкриваме, че тази връзка вече не е толкова проста, колкото сме смятали, когато сме гледали на нещата от нашето его! Днес се разкрива различна връзка – взаимна и световна. Така тя се разкрива от страна на природата.

Изградили сме връзката както сме искали, както ни се е струвало най-добре за изграждане на полезни връзки един с друг. Създали сме я по свое желание, следвайки изискванията на нашето его. Това е издигнало политиката, обществото, икономиката, семейството, образованието и всички жизнени системи.

Но внезапно някакъв вид нова връзка се разкрива, която е различна и противоречи на всичко, което съм направил до сега! Затова възникват проблеми и се развива криза.

От урок по вестник „Народ“, 17.08.2011

[51610]