Мнение (К. Вулф, президент на ФРГ): Хората реагират болезнено на несправедливостта. Справедливост е ключово изискване на хората и основа за функционирането на много общества. Хората могат да търпят някакво ниво на несправедливост, но когато тя става възмутителна и постоянна, рано или късно идва краят на тяхното търпение.

Днес светът е стигнал до границата, след която следването на предишния курс е изпълнено с крах на световната система. Масовите пазари и демократичните политически системи са свързани твърде тънко с някакви граници на разрешена несправедливост. При излизането от тях икономиката и демокрацията започват да се разпадат. Неприятно е да се живее в подчертано несправедливо общество: рисковете са големи за всички, а за представителите на елита е възможно да са дори по-драматични. Прекалено много може да загубят, прекалено неприятно може да се окаже падането.

Затова най-отговорните представители на висшите кръгове започват  да мислят и говорят за нов световен икономически и политически ред. Какъв може да бъде този изход? Днес никой няма отговор на този въпрос.

Реплика: Справедливостта винаги е условна, а не абсолютна, защото всички се различаваме един от друг – такива сме се родили, така сме възпитани и така живеем. Личната и обществената справедливост е възможна само ако се изгражда на взаимност, отстъпчивост, любов. Защото ако между различни се дели по равно – това е несправедливо. Но ако се дели с любов, макар и различно – се възприема, че се дели справедливо. Затова е необходимо в народа и в елита предварително да се възпита взаимно поръчителство, включително до любов.

[54176]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Говорим за това, че прекаленото потребление е довело човечеството до беда. Но част от икономистите предполагат, че ако потребяваме по-малко, това също ще предизвика отрицателен ефект…

Отговор: На всеки етап от развитието е присъща цялостна духовна последователност АВАЯ. В нея има стадии на отдаване и получаване, бездействие и съчетаване на различни фактори на взаимна връзка. Затова не трябва да се прави пряка зависимост между нивото на потребление и решаването на проблема.

По-рано сме имали някакво облекчаване, съумявайки да разпределим стоките между всички. Защото егоистичното желание е било развито до определено ниво, на което разривът между слоевете на населението наистина е могъл да се смекчи по такъв начин.

Обаче днес сме се издигнали на по-високо стъпало и методите, годни на предишния етап, вече не сработват. Акцентът се премества от получаващ желания – на даващ и ти не можеш с простото „раздаване” да придобиеш реално подобряване. Трябва да се разбере, че като раздаваш блага, правиш опит да поставиш преграда на пътя на кризата и по такъв начин се лишаваш от възможността да се добереш до нейната причина, до Даващия сили, до Твореца. А нашите беди вече трябва да придобият целенасочен характер.

Аналогично на това, на втория стадий от разпространяването на пряката светлина е невъзможно да се действа така, както на първия. Защото вторият етап е пораснал от първия, понеже е настанало време да се осъзнаят първопричините за светлината. Макар че той целият е напълнен от нея, това вече не е достатъчно.

Ето и днес простото разпределяне не решава проблемите. Целта на творението не е в това, да се наситят нашите егоистични желания, не е в това, „да се натъпчем”. И затова се открива следващият стадий от развитието: раздавайки блага на нямащите, само ще ускорим крахът.

Какво да правим? Тъй като това е против всякаква логика. По-рано егоизмът е царувал: колкото повече сме получавали, толкова ни е било по-добре. Сега потреблението и въздържането, материалната изгода и отстъпките в полза на слабите са пагубни за икономиката. Казано по друг начин, нямаме повече методи за действие, за работа с егоистичното желание. То е изчерпало себе си и при получаване, и при отдаване.

Така започва двустранното осъзнаване на злото на егоизма – пълното признаване на факта, че е невъзможно да го използваме.

Как да преживее човек? Няколко милиона в света ще съумеят да се изхранят с плодовете на земята, които отглеждат. А какво ще правят останалите? Не можем да поддържаме предишните връзки, но и не можем както преди да обменяме стоки и продоволствие. Светът ще започне да намалява оборотите, „да замръзва”.

При тези условия реална помощ за човечеството ще стане само ясното отношение към ставащото, разбирането на необходимостта да се измени характерът на нашите връзки. Само това ще даде добри резултати.

И затова, преди всичко, за хората е нужно учение. Оставете всичко останало, обезпечете всички с базовия минимум над чертата на бедността, а другите усилия насочете към подобряване на нашите взаимоотношения.

„Справедливо разпределение” и „социална справедливост” са красиви думи, заради които десетки милиони са били убити или са се убивали сами. Подобни девизи помагат само при условие, че изменим съзнанието на хората. А за това е необходимо възпитаване. Нека човек да има насъщния хляб и готовност да се вслушва – това е всичко, което ни трябва.

При това, да се обучава не „за правилно потребяване”, а за правилно отношение към другите. Всичко останало ще стане естествено следствие. Когато в хората се смени желанието, те сами ще разберат как да се наслаждават на живота. Благодарение на възпитанието, всички практически решения ще бъдат разбиращи се от само себе си.

Преди всичко, човек трябва да се възпитава да се измени поне малко. Само така ще избегнем нацистките режими на различните направления – като изградим обкръжение, което променя хората към по-добро.

От урок по вестник „Народ”, 08.09.2011

[54057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Д. Медведев, президент на Русия): Проблемите с взаимоотношенията между различните етноси, между тези, които идват на работа в европейските държави, и коренното население са се обострили практически във всяка европейска страна. Тези проблеми съществуват и в Руската Федерация.

Повечето европейски политици са започнали да говорят за кризата на мултикултурализма, за това, че ценностите на мултикултурализма не са издържали проверката на времето. Русия е изключително сложна в етнически план държава, с голям брой народи и изповедания. И за нас въпросът за съществуването на различните народи – това не е въпросът за не тукашните, а въпрос за вътрешната хармония. Трябва да създадем общество на вътрешна хармония, където хората са толерантни един към друг и в същото време се отнасят с уважение към традициите, които съставят сърцевината на този или друг етнос.

Реплика: Русия, повече от другите страни, се намира в застрашително взривно състояние и за нея е необходимо обединение. А то се постига само с общодържавно възпитание, творение на Средствата за масова информация, на такова обкръжение, което би променило всеки относно неговата роля в обществото. По-рано това е искала управляващата партия, а днес – това е повик на природата – ето защо е необходимо за оцеляването!

[54244]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Къде е мястото на духовния свят?

Отговор: Местото на духовния свят – е желанието, което е подобно на желанието на Твореца. А мястото на материалния свят – е желанието, което е противоположно на Твореца.

Място – е желанието, което е било създадено. Освен желанието, друго няма. Ние – това е самото желание. На мен само ми се струва, че има аз, физическо тяло и около мене целия свят: неживо, растително ниво, животните и хората, а желанието –  е просто онова, което аз искам сега.

Но не, целият обкръжаващ свят – също е мое желание, само че в различни варианти. И затова, това желание ми се представя под различни, сякаш материални форми. Но материята е също желание. Всеки атом е желание, отрицателните заряди, положителните, тяхното взаимодействие – всичко това е желание, което се проявява по такъв начин в моите усещания, сякаш това е някаква независима материя.

Но всъщност съществува само моето желание – едно желание вътре в друго желание. Има обикновени и сложни желания – желания действащи инстинктивно, благодарение на заключената в тях, естествена сила и такива, които действат по цяла програма, т.е. включващи не само самото желание, но и програмата за неговото действие. И затова желанията се съединяват и разделят, построявайки помежду си всевъзможни форми.

Но всичко е само желание. Аз самият, усещащ себе си и своето обкръжение, този свят –  е също само желание и нищо повече. Вътре в своето желание аз усещам различни други желания, имащи други форми. Относно моето желание, тези желания са по-малки от мене, тъй като аз се усещам от преди, а всички останали са на по-ниски стъпала. И затова всички те се включват в моето желание, пораждайки в мен различни образи и състояния. Голямото желание поглъща по-малките, и те предизвикват в него различни явления.

Освен желанията, нищо друго няма. Физиката стигна сега до следния извод, че няма нищо друго освен силово поле. Но полето – е желание. И вътре в това поле ние усещаме всякакви изменения, които ни рисуват цялата тази реалност. Ние просто вече сме свикнали да съществуваме в тази картина и не разбираме, доколко тя е въображаема и затова наричаме тези явления, ставащи вътре в нашето желание – наш свят.

От урока  по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54142]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не съществува деление на лична и групова, обща работа – всичко е една работа, когато виждам частите на свотя душа като чужди и ненавистни. И трябва да преодолея целият този дим и мъгла, които ме заблуждават, и ме карат да си ги представям като ненавистни врагове или в краен случай като мои роби.

Не е толкова просто, защото работя над духовния си съсъд, докато не го събера целия и не го присъединя към себе си. А това е възможно само със силата на любовта, издигаща се над цялата ненавист и отблъскване, което изпитвам по отношение на него.

И цялото това разделяне си остава – като съпротивление във верига по която пропускам електрически ток и токът и съпротивлението заедно извършват работата на двигателя, въртят двигателя! В резултат на това действие се разкрива светлината – духовния свят.

А сега между нас съществува пълен разрив, като в отворена верига. Това не е дори обратна връзка. Аз не обичам и дори не ненавиждам останалите – те просто са ми безразлични. Но когато започнем да работим, за да се приближим един към друг, тогава усещаме как се разкрива ненавистта, отблъскването.

Само след тежката работа в египетското робство, в своя егоизъм, от степента Яков (малкото състояние) достигаме до планината Синай (планината на ненавистта). От тази планина на ненавистта вече можем да получим светлината, възвръщаща към източника, която се нарича „Тора“ – сега вече има над какво да работим.

А този, който не е започнал да се съединява и докато се ръководи от чувствата в този свят, стараейки се помалко да използва другарите си, както на всяко друго място, той още дори не е започнал своята работа. Може би той дори не се опитва да ги използва, защото е направен с такъв характер, който иска да бъде в дружба с всички. Но това нищо не дава за напредъка.

Тъй като е написано: „Донеси хляба си от далече“ – именно от разделеността и отблъскването. И тук няма частна и обща работа – трябва да присъединиш към себе си всички, които ти се струват като чужди части на реалността, докато в съединението на тези части не разкриеш, че цялото мироздание се намира вътре в теб.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[54210]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек постигне първия си контакт с Твореца на някакво ниво, тоест разкриването на две противоположности заедно, той веднага има нужда от помощ свише. „Съюзът на обрязването” е само първото действие на висшия върху нисшия.

Това е светлината, която разкрива висшата сила като отдаваща и обичаща, която е противоположна на егоистичното желание на творението, което иска да я използва. Но в същото време сега трябва да разкрием ново ниво на връзка между нас, постигнато чрез екран и отразена светлина.

Пред нас все още има много работа преди да достигнем сливане. Във всичко това се заключава работата на творението. Тя предизвиква силата на светлината да работи върху него, създавайки стъпка по стъпка множество поправяния на различни свойства. Трябва дълбоко и напълно да разберем какво изискваме от висшата сила да направи с нас. В крайна сметка, целият смисъл на нашата работа е да разкрием плана на творението. Процесът, през който преминаваме, ни помага да опознаем отношението на висшата сила, както е написано: „Ще Те познаем по Твоите действия”.

Когато преминаваме през всички действия, които Той е приготвил за нас, разкриваме Неговата мисъл, намерение и план на творението. Затова всяко действие е следвано от друго, по-сложно. Няма действия в духовния свят, които да ти позволяват да седиш, да почиваш и да се наслаждаваш на плодовете от завършената работа, така както позволяваме на нашето егоистично желание да си почине малко след като сме постигнали наслаждение в този свят. В духовния свят няма такова нещо като застой.

Там няма понятие за време, защото непрестанно сме под натиска на постоянно увеличаващата се сила на отдаване. Може да има периоди на слабост и объркване, но не е възможно да изпаднеш от този път и да спреш да правиш това, което е нужно.

Ето защо няма време. Времето се получава като бутаме люлката напред–назад като махало на часовник, което измерва спиранията: то спира и се колебае, преди да се залюлее отново. Такива застои не съществуват в духовния свят. Целият духовен процес се състои от свързването на светлината и тъмнината заедно. Няма никакви падения, тъй като всички „падения” се случват само за да се издигнем!

И дори когато чувстваме слабост, това не е наша вина, то е задължително условие, за да разкрием по-дълбоко желание. Виж колко много чувство, плач, страх и молби има в книгата на Псалмите на цар Давид – всичко това заедно с разкриването на едно ново желание, което той възприема с радост. А иначе то не би било духовно.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.08.2011

[53296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал творенията, за да им дава добро, защото Неговата природа е добра. Въз основа на Неговото съвършенство, Той има свойството отдаване и желае да ни доведе до същото съвършенство, същото отдаване, но трябва да желаем това отдаване, да усещаме нужда от него.

Необходимост може да се почувства само от липсата на такава, от нейната противоположност. Усещам, че се нуждая от нещо, което нямам; искам да бъда някой друг, не себе си. Тази разлика се нарича необходимост. Ако тази необходимост идва не от Твореца, а от самото творение, тя се нарича стремеж.

За да достигнем до стремеж, тоест за да достигнем до съзнателно желание, трябва да положим усилия. Ако работим, за да постигнем нещо, което знаем предварително, това се нарича „работа в разума“. Ако работим, за да постигнем награда, която не е ясна, това се нарича „работа над разума“, тоест срещу ума. Затова нашата работа е да се стремим към това състояние, което трябва да постигнем. За да можем да развием този стремеж, нас ни объркват с усещания, че искаме да постигнем напълване.

Но в действителност трябва да постигнем подобие на формата, а това е напълно различна цел. Усещаме нуждата да напълваме себе си. Всеки прави каквото може, всичко по силите си, за да реализира това на неживото, растителното и животинското ниво, но истинското напълване, което стига до нас, се нарича „човек“ и не е просто за задоволяване на желанието си. Желанието на човешкото ниво се напълва с чувство за подобие с Даващия, подобие с Твореца.

Това се нарича светлина, напълване. Колкото повече съм като Него, толкова по-голямо е чувството на напълване. Това вече не е малка светлина, а пълната светлина НАРАНХАЙ (нефеш, руах, нешама, хая и ехида).

Задачата ние е да търсим това напълване, да си го представяме и да го желаем, да открием методиката, която ни позволява да го достигнем. Вместо да търсим напълване за животинското си тяло чрез различни наслаждения извън необходимото, трябва да се стремим да напълним човека в нас посредством отдаване, подобие с Твореца.

Ако моля да стана подобен на Твореца, аз Го разкривам. Ако моля да задоволя своето животно в мен, тогава в зависимост от нивото на моето развитие, обикновено получавам обратен ефект, за да ме насочат обратно към целта на творението.

Затова човек винаги е между две сили, водещи го към една цел: силата на светостта и нечистата, егоистична сила. И двете действат върху човека и го насочват, но по-скоро ние сме движени от злото начало, защото нашата природа непрекъснато ни тласка да търсим егоистично напълване.

Затова нечистата сила се нарича „цар без корона“, защото тя не се стреми да постигне царската щедрост и иска само да напълни себе си. Тя обърква човека и отглежда неговото егоистично желание заедно с усещането му за празнота и безпомощност.

Постепенно, редом с усещанията в нас, започва да расте разумът. Накрая човек вижда, че неговите желания, както и разумът му, са пораснали поради факта, че той не е получил каквото е искал от дълго време и сега най-после вижда, че това не е пътят за напредък. Той вижда, че трябва да поеме по различен път. Така чрез „противоположната“ сила напредваме към целта на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова „обвивка“, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този „пресинг“ – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

“ Възпитанието“ , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, „учебната скамейка“ – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54054]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората не могат да достигнат никакво съгласие за това, какво е справедливо разпределение. Всеки човек има своя „справедливост“. Тогава как е възможно да се изясни?

Отговор: Вие сте прав: как е възможно да разберем какво е справедливо разпределение, когато един човек се нуждае от 1 кг хляб на ден, а друг – от 5 кг? Това зависи от навиците на човек и от неговите вродени свойства. Някои хора са толкова бързи и съобразителни, че за 2 часа могат да спечелят толкова, колкото друг човек не може да получи за цяла седмица.

Някой има толкова добри способности, че получава отлична професия и печели много пари, а друг остава просто работник. На всяка крачка виждаме разликите, защото сме различни по природа и затова е много неясно какво трябва да се счита за справедливо разпределение.

Ако можехме да „сканираме“ човек и да създадем пълна, точна карта за него, която показва от какъв вид напълване има нужда той, и тогава да напълним всеки човек. Ако имахме такова устройство и способности – какво по-добро от това! Тогава всички щяха да са сигурни, че ги напълват по равно. Дори и не изцяло, а само 50-80% , но всички  – еднакво.

Обаче нямаме тази способност! Тогава излиза, че даваме на един човек повече, отколкото на друг, но  въз основа на какво? Защото е спечелил повече ли? Но той е създаден талантлив по природа. Не виждаме и не усещаме справедливостта.

Ако говорим за равенство, тогава имаме предвид равни външни условия за всички. Но това не е правилно! Оказва се, че не е възможно да създадем равенство и обществена справедливост. Обществената справедливост и равенство могат да бъдат само относителни. Но за да определя тази пропорция, трябва да бъда в края на поправянето, когато съм включен във всички и знам стремежите на всяка душа, усещайки ги като мои собствени.

Тогава ще мога да видя всички души пред мен, през всички времена и всички състояния, и ще мога да дам на всяка от тях напълване в уникалната форма, от която тя се нуждае в този момент. Тоест, дори ако преди момент си получил едно нещо, а в следващия – друго, то това  се случва и с всички останали. Вътре в системата всичко непрекъснато се променя във врящо котле. Тогава възможно ли е тук да се постигне някакво справедливо разпределение ?

Но вижте какво прави Творецът! Първо, затваря кранчето и казва „Никой от вас няма да получи нищо! Ако искате, ще ви дам малко – само колкото да живеете, да не умрете. А всичко останало ще получите само при условие, че започнете да се обичате един друг. Тоест първо трябва да се неутрализират разликите, които Аз съм създал във вас.“

Любовта ще покрие всички престъпления и тогава няма да има никакви разлики между нас. Ако обичам другите, тогава не ме е грижа дали те ще получат нещо, вместо мен. Нека всички се напълват до безкрай– няма да ми е зле от това! Не проверявам колко има във всеки човек  и не подхождам към другите с егоистична мярка, със завист и омраза.

От урок по вестника „Народ“, 07.09.2011

[53935]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората, че законът за взаимното поръчителство, така да се каже е ”спуснат отгоре”?

Отговор: Не е отгоре. Той произлиза от Природата. Ние буквално се намираме в балон, където действа един закон, законът на взаимността, поръчителството, обединението. Наречи го глобален, интегрален, универсален, всеобщ. Този факт вече се признава от всички. Значи, всяко действие трябва да съобразяваме съответно с този закон.

В центъра на нашия балон се намира правителството, то е обкръжено от народа, народът е обкръжен от човечеството, а цялата тази система е обхваната от Природата. Как мислиш, какво ще стане, ако правителството и народът не действат съобразно с Природата? Самите те ще се окажат в още по-голямо противопоставяне с нея, толкова силно, че Природата ще започне да прилага твърди външни въздействия. Защото отвън еврейският народ е обкръжен от народите на света и в частност от най-близките наши съседи.

Сега разбери, какви последствия ще предизвикаме, ако не поставим обединението на челно място. Веднъж вече се върнахме в земята на Израел, защото преди всичко трябва да се сплотим като народ. Такова е условието, което не зависи от нас. Ако не направим това, ще ни дадат определен срок, за да извлечем поука от бедите и все пак ще изпълним предназначението си. Но в крайна сметка времето започва да работи против нас.

Така че друг изход няма, длъжни сме да се замислим над това, как да достигнем равновесие с поставените условия.

От урока по вестник ”Народ”, 31. 08. 2011г.

[53198]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→