Entries in the '' Category

Театър на светлината и тъмнината

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар“. Глава ”Вайкаел”, п. 333: И тези души, обитаващи долната Еденска градина, странстват през всичките дни на новия месец и в съботите и се издигат към мястото, наричащо се ”стените на Ерусалим”, които са външни страни на Малхут на света Ацилут, и там множество управници и колесници (меркавот), охраняващи тези стени …

Те се издигат към това място, но не стъпват вътре в Малхут дотогава, докато не се очистят. Там те, прекланяйки се, изпитват радост от светлината и се завръщат в долната Еденска градина.

Със своето повествование „Зоар“ просто ни повежда от състояние към състояние – при условие, че душата навреме извършва правилни действия – т.е. на момента правилно реагира. Тогава „Зоар“ ни показва последователността на действията, които трябва да изминем по време на нашата поправка – целият този процес.

Трябва да се разбере: че нищо не става от само себе си – само с предварителна работа, от човек, който с всички сили се старае да осъществи нужните действия. Онова, което усеща в себе си, извършвайки тези действия – това е и написаното в книгата „Зоар“.

Но всичко това е резултат на неговата вътрешна работа с желанията / със съсъдите, с екраните, изясненията, сливането със светлината. Така той приема всевъзможните форми на отдаващия. Тези форми на отдаващия, които се базират на основата на свойството за получаване, създават му образа на висшата реалност. По принцип, тази висша реалност също не съществува, но до пълното поправяне ние можем по такъв начин да разкриваме действителността, създадена от двете противоположности – светлина и тъмнина.

Разбира се, че във всичко описано в книгата „Зоар“ – Еденската градина, преизподнята, издигането и спускането на душата – трябва да виждаме задължителните състояния, които всеки човек трябва да измине по пътя към духовното. Всички преминават едни и същи състояния, само, че всеки ги усеща различно – така, както всеки различно възприема нашия свят, съгласно своите свойства и корена на душата си.

От урока по книгата „Зоар“, 08.09.2011

[54003]

Трябва да се научим как ”да си поделим всичко”

каббалист Михаэль ЛайтманДнес Творецът ни поставя условие: ”Докато не се обедините, като един човек с едно сърце – нищо няма да получите! Така, че да усетите, че този начин на живот – не е живот … А аз ще поставя да ви управлява  и такъв жесток цар като Аман”.

Тоест, във всички действия, с които Той ни прави неравнопоставени, принуждавайки ни да се ненавиждаме един друг, да си завиждаме, да се обвиняваме – ние трябва да се поправим и да достигнем до пълно равенство. А след това, няма да броим колко всеки получава – до такава степен, че всеки ще усеща, че той нищо не получава, а останалите получават Безкрайността, и ще им се радва така, сякаш сам е получил безкрайно напълване.

Човек ще съществува само, за да види как всички получават напълване и се наслаждават изцяло, а той самият не притежава нищо и нищо не му трябва! Тогава ще стане подобен на Твореца – тъй като Той нищо не получава, а само отдава.

И днес ние виждаме как в света започват да се образуват такива течения и стъпки в тази посока. За първи път в наши дни се разкрива такова състояние, когато Творецът казва: ”Вие стигнахте до чертата и повече нищо няма да получите. С голям труд ще съществувате някакси, в условия на кризи и всякакви проблеми, докато не стигнете до извода, че равенството не означава ”просто да вземем – и да си го поделим”.

С това може да се започне, смятайки според членовете на семейството, всеки да има по равно – но всъщност,  трябва да достигнем до друг вид поправяне. Тъй като това е проста социалистическа уравниловка, която не отговаря на абсолютната справедливост.

А Творецът желае да достигнем такива състояния, когато, благодарение на своята любов към останалите, да си мислим как повече да ги напълним – за наша сметка. Тоест преди всичко, трябва да се погрижим за нашето поправяне – без него няма да получим напълване.

И всичките днешни икономически съвети и нови теории, без предшестващото ги поправяне, няма да могат с нищо да ни напълнят – напротив, те ще ни докарат до още по-голямо осъзнаване на злото и нашата неспособност да направим нещо. Затова ни остава  да разпространяваме, колкото се може по – нашироко, знанието за днешното състояние, както го обяснява науката кабала.

От урока по статия от вестник „Народ“, 07.09.2011

[53929]

Сближаване на световете

каббалист Михаэль ЛайтманЗачатъците на кабалистическото учение произхождат от книгата на Авраам ”Сефер Ецира” (Книга на сътворението), в която той е изложил основните принципи на строежа на Висшата система, управляваща нашия свят.

Тази система се нарича ”Висш свят”. По отношение на нея, нашият свят  се нарича ”низш свят”. Ние трябва да знаем, по какъв начин е създадена Висшата система, защото се намираме под нейното постоянно управление.

Висшето управление се разделя на частно и общо: частното – влияе на всеки един от нас, общото – на всички едновременно.

Намираме се под въздействието на силите, които постоянно се променят по своя определена програма. От тях зависи съдбата ни. Но ние имаме възможност да влияем на тези сили и, следователно, да влияем на съдбата си.

Науката кабала казва, че в нашия свят ние, на практика, не влияем на нищо. Нашият свят е следствие от сили, спускащи се от Висшите светове. Въпреки това, нашето взаимодействие с тях, реакцията ни спрямо тях, съответно променя тяхното въздействие върху нас –   намираме се с тях във   взаимодействие.

Ако разберем същността на това взаимодействие, то ще можем съзнателно да управляваме влиянието на Висшите светове върху нашия свят. В това, по принцип, се състои смисълът на науката кабала: за какво е така необходима днес, когато Висшият свят се спуска към нас все по-близо и по-близо.

Ние достатъчно явно усещаме неговото приближаване, защото вече не можем да действаме егоистично, както това е било в продължение на хиляди години от развитието ни. Днес вече не ни се отдава да управляваме нашия свят, защото Висшият свят се приближава, а ние не знаем как да му влияем.

Да се надяваме, че в резултат, нашите занятия ще ни дадат тази възможност. Ние ще можем не само да подобрим и да обезопасим нашия живот, но и да добавим към него нов, съвършено различен параметър – не просто комфортно съществуване в нашия свят, а още и усещане на Висшата система, влизане в нея и съществуване на нейното ниво.

От виртуалния урок от 04.09.2011

[53889]

Обновяваме софтуера

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Можем ли да сравним сегашния етап на развитие с периода на ранното детство, с началния етап на съзряване, или с нещо друго?

Отговор: Не, тъй като днес ние трябва по нов начин да използваме нашата природа. Преминавайки през етапите на развитие на неживата, растителната и животинската природа, а също така и на човешката природа в нашия свят, ние не изменяме подхода, а основата и отново използваме своето егоистично желание, така че във всяка ситуация да се сдобиваме с лична изгода.

Започвайки с големия взрив и до ден днешен желанието все повече се е усъвършенствало в получаване, извличало е все по-голямо наслаждение от всеки миг. Материята се сгъстявала, възниквали са първите примитивни форми на живот, етапите на еволюция са се сменяли един след друг, появявали са се и са измирали всевъзможни видове, живеещи на стада или поединично, размножаващи се така или иначе, – и винаги развитието е вървяло съобразно с порядките на решимо, и в крайна сметка всичко това се е отразявало на ръста на получаващото желание.

Но сегашният етап се различава от всички предходни. Днес ние трябва да тръгнем срещу извечния подход към използване на желанието. Ще го използваме по друг, различен начин. Преди в нас е действала програма за самонапълване, насочена към личното благо, а сега ние трябва да преминем към друга програма.

Погледни на това от страни, обективно и безпристрастно: преди ние сме действали по определена програма, а сега тя се променя. При това става дума не за физиологическо ниво, не за базови потребности на тялото, а за човешкото стъпало, на което сега трябва да стане израстването. По-рано човек е  използвал цялото си обкръжение за свое благо, а отсега трябва да използва всичко свое на благото на обкръжението, с изключение на нужното за неговите базови потребности.

Подобна програма ние нямаме, и затова за първи път трябва да я пожелаем, да я придобием, да я инсталираме и да я усвоим. В това се и заключава нашия проблем. До какви страдания трябва да достигнем, за да пожелаем това? Как да разберем, че то си струва? Как да се проникнем от тази необходимост и въпреки добрите обещания на сегашния етап ние да не се разколебаем в устрема си напред към новия етап? Как да поставим като глава на ъгъла не личната изгода от подема на по-високо стъпало, а безкористно да признаем превъзходство на новата програма, усещането за нейното съвършенство, което няма ни най-малка ценност за нашите сегашни желания?

Аз трябва да придобия нови желания, в които да успея да придам особена ценност на тази нова програма. Но все още в мен такива желания не съществуват. И тук е нужно да разберем, че само, когато висшето стъпало се облече в нас, ние ще успеем да признаем следващия етап. На нашето текущо стъпало това не е възможно. И затова обличането във висшата степен се нарича “чудодейно свойство“: защото ние придобиваме това, към което изобщо не сме предразположени, което не е проявено в нас дори и в зачатъчен вид.

Ето какъв преход ние трябва да осъществим – първи в историята на този свят. Нашето желание, изявяващо необходимостта от следващото стъпало, се и нарича “творение“, това е нещото, което  съществува и само по себе си. До сега единствено кабалистите са достигали това, а всичко останало, включително и спускането по стъпалата на духовните светове, е било само подготовка – програмирани, “механични“ процеси в системата.

Едва сега е готово да се появи новото, особеното желание под името “творение“.

От урок по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54042]

Войната между Гог и Магог – вътре или извън душата?

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]