Entries in the '' Категория

Албeрт Айнщайн. Защо социализъм?

Мнение (Албeрт Айнщайн, „Защо социализъм?”, 1949г.): „Сега мога накратко да изложа мнението си за същността на съвременната криза. Става дума за отношението на човека към обществото. Както никога досега, човекът осъзнава своята зависимост от обществото. Но  той усеща зависимостта не като благо, не като органична връзка, не като защитаваща го сила, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори неговото икономическо съществуване.

Нещо повече, положението му в обществото е такова, че заложените в него егоистични инстинкти постоянно се акцентират след това като социални, по-слаби по своята природа, все повече деградират. Всички човешки същества, каквото и място да заемат в обществото, страдат от този процес на деградация.

Неосъзнати затворници на своя егоизъм, те изпитват чувство за опасност, усещат се самотни, лишени от наивните, прости радости на живота. Човек може да намери смисъл в живота, колкото кратък и опасен да е той, само като посвети себе си на обществото.”

Неголямото есе на Алберт Айнщайн „Защо социализъм?” е било написано по молба на Пол Суизи (известен американски марксист, политически икономист, автор на теорията за монополистичния капитализъм), за първия брой на „Месечен обзор” (Monthly Review, май 1949).

Пълният текст на статията може да прочетете тук (на руски).

[53905]

Краят на двувластието

каббалист Михаэль ЛайтманСега ни се разкрива „втората власт“, някаква чужда сила, и ако се постарая да я разгледам правилно, ще ми бъде добре. А ако не се опитвам правилно да я разбера, получавам удари от нея – за да ѝ обърна внимание и да се отнасям с уважение към нея, за да разбера кой тук е началникът!

Ще бъдат тежки уроците под удара на пръчката, ако не я превърна в захарна. А това е възможно само, ако аз сам тичам след нея и се опитвам да разбера, какво иска тази чужда власт и съм готов да се преклоня пред нея. Това и се нарича „да се отчаеш от работата и да отправиш зов към Твореца“.

Целият свят започва да се приближава към тази работа – осъзнато или неосъзнато. Всички ние сме „работници на Твореца“ и се намираме в окончателно поправено състояние, само че не го знаем и не го чувстваме! Всички работим, за да разкрием и да приемем  всички състояния, през които преминаваме, и да достигнем до разкриването на Безкрайността. Ние и сега се намираме в тази безкрайна светлина – само че не сме съгласни с Него и затова Той  изцяло се крие от нас.

Затова цялото човечество работи заедно – само че едни работят неосъзнато, а други искат да разберат работата и искат да я изпълняват по собствено желание. Но за всички се разкриват едни и същи етапи на тази работа. И по това объркване, през което преминава човечествот, може да се разбере, че това вече е подобно на объркването през което преминава човек във вътрешната си работа, изяснявайки своето следващо стъпало. Така сега целият свят  от чувството на объркаост, неясност и безсилие, започва да си изяснява своята висша, духовна степен.

Само че, всеки ще работи съгласно мястото си в системата. За едни това ще стане стъпало на явно постижение, а за други също постижение, но изцяло практическо, произлизащо от обединението, от взаимното поръчителство, което е достатъчно да бъде постигнато и те ще почувстват общата система, а себе си – като нейна част.

На някои се пада по-тежката задача и изясняване да разкрият същата тази система, но на ниво „глава“, а не „тяло“. Но е известно, че всяка част на тялото си има свой „мозък“, свое „сърце“ – т.е. части, отговарящи за усещанията и намерението. Тъй като всяка част трябва да приема заповедите, идващи от централния мозък и да ги преработва, за да изпълни работата на своето място.

Всяка част трябва да усеща въздействието, възвръщайки съответната реакция в мозъка. Затова, дори в тялото има „костен мозък“ – такива части, които притежават осъзнаване, разбиране, усещане на общата система. А в крайна сметка, всички се съединяват така, че се смесват изцяло и се включват напълно една в друга.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53909]

Шахматна партия без загуби

каббалист Михаэль ЛайтманВажно е да покажем на всички от каква страна се раздухват тези вълнения, които проехтяха в Израел в последно време. Направляващата сила идва зад граница и в нейните планове е да изтрие Израел от картата на света. Защото се изискват доста пари, за да се изведе половин милион на улицата и е ясно, че те не се вземат от въздуха. А в държавата няма закон и инструменти, за да се разследва откъде се вземат тези пари и да ги спре.

Макар че не си струва да се задълбочаваме във всичко това, а просто да се занимаваме със своята работа. Но за това е необходимо да се знае при какви обкръжаващи условия се намираме, за да подходим правилно към тях, да се организираме и да действаме правилно. Но не искам да насочвам вниманието върху това повече от необходимото, не искам да държим това в своя ум и сърце.

Главното, което е необходимо да помним, е, че когато виждаме събитие, ставащо в света: в Русия, в Америка, в Израел и навсякъде – ние стоим срещу Твореца! Това е единствената висша сила, която дирижира всичко, ставащо на тази „сцена”, с всички тези изпълнения.

Той ни проектира цялата тази картина и трябва да играем срещу Него, а не срещу Америка, Русия, някакви леви или десни партии и политически деятели. Нима работата е в тях?  Нужно е да се чете картата по тези правила, които учим, и да работим с реални сили, които действително действат на тази площадка.

Не управляват американците, които искат да променят мира в своята страна – управлява Творецът. Но Той ни дава тази възможност и показва къде трябва да действаме ние самите. Нима всичко това са независими „играчи”, действащи по своя воля: Америка, Русия, Китай? Кой придвижва тези фигури по шахматната дъска? – Творецът! Той иска аз да разгадая Неговата игра и от това да разбера как трябва да напредна – в посоката към Него!

Защото играя с Него – не играя срещу тези пешки. Няма за какво да ненавиждам коня или царицата, или просто пешката на дъската. Трябва да играя срещу Твореца. И тогава ще видя, че съвсем не ги ненавиждам! Те просто ме ориентират, като ми помагат точно да разбера чрез цялата тази шахматна партия, чрез тяхното подреждане върху игралната дъска каква е моята единствена правилна крачка сега, която да направя към успеха. И Творецът иска да спечеля!

Така трябва да гледаме на картата – иначе каква ли още сила можем да победим в такава ситуация? Бедните хора, които гледат на това само като на външни събития, са объркани, като не разбират какво да правят. Затова науката кабала се разкрива в нашите дни – „едно срещу друго е създал Творецът”.

Ако Той ни отваря една стъпка от страна на злото, то срещу Него се разкриват добрите сили, с помощта на които може да се справим с това зло. И така растем – напредвайки по двете страни на стълбата, докато ангелът на смъртта не се превърне в свят ангел. Но отначало той се разкрива като истински ангел на смъртта.

От урок по вестник „Народ”, 25.09.2011

[53730]

Не винтчета, а творци на новия свят

каббалист Михаэль ЛайтманЗа нас е необикновено сложно да изменим представите, които са се събирали в нас през целия преживян живот – просто е невъзможно. Така и оставаме със старото възприятие и макар да ни се струва, че вече се променяме, то нищо не се придвижва. А сега ни е необходимо да сменим стария възглед с нов – в целия свят. Но от къде да вземем това ново възприятие – интегралния възглед?

Да допуснем, че целият свят би поискал утре да се превърне в интегрална, свързана мрежа, за да работи всеки с пълна енергия за обществото. (Макар че днес никой не иска и не го чувства така, но хайде да помечтаем.) Но от къде да разберем как да построим такава система – как трябва да сме свързани и да взаимодействаме помежду си?

Как да построим такава държава и общество, промишленост, търговия – тъй като всичко това трябва да съществува, докато живеем в материалните тела. Затова трябва да организираме цялата система на отношения, обезпечаващи нашия живот на земята, за да удовлетворим потребностите на своето животинско тяло.

За това са ни необходими множество системи – и как да ги построим по законите на отдаване, когато всеки е свободен и свободно действа за максимално отдаване на другите? За да знае всеки какво да прави и работи в такава идеално организирана машина, където всички колела се въртят съгласувано? Това ни се струва като някаква утопия и как реално ще завърши такъв преход?

Може да се напише такъв роман, но как рационално да представим икономическата система, която е необходима в такова общество, структурата на държавата, правосъдието, целият този механизъм от големи елементи до най-малките винтчета? Обезпечаването със стоки, грижата за престарелите, семействата, децата, строителството, културата? Всичко това не е никак просто да се организира, защото всичко трябва да работи като „перпетуум-мобиле” без обикновеното за нас гориво!

Всичко трябва да работи с друга енергия – с любовта към ближния. Но откъде да се вземе тя? Ако просто ми я дадат свише, както днес любовта към собствените деца, то аз отново ще работя автоматично като машина – така че в какво е разликата? Вместо егоистичната любов ще ми действа любовта към ближния – какво ще се промени?

Тоест, необходимо ни е да построим едното над другото, за да работи за противодействие, за възвисяване, за да усещаме себе си между двата свята, двете желания, за да се повдига всеки през цялото време над своя егоизъм, теглещ го обратно към земята.

Не е лесно да се изгради такава система, за това не е достатъчна една революция, която да обърне всичко нагоре с краката и вместо едни роботи да направи от нас други – днес ни управлява егоистичното желание, а утре ще ни движи желанието за отдаване. Но тук няма голяма разлика, това се нарича да бъдете свети животни, които нямат избор как да действат.

Затова Баал а-Сулам пише, че е нужно да седим и да се учим, да придобиваме знание за това, как да изградим дори не себе си, а цялата тази система, целия свят и как това да се направи от всички заедно, съгласно това ново устройство! Именно такова строителство ни прави подобни на Твореца!

От урок по вестник „Народ”, 06.09.2011

[53827]

Еврото се намира на границата на краха

Мнение (Ж. Делор, експредседател на Еврокомисията): Финансовата идеология продължава да доминира и да ни всява страх. Необходимо е да бъде възстановено равновесието между политиката, икономиката и потребностите на обществото. Еврото е на границата на краха, но всички си дават вид, че нищо не се е случило.

Днес съвсем ясно се усеща липсата на политика и смелост. В Европа не можеш да изброиш дори четирима ръководители, притежаващи перспективни виждания. Всички играчи правят това, което си искат. От началото на кризата Г20 не е могла да въведе даже минимума от правила.

Днес съществува колективна отговорност на членовете на еврозоната за настоящата катастрофална ситуация. Централната Евро банка не може да остане една, трябва да се намеси Фонда на стабилността. Държавата трябва да въведе режим на строга икономия.

Реплика: Програмата на природата действа безусловно и ще притиска всички, за да ни доведе до обединение на цялата ни дейност във всички области на живота, а от това към обединение на всички като един единен организъм.

Най-доброто за всички нас е да определим ориентирите на природата, нейната цел и да се съгласим с нея, иначе тя ще ни прекърши. Ние разбира се няма да умрем както динозаврите, но множество ще загинат в катаклизми, преди да се съгласим да вървим към подобие на общия закон на природата, а имено обединение в единна зависима система. (См. Раздел ”Обществото на бъдещето”)

[53440]

Непонятен облак над света

Днес ние чувстваме, че светът се променя – но защо? Защото се разкрива Творецът. Той се приближава и ние усещаме измененията в нашия свят. Тези изменения са насочени против егоистичното ни желание и затова ги възприемаме като нещо непонятно. За първи път в живота ни се струва, че не ни се удава да се впишем в този свят, в този живот. Не сме способни да разберем, какво става.

Обикновено, ние сами сме вършили тази работа, сами сме правили изменения, без животът да ни е заставял. Просто сме виждали, че така ще е по-добре. Но днес всичко е наопаки. Животът се мени, светът се изменя и ние се объркваме – сякаш, изгубвайки власт над случващото се и преставайки да го разбираме. Изведнъж се оказваме в някакъв нов свят, пълен с неприятни изненади – и с всеки ден, все повече и повече.

Чувстваме се абсолютно безсилни, като хора отдалечили се от пътя – или като силно изплашени и объркани деца, които нищо не знаят и нищо не разбират. И всичко е благодарение на това, че към нас се приближава свойството отдаване и любов към ближния и започва по малко да ни покрива, подобно на облак.

Засега облакът е лек и прозрачен, но той се спуска над нас отгоре и ние започваме да губим в него обичайните си усещания: зрение, разбиране. Вече нищо не работи в тази мъгла. Тук – там, все още се ползваме по малко, от това което е останало в нас отпреди. Но вече има много такива действия, които не можем да възпроизведем, защото облакът засланя от нас причината и следствието и не дава възможност да разберем, как да действаме правилно.

По същество, това означава приближаване на Твореца към нас. И докато не започнем да се изменяме съответно на Него, не ще можем да видим през облака, през това ново свойство отдаване и любов, свързване, съединение, глобалност и интегралност, какво да правим с живота си.

Разбира се, че можем да се опитаме някак си да се приспособим под този облак. Няма да ни се удаде да го прогоним – а само, някак да се пристроим под него. И тогава, колкото повече се спуска над нас, толкова повече ще ставаме подобни на него.

А ако не – то се получава обратното. Той ще ни обгърне с такава мъгла, че ще ни застави да преведем себе си в съответствие с него, тъй като ще усещаме все по-голямо безсилие и неспособност да разберем каквото и да е, да почувстваме, да отреагираме, да се ориентираме в живота си.

Можем да почакаме, докато положението стане съвсем страшно, безизходно и неопределено и страданията, най-накрая, ще ни подтикнат към действие. Те ще станат повече от усилията, които трябва да положим и тогава ще хукнем да търсим, как да се спасим от тези страдания, да ги намалим или да ги подсладим. Или пък, отрано ще започнем да търсим енергия и сила, причина, мотивация, които ще ни позволят да напреднем против природата си и да я изменим, за да съответстваме на този облак.

И тогава ще разберем какво става тук. Чрез новите си свойства ще съумеем да разберем природата на облака – съгласно закона за подобието и ще можем да се устроим в него. Той вече няма да ни се струва като мъгла, а напротив, ще се превърне в разкриване на новото управление, което е доста по-добро, по-силно и по-желано от предишното.

Защото, по-рано ни е управлявало нашето его, а сега властва висшата сила. И дотолкова, доколкото я разбираме, ние навлизаме в същата тази област на разкриване и започваме да съществуваме в нея, с разбиране и с усещания.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[53809]

Готов за сътудничество!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава “да се отчаяш от работата и да завикаш към Твореца?

Отговор: Обикновено, човек за всичко се надява на себе си. След това, от безизходност, му се налага да се осланя на групата. После, отново поради безизходност, той се осланя на висшата сила. А след това за него не остава друг изход, и той е принуден от молбите за самия себе си, да премине към изяснение на намерението за отдаване. Така го насочва програмата, заложена вътре в него, неговата вътрешна АВАЯ, докато неговото обращение не приеме все по-правилна посока.

Това се нарича страдания, водещи човека към правилната цел, защото “което не направи разума, ще направи времето“ и “страданията ще размекнат егоизма“ – по такъв път напредваме. Всеки път, когато правим някаква “грешка“, тя ни довежда до разкриването на по-правилното състояние – така е организирана вътре в нас веригата от информационни гени (решимо).

Затова, накрая достигаме състоянието, за което е казано: “И се отчаяли синовете на Израел от тази работа и завикали към Твореца“ – тоест, човек постепенно, стъпало по стъпало, все повече се отчайва, напредвайки по веригата от състояния, свързани като причина-следствие. Докато не достигне правилното, пълното отчаяние, разбирайки, че сам нищо не може да направи, и че “Няма никой освен Него“ – тоест никой, освен Творецът, няма да може да му помогне. И Творецът не е някаква външна магическа сила, а една особена реалност, която се разкрива вътре в човека.

Тя се разкрива само при контакт и обличане в човека. Затова той започва да желае, това свойство, намерението за отдаване, да започне да го управлява.

Казано е: “Да нямаш чужди Богове“, тоест, трябва да си изясним, че във всичко ни управлява сам Творецът – и като външна, и като вътрешна власт в нас. Това си изясняваме благодарение на сливането с Него – от контраста на противоположностите, които тогава ни се разкриват.

И това е най-трудното, тъй като ние разкриваме новата действителност, в която съществуват две власти – но те се обединяват в една. И това сега трябва да направи цялото човечество.

До днес аз считах себе си за единствената власт, стояща срещу обществото, природата: нежива, растителна, животинска и човешка, и се старех да управлявам всички тях в своя полза – доколкото ми беше възможно. Аз все пак ги вземах под внимание, но само колкото да оценя, способен ли съм аз да се справя с тях – както предварително разбирам, че не мога да повдигна прекалено тежък куфар.

Аз бях главното и решаващото звено в тази система, и всичко накрая преминаваше през мен. И дори и когато се подчинявах на някоя външна власт: правителството или обществото – това бяха мои мисли, решения и желания.

Но сега вече, аз съм объркан, тъй като виждам, че това не са мои мисли, не са мои намерения и не са мои желания! А решението може да бъде мое, но само при условие, че знам как да работя с обкръжението. За мен има една много малка зона на свобода, която се нарича “средната третина на Тиферет“. И всичко, което се намира в мен и извън мен, освен това особено тънко отношение към обкръжението, трябва да отнеса към Твореца.

Не по своя воля  хората, които са срещу мен, искат да ме бият, или прегърнат – това не са техни действия, а действия на Твореца. И моето лично поведение: действам ли правилно или не правилно, грешник ли ще съм, или праведник – също не се определя от мен, а от външната сила. За първи път през цялата история на нашето развитие, ние разкриваме, че съществува чужда власт, с която трябва да работим в много специален начин.

И колкото по-бързо се постараем да разкрием тази власт и да започнем да си сътудничим с нея – толкова повече ще преуспеем, ще спечелим и ще икономисаме страдания.

От урок по статията от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53913]

Който е интегрален, той и ще преуспее

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Оставяме ли на хората елемент на избор, като им обясняваме законите на интегралния свят?

Отговор: Не, защото тези закони не зависят от нас. Представете си фантастичен сюжет: към нас се приближава кораб на извънземни и от рано предупреждава, че при пристигането си, трябва да достигнем взаимно поръчителство. Който не достигне това, както се казва, на нищо да не разчита. Така действат законите на природата: внезапно се разкриват над нас и заставят да си дадем отчет за ставащото.

Условието на Природата е неоспоримо. Стигнали сме до етапа на единната система, чийто закон е взаимовръзката на всички части. Това е и взаимното поръчителство – с други думи, взаимната поддръжка, правилното участие в общия живот, взаимното разбиране и взаимното уважение, другарството. Облечете това в различни думи, нека те бъдат топли и да сгряват сърцето, но не забравяйте да уведомявате хората за факта, че това е непоколебим закон и няма къде да се избяга от него.

От нашите обяснения зависи днешният и утрешният ден. Необходимостта от поръчителство вече няма да изчезне, ще нараства от ден на ден и ще изисква реализация от нас. Общата система се затваря и се споява все повече, взаимовръзката става все по-тясна, предаването на данни по линиите на комуникациите между нас набират сила, настойчивост, интензивност.

Все по-ясно ще разпознаваме тези процеси и с успех ще се сдобие онзи, който ги разбере и приеме. Във всяка част от света, във всяко общество, в промишлеността и в търговията, във възпитаването на децата – във всяка сфера сполука ще съпътства онзи, който съумее правилно да използва тази интегрална система, който сам стане интегрален. Той ще придобие верен подход и вярна равносметка, правилно ще съставя договор, ще преуспее във всичко, имайки вътре копието – отпечатък на външната система.

Днес нямаме това съответствие и затова сме в криза: вътрешно съм егоист, а системата ми се разкрива вече обединена, вече обхващаща всичко. В резултат, не мога да се отнасям правилно към когото и да е и към каквото и да е.

Следователно Природата ще ни постави пред неизбежна необходимост. Но все пак, с обяснения трябва да се смекчим това сурово послание. Нашата работа е не да заставяме човека, не да му извиваме ръцете, а да сгряваме с топлота, въпреки неминуемите промени.

Процесът се променя кардинално, ако се приведем в съответствие със системата. Представете си, че народът се постарае да достигне поръчителството, взаимното участие. Това ще породи в нас огромно желание да помогнем на хората. Те са като децата и въпреки че не се обръщат към нас, ние се проникваме от тяхното желание, което не можем да удовлетворим. То ще ни разкъсва отвътре с родилни болки и по такъв начин ще извикаме най-мощната сила, за да станем нейните проводници. И ето, вече и за нас, и за тях се разкрива Творецът.

Макар те все още да не чувстват, че това е Той. На началните стъпала това се представя не от Висшата сила, а с разбирането на природата на нещата и силите, действащи в света, с проявяването на всеобщата взаимовръзка и на взаимното въздействие. Изведнъж въздухът ще стане по-гъст и човек ще придобие по-общо разбиране, по-общо усещане заедно с другите, единство без думи.

И това вече е разкритие. Защото човек получава нов разум, ново чувство, разгръща своето обновено възприятие и внезапно забелязва това, което не е съществувало за него преди.

Ние стоим на прага, това е много вълнуващ период. Аз много се вълнувам, защото така не е било никога в историята, а днес ни задължават на това. Чакам да достигнете накрая това, което желаете. Това е шанс за целия свят: днес можем да ускорим и да съкратим целия процес. Надяваме се, че ще намерим успех.

Досега сме напредвали не със собствен разум, не благодарение на собствени правилни решения, а с помощта на Висшата сила – и всички нас са довели до тук. И това е много важно.

От урок по вестник „Народ”, 04.09.2011

[53607]