Entries in the '' Категория

Статия в списанието ”Rusverlag”: ”По-приемлив край на света…”

В списанието ”Rusverlag”, издавано в Германия на руски език, е публикувана статия с мое интервю, което съм дал на кореспондентите на списанието по време на конгреса в Германия.

По-приемлив край на света…

Михаел Лайтман – за какво ни предупреждава Кабала?

“Експериментът не е зададен от самото начало… Действително не е било лесно да се създадат същества по Божи образ и подобие. И ако интелектът им поначало е бил добре развит и е имал възможност да се усъвършенства, то душата им е била в зачатъчно състояние и те почти не се отличавали в проявите си от приматите. Но преживели и започнали да се размножават. И скоро проблемите с тези хора започнали, защото Каин завидял на Авел и го убил…

Тогава за пръв път пред съвета на Боговете стоял въпросът – какво да правят с тях, с хората? И решили да оставят праведниците, а останалите да ги отнесат, и намерили Ной със семейството му… И отново хората се размножили, но нямало любов в тях… И им бил изпратен божият посланик Моисей с десет заповеди… Но отново нищо не се променило… Те лъгали, убивали, предавали…

И тогава съветът на Боговете взел смело решение – да изпратят на хората един от Боговете – Иисус… и той бил разпънат… И съветът на Боговете мълчал и само наблюдавал на поредното заседание, какво ще се случи с хората… как все повече хора затъват в гордост… И война след война се сменяли: първа световна, втора световна, израелско-палестински конфликт, Афганистан…

И в даден момент смущението на Боговете се сменило с тревога, защото хората станали опасни не само за самата планета, ами и за цялата вселена. И решението било взето. Насочена е дата за края на Света… Но Бог Авраам дошъл при върховният Бог и казал: ”Как можем да унищожим всички, ако сред тях би имало макар и петдесет праведника?”… И върховният Бог му отговорил с любов и тъга в гласа: ”Какво пък, потърси… има още време…” И търсенето на това започнало и продължава… (По разказа на Маруся Светловой  ”По-приемлив край на света.”)

“В това време, когато се решава съдбата на бъдещото ни съществуване на тази планета, древната наука кабала отново придобива значимост и актуалност. Мъдростта, съдържаща се в класическите писания, трябва да бъде използвана за решаване на проблемите, с които се сблъскваме и за осъществяване на откриващите се пред нас възможности.”

Това послание трябва да стане достъпно за всички хора, както в Израел, така и по целия свят. Михаел Лайтман, както никой друг, е способен да реши тази най-важна задача и да изпълни тази историческа мисия” – според Ервин Ласло (Италия/ Унгария), основател и президент на Будапещенския клуб (Club of Budapest) и Световния Съвет на Мъдростта (World Wisdom Council).

(още…)

Призракът на стария и болен „социализъм“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпросът e да разберем какво се крие зад думите на Баал а-Сулам, когато пише за социализма и справедливото разпределение във вестника си „Народ“. Защото тази форма на обществото, която съществуваше в Русия, е опорочила всички тези думи, които са били използвани за обозначаването на този изкривен строй. Затова е така трудно сега да се използват същите думи.

Това е много подобно на ситуацията с кабалистичните термини, говорещи само за духовния свят, които са били използвани за земни понятия. И се е получило така, че вместо да разшифроват думи като Тора, мезуза, брит, хупа в техния духовен смисъл, знаейки, че става въпрос за действията отдаване и работа с различни части на желанието, във връзката с другите хора и разкриването на Твореца, тези думи са запазили единствено материален смисъл.

Излиза, че е достатъчно да направим балдахин, да го покрием с плат и хупата е готова, да напишем думи за молитва на парче кожа – и е готова мезуза, с това се изчерпва всичко. Тези материални предмети са престанали да се възприемат като символи на духовни състояния, които човек трябва да достигне, а са се превърнали в самодостатъчно явление. И тази деформация много пречи при възприемането на кабалистичните текстове.

Същото нещо се е случило с думите: социализъм, комунизъм, равенство, които са били взети и използвани в абсолютно друг, празен и обратен смисъл за руския диктаторски режим. Но до сега тези представяния живеят в главите на хората и е много трудно да се избавим от тях и да стигнем до ново разбиране. Проблемът е в истинските дефиниции, както в науката кабала, така и в изграждането на обществото.

В науката кабала това е последствие от епохата на изгнание, когато духовните термини са били използвани в ограничен смисъл, само за материалните символи на духовните явления в нашия свят. А термините, касаещи поправеното човешко общество, са били изкривени поради своето обърнато използване в Русия. Целият проблем е в определенията.

Думата „социализъм” в наше време се възприема като ругателна дума, а „комунизмът” се свързва само с Русия. Демокрацията се разбира като възможност, всеки да прави каквото иска. Напълно сме загубили правилните определения на думите и в това се състои цялата трудност.

От урок по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53719]

Малкият объркан свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да направя, за да се съединя с желанията на другите хора? Достатъчно ли е просто да го искам?

Отговор: За обясненията са нужни практически действия, за да разбере всеки, в крайна сметка, защо му е зле. Подобно е на това, как постъпваме с малките деца. Ако детето се е ударило и плаче, то преди всичко, трябва да му обясним поради каква причина е станало, за да се предпазва от това следващия път.

А после трябва да се обясни как да поправи случващото се и как да постигне успех именно за сметка на опита от тези грешки.

Сега целият свят е попаднал в такава особена ситуация, когато се разкрива висшето силово поле – връзката между всички нас. А човечеството не е готово за него, то не му съответства със своите свойства. Затова тази разкриваща ни се мрежа предизвиква усещане за разбиване, крах, криза и в нас нищо не се получава, всичко е непонятно, всичко е като в мъгла, объркано.

И преди всичко, като на малко, объркано дете, трябва да обясним  каква е причината за случващото се и за целия процес. Едни ще започнат да разбират по-рано, други по-късно и общо, това се нарича „осъзнаване на злото” – първият етап на поправянето. На човек му казват: погледни, защо на теб не ти е добре!

А сега, хайде да погледнем какво да правим, за да ни бъде добре. Ако останеш в това състояние като сега и не положиш никакви усилия, за да се приведеш в съответствие с мрежата, която ни се разкрива, то няма да ти се удаде да достигнеш добър живот.

И тук се разкрива методиката, науката кабала, която обяснява на човека в какво е причината за злото и как да го избегнем. Постепенно започваме да разбираме, че това зависи от правилната и добра връзка между всички хора – така нареченото взаимно поръчителство, защото по такъв начин привеждаме себе си в съответствие с тази мрежа.

Колкото по-добре подходим към нея, толкова по-добре ще се чувстваме. В крайна сметка, от лошото усещане започваме постепенно да се приближаваме към доброто.

А ако напреднем още повече, е възможно да се подготвим толкова добре от по-рано за разкриването на тази мрежа, че да вървим от успех към успех. Всичко зависи от нашата подготовка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011

[53522]

Да разкрием Шхина между нас

Зоар ни разкрива Шхина, връзката между нас, във всевъзможни форми и образи, на различни езици, описвайки различни ситуации.

Ако искаме да се отъждествим с това, което четем, даже не разбирайки за какво става въпрос, това означава, че желаем да опознаем изучаваното, че се стремим да бъдем в тази мрежа, свързваща душите, която Зоар ни разкрива – в събирането на душите, стремящи се към Твореца, в светата Шхина. Под ”свята” се подразбира, че тази мрежа действа във взаимно отдаване, във взаимно поръчителство.

Тогава, четейки Зоар и желаейки да разкрием тези явления на Шхина между нас, привличаме към себе си светлината, възвръщаща към източника, към Твореца, от тези същите състояния, скрити от нас зад думите в Зоар, защото искаме да се приближим към същата тази мрежа от правилни връзки между всички.

От урок по книгата Зоар, 30. 08. 2011

[53062]

Признаците на глобализирания и хаотичен свят

Мнение (М. Ескудеро,”El Pais”, Испания): Ние живеем в нов глобализиран и хаотичен свят. 10 черти на този свят говорят за смяната на епохата. Признаците на новата реалност са:

1. Държавната власт във всяка страна става по-малко самостоятелна. Голяма част от проблемите не могат да бъдат разрешени в пределите на една държава. Гражданите гласуват за партия, знаейки, че нейните възможности за решаване на проблемите са ограничени.

2. Неограничената държавна власт не решава проблемите. Висшата цел се явява свободата, изкореняването на натиска един над друг. Държавата е призвана да помогне на хората да се избавят от всякакъв натиск, в това число и от злоупотребата с държавната власт. Затова е необходима съвещателна демокрация.

3. Държавната власт в демократичните страни отслабва, а властта на глобалните корпорации расте. На кого се подчиняват те?

4. Вследствие ръста на властта на глобалните компании, възниква тенденция да ги привличат към социална отговорност, за благото на обществото.

5. Източникът на легитимност е моралното аргументиране на действието – общественото мнение се създава не толкова от СМИ (Средствата за Масова Информация), а и от социалните мрежи. Все повече редови граждани стават източник на легитимност за държавната и корпоративната власт.

6. Социалните мрежи стават най-могъщото средство за увеличаване и организация на масовото вмешателство на гражданите в обществения живот.

7. Описаните тенденции са се обострили с настъпването на икономическата криза. Глобалните инвестиционни компании, защитавани от международните рейтингови агенции, провокираха кризата, а после излязоха от нея финансово укрепени и притиснаха демократичните институти в САЩ и Европа.

8. Орязването на бюджета и безработицата способстваха за появата на огромното неравенство на доходите. Маси от нови бедняци и съобщения за печалби на крупни корпорации, независимо от кризата.

9. Кризата разкри мултиполярността на света, многото нови икономически държави. Това ще доведе до нова валутна кошница.

10. Съществуват и други кризи, за които се говори по-малко, но те играят не по-малка роля. Четири фактора от ръста на населението на Земята са свързани с настоящите проблеми:

– заплаха от изменение на климата

– 1 милиард човека са на границата на гладната смърт

– 1 милиард и 200 милиона човека нямат достъп до питейна вода

– 1 милиард и 800 милиона човека нямат достъп до електричество.

Две са реакциите от случващото се:

1) естествената – обърканост и усещане за безпомощност;

2) настойчиво търсене на отговор.

Реплика: Необходимо е бързо да се доведе до знанието на света, че отговор има и не трябва да го търсим, а само да се опитаме да осъзнаем, да осмислим.

[53587]

Тренажор за подем в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко, коетоние желаем да разкрием, разкриваме не със свои сила, в нашия сегашен съсъд за възприятия – желанието да се наслдим, а в свойствата за отдаване. Материалния свят се разкрива в свойствата за получаване, а духовния свят – в свойствата за отдаване.

В нас ние нямаме свойства на отдаване, и затова ние не можем да видим, усетим нищо от духовния свят.  Всичко явления, които усещаме, ние възприемаме в нашето желание да се насладим, насочено “към себе си“. А духовния свят се усеща в желанието за отдаване, на изхода от желанието да се насладим, “извън себе си“.

Как можем да се приближим към това, ако тези две форми за възприятие са обратни една на друга? Кабалистите казват така: постарай се да играеш на отдаване, да се упражняваш че го правиш, извършвайки  заедно с другите едно действие – всеки, заедно с всички, се стреми да излезе “от себе си“, от своето его към другите. Представи си този стремеж, доколкото си способен.

В този стремеж, мислейки за това, че излизаш от себе си към другите, ти започваш да постигаш, усещаш, опознаваш какво е това духовен свят. Нищо от това ти не разбираш, не можеш да проанализираш, да провериш, да оцениш действията си. но тези усилия постепенно изграждат в тебе “мускули“, които вече се намират в теб, само че ти никога не си ги използвал.

Ако ти все повече полагаш усилия, то тъй като в теб, в твоята точка в сърцето, като в капката семе, са заложение всички възможни части на твоето бъдещо, голямо тяло на душата – за сметка на тези усилия то се развива. Защо? Защото твоите усилия да излезеш от себе си към ближния се натрупват със силите на всички останали заедно, обединени в общия стремеж, – и по този начин ти пробуждаш тези “мускули“.

Тъй като всеки човек в групата, мислейки за изхода от себе си към другите, по този начин добавя сила за своите особени “мускули“ от всички останали. Излиза, че всеки започва да увеличава своите “мускули“ поради способността да се развива и да излиза от себе си.

Получава се, че във всеки човек има само точка на изход от себе си навън – обобщен стремеж. Но всички останали, които се намират около него и също така мислят за изход от себе си, – точно те, включвайки се в него, изграждат в него (и така всички – за всеки) строежът на бъдещия парцуф на душата. Това не означава, че те му дават нещо от своите “мускули“. Те му давата сили за развитие на този информационен ген (решимо), който се нарича негова точка в сърцето, капката семе.

Излиза, че нито един от нас не може сам самичък да се развива в никое направление, в нито един “мускул“ от 613-те наши сили, наши желания, а само за сметка на взаимното включване в другите. За да ни обезпечи такова взаимно проникване, Творецът ни изпраща другари, наставници, стачки, войни, проблеми, натиск – най-различни ситуации. Ако на основата на всички тези проблеми ние работим правилно, то колкото  по-изострени, драматични се усещат в нас тези ситуации, в толкова по-високи, здрави стъпала на подема те се превръщат.

Затова ние трябва да присъединяваме към ученето си всевъзможни ситуации, възникващи в групата и у всеки човек, неговите трудности във вътрешната духовна работа и да видим доколко може да се напрадва именно на основата на проблеми и затруднения.  Ние виждаме това от разказите в Тора: всеки път се разкриват все по-големи проблеми, а над тях стават все нови и нови подеми. И така – докато не достигнем пълнотопоправяне – (Гмар Тикун).

Затова, четейки Зоар, трябва да се съсредоточим на това, всички заедно да желаем да излезем от своето его към другите. По този начин всеки от нас израства всоя съсъд/желание – духовния парцуф, който се изгражда именно от взаимното вклчване на всички.

От урок по книгата ‘Зоар“, 06.09.2011

[53813]

Икономиката по формулата на равновесието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Виждаме, че човечеството се опитва да поправи и усъвършенства икономическите системи. Има ли смисъл нещо да се променя, за да се убедиш, че то не работи и че преди всичко, на нас ни трябват вътрешни промени?

Отговор: Вече ни се разкрива, че нашата икономическа система е развалена. Но ние все още се стараем да я поправим със старите инструменти – и с това само още повече я разваляме. Постепенно ще ни стане ясно, че сме безсилни и старото мислене вече не работи. Проблемът е в това, че още не ни е ясно, откъде да получим нов разум.

Засега кабалистите не знаят, как да подходят към човечеството и да му предадат това ново мислене, за да работим заедно над създаването на новите системи. Защото икономиката е основата на нашия материален живот: на нея се опират промишлеността и търговията, цялата издръжка. В материалната сфера няма нищо по-важно от икономиката, защото това е програмата за връзка между нас, която до днес работеше егоистически, на основата на оптимално получената изгода от всичко.

Такава е простата формула на икономиката, която трябва да се реализира навсякъде. Ясно е, че хората още гледат да откраднат по нещичко, ако е възможно – но това не е съгласно формулата. В идеалната форма, икономиката показва как да се организират отношенията в обществото, за да получат всички оптимална изгода – максимално. Това е мечтата на икономистите.

А на нас сега ни трябва съвършено друга формула. Всички разбираме, какво означава ”необходимия таван за достойно съществуване” и се грижим да го осигурим за всички. Ние възпитаваме народа така, че всеки да се стреми да достигне такова ниво: едни се изкачват отдолу към него, (онези, които се намират под това ниво), а другите се спускат отгоре.

Това необходимо ниво – не е минималната черта на бедността, а много по-нагоре, което предполага и по-добър живот, Едни се изкачват към това ниво, други слизат, но по собствено желание, което се постига с възпитание. А всички останали остатъци (излишното) ние разпределяме за общите нужди на държавата – това може да бъде и за отбраната и за всичко останало. Но ако става дума за светът, който отива изцяло към поправяне и не е необходимо да се харчи за отбрана, то ние можем много силно да съкратим промишлеността. Съгласно подобието ни на природата, трябва да постигнем такова състояние, когато ще съществуваме като органите в човешкото тяло, където всеки получава толкова, колкото е необходимо, за да се живее отдавайки на другите. Затова ще преминем към такъв живот, когато промишлеността и търговията ще се съкращават все повече и повече, до такова ниво, когато всички ще се озоват на установеното от нас ниво – и повече няма да расте.

По такъв начин ще помогнем на природата да се възстанови, и няма да изсмукваме от нея намаляващите ресурси, а ще оставим и нещичко за нашите деца и внуци. Ще използваме природните ресурси така, че винаги да сме в равновесие и хармония с природата.

Това е наше задължение, ако не го направим, то природата ще ни принуди с доста жестоки методи: изведнъж ще започнем да изпитваме недостиг на вода, на нефт и други ресурси. За няколко десетилетия ще стигнем до нулата. И тогава всичко, което сме построили, ще е негодно – ще спре промишлеността, тъй като няма да има с какво да се произвежда. Няма да има осветление, нито дърва за огрев, нито хладилници – нищо. Защото ти си изразходвал всичките ресурси само за себе си – за ненужни неща, над необходимото. Никой освен теб не е виновен, че за децата ти няма да има с какво да живеят.

А засега все още се опитваме да извлечем от земята колкото се може повече. Вече сондираме и насред океана, за да добиваме нефт. Ще опустошим всичко и ще стигнем до северния и южния полюси. Но все пак тези ресурси все някога ще се изчерпят, и тогава най-накрая ще разберем …

Но се надявам, че все пак ще можем да разработим нови формули за икономиката, които не си поставят за цел мигновена егоистическа изгода – а постигане на равновесие. Трябва да се изясни, каква трябва да е новата икономика вътре в държавата, която съществува между другите държави, докато все още не са поправени. А след това тази формула се разпространява в целия свят.

И на мен ми се струва, че тази формула ще бъде много по-лесно да се въплъти, в сравнение с това, което наблюдаваме днес. Всъщност трябва всичко да се упрости – да постигнем равновесие и да възстановим нормалния кръговрат.

От урока от вестник „Народ”06.09.2011

[53818]