Entries in the '' Категория

В какво вярват учените днес

– Убеден съм, че Вселената не е възникнала случайно. Нейният живот се управлява от неизменните закони на физиката и тези закони имат като частни случаи някаква единна теория. По такъв начин, мирозданието е устроено пределно просто. И няма защо да измисляме пределно много вселени, за да обясним устройството на една единствена вселена (П. Стейнхардт, проф. по физика, Принстън).

– Абсолютно съм уверен: времето не съществува. Човечеството го е измислило като удобно, но неустойчиво, вкарващо в заблуждение ограничение, който разумът ни използва, за да подреди реалността (К. Ровели, проф. по физика, Университета Марсел).

– Вярвам в съществуването на времето, вярвам в причинността. Също така се съмнявам, че времето преди Големия взрив изобщо не е съществувало. Според мен, нашата история е започнала много преди това (Л. Смолин, физик).

– Вярвам, че владеенето на речта от хората е необходима предпоставка за развитие на съзнанието. Следователно, животните и децата, които не умеят да говорят не притежават съзнание. С други думи, те не са способни да страдат или да изпитват удоволствие, не могат да преживяват опита и интелектуално да го осмислят (Д. Денет, проф., директор на Центъра по конитивни изследвания към Института Тафтс).

– Вярвам, че пчелите, пеперудите и хлебарките притежават съзнание, способни са да преживяват стреса и могат дори да умрат от стрес. Разбира се тяхното съзнание не е като човешкото. По-скоро светът е пълен с множество различни видове съзнания. Аз наричам съзнание усещането, как виждаме света и неговите взаимовръзки (А. Андерсен, главен редактор в списание „Ню сайънтист“).

– Вярвам в истинската любов. За 20 годишната ми научна кариера аз изследвах най-различни феномени – от най-изобретателните способи, с помощта на които мъжете и жените се манипулират един друг, до най-дяволските форми на сексуална измяна.

Но всички тези тъмни страни на човешката природа не съкрушиха вярата ми в истинската любов. Тя се среща рядко – много малко са имали шанса да я преживеят. Пътищата на „обичайната“ любов са протрити и нейните признаци са добре проучени: хипнотично привличане, вманичаване към любимия образ, сексуален блясък.

Но истинската любов върви по своя път. Трудно можем да я определим, тя се изплъзва от научно измерване, отклонява се от всякакви стандарти (Дейвид Бас, проф. по психология Университета в Тексас).

(изпратено от моя ученик Eliezer Katanov, NY)

[53349]