Entries in the '' Category

Глобалното затопляне провокира депресия и психически разтройства

каббалист Михаэль ЛайтманОтчет (Институт по климата и Brain and Mind Research Institute, Австралия): Нарастването на броя на психическите заболявания е свързан с климатичните изменения. Загубата на социална сплотеност пред лицето на екстремните природни явления, свързани с измененията в климата, могат до доведат до увеличаване на тревожността, депресиите, пост травматичния стрес и злоупотребата с психоактивни вещества.

Измененията в климата под формата на суша и циклони, увеличават показателите на депресиите, тревогите, пост травматичния стрес и наркотичната зависимост. Всеки пети човек страда от стрес, чувство на отчаяние и емоционални травми. Природните катастрофи инициират увеличение на показателите на тревожност сред децата. След преминаване на циклон, всеки десети ученик от началните учелища показва признаци на пост травматично стресово разтройство.

Както отбелязва професор Ян Хики (от Института по мозъка и психичната дейност) дори само в следствие на сушата броят на самоубийствата се е увеличил до 8%. При това съгласно официалните прогнози, сушата и циклоните могата да станат главни фактори, влияещи върху психическото здраве на хората.

Реплика: Но именно човекът, със своето поведение, като не се стреми към равновесие с природата предизвиква изменения в нея, неустойчивост, изменчивост. Защото природата се състои от части: нежива, растителна, животинска и човешка част. Човекът е висша част на природата, не със своето животинско тяло, а с желанията и разума си.

В продължение на хиляди години природата е развивала желанията и разума в хората. Докато те са се развивали, природата не е поставяла препятствия пред тях. Но в края на миналия век тяхното индивидуално развитие във всеки един човек е завършило. От този момент желанията и разума на хората започнали да се съединяват от природата в една глобална интегрална система. Светът стана глобален и интегрално свързан, Мрежата между нас ни направи взаимно завсисими.

Но желанията и разума останали егоистични и по това те са противоположни на мрежата и предизвикват в процеса на постоянно сближаване все повече ненавист и криза – невъзможно е егоист да действа в общата мрежа. А доколкото желанията и разума на човека са висши, т.е. най-влиятелните в мрежата от връзки между всички части на природата, то човек повече от всички страда – и от всички нива.

Време е вече всеки да направи свой извод, защото така или иначе природата ще ни пречупи! Така че не е ли по-добре да се захванем с промяна на вътрешната ни природа – егоизма.

[53233]

Епоха на безидейност

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От многочислените беседи и обсъждания, в които участваме, става ясно, че днес практически не са останали идейни хора. В някои има „болна“ тема, но е трудно да се намерят крайно леви или крайно десни.

В повечето от събеседниците просто няма твърдо мнение, което те биха били готови да отстояват. Хората леко се съгласяват с нас, особено когато от посланието ни се носи топлина и сърдечност. Излиза, че пътят е открит?

Отговор: Започни да раздаваш пари – и ще видиш какво представялват твърдите убежедения.

А ако говорим сериозно, хората днес се чувстват като в мъгла. Те са загубили посоката, принципите и целите, те не знаят къде се намират. Това е естествено усещане за съвременният човек. Освен за пари, няма за какво друго особено да се спори. Разликите между партиите се изглаждат и понякога остават чисто номинални.

Днес, ако искаш да се сдобиеш с нова идея, нова посока, ще ти се наложи да постигнеш съответствие с Природата, да станеш интегрален. Тъй като егоизмът ни на индивидуално ниво е завършил развитието си.

Между другото оттук произлиза и кризата в науката – тя отстъпва. Свиват се дори програмите за изследване на космическото пространство. Егоизмът се е спрял и не може да постави някаква голяма цел. Откритията на века завършиха – остава само техническото развитие.

Можем да получим нов разум и ново чувство само от обединението. Някога посредством обединение еврейският народ е достигнал висота на духа – само благодарение на осъзнаването на взаимовръзката между хората, на нивото на сближаване и отчитане на интересите. Именно оттук и произлизат законите, описани в кабалистичните книги, там сме намерили такъв разум и такова чувство, което и до сега, независимо от изгнанието, съхранява в нас някои отличителни черти.

Ситуацията не се е изменила и днес: дори материалният успех е възможен само на основата на взаимното включване, на обединението с другите. По такъв начин, работата ни действително се облекчава. Тъй като сякаш не се сражаваме за висшите идеи, а за цели „с местно значение“, заради които на хората хората в крайна сметка ще им бъде по-леко да постъпват – особено ако отстояваме своето така, сякаш става дума за висша материя и основополагащи принципи.

От урока по вестник „Народ“, 31.08.2011

[53195]

Спиците се въртят напред назад, а колелото се върти напред

каббалист Михаэль ЛайтманЦелта на творението е да ни докара до съвършенство, в което се намира Творецът. Двете сили: Творецът – отдаващата сила и творението – получаващата, трябва да постигнат обединение, единство, подобие по свойствата. И тогава творението ще достигне до съвършенството, с мисълта за което, по волята на своята любов, висшата сила, добра и творяща добро, е започнала творението.

Творецът е започнал творението, а ние трябва да го завършим! Целият този процес се реализира за сметка на самото творение, което по такъв начин получава знание, усещания, запознава се и разкрива кой е Творецът. И според степента, с която то се променя и поправя себе си, за да  се уподоби на Твореца – с тази мяра то ще Го опознава, ще се приближава до Него и ще става подобно на Него, докато не постигне пълното сливане.

Целият процес задължително трябва да бъде подчинен на двете противоположни явления – колкото повече се приближаваме до Твореца, толкова трябва и да се отделим от Него. Защото голямото не се вижда от близко разстояние – а само от далече. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмнината”.

Започваме да ценим нещо само след като се лишим от него. Когато има напълване – не се усеща желанието, а когато има желание – не се усеща напълването. Трябва да достигаме такова състояние, когато двете усещания ще присъстват едновременно, и напълването няма да гаси желанието. За да не изчезне творението, за да не престане да се усеща съществуващо, когато постигне съвършенството. Защото чувството, че съществуваме изхожда от недостатъка – и това е ”минус”, а пребиваването в съвършенство – е ”плюс”.

Затова целият процес е постоянно движение напред назад, съпровождащи се едно след друго през цялото време. Ние и сега се намираме в него само че не го различаваме, защото то се осъществява едновременно от много хора. И тези два процеса: движението напред и назад, се реализират от два ”носителя”. Затова различните хора преживяват различни състояния приближавайки се към Твореца: едните – добри, а другите –лоши, едни преживяват в разума, а другите – чувствено в сърцето.

И затова не можем да почувстваме, че се намираме в някакъв определен ”процес”! Но се свързваме все по-силно един с друг и особено днес, в наши дни, когато започва да се разкрива глобалната и интегралната мрежа, свързваща ни всички заедно. И по неволя все повече се съединяваме. Затова ни се разкрива, че противоположните процеси се извършват в нас самите!

По-рано ни се струваше, че преминаваме през различни състояния: един се издига, а друг е в падение, единият работи осъзнато, а другият не, т.е. единият проверява истина – лъжа, а другият само сладко – горчиво. Но сега в нашето обединение все повече усещаме, че това е един единствен процес: сладко – горчиво и правда – лъжа, които могат да се обединят.

Тоест отделянето от Твореца и приближаването до Него се осъществяват едновременно! Ако съществуваме в интегрална система, то започваме да разкриваме, че всичко това може да се съчетае заедно. Все още не разбираме как става това и затова го възприемаме като объркване, мъгла, неустойчиво състояние.

Тъй като в нашия свят двете противоположности винаги са се намирали в две различни или в много различни тела. Но когато тези хора се сближават и се включват едни в други със своите мисли и желания, усещаме, че двете обратни неща присъстват на едно място.

И от това състояние трябва да сключим съюз с Твореца, а между нас – облаци от прах, тъмнина – някаква завеса, която творението трябва да смъкне, да отхвърли.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 31.08.2011

[53218]