Тренажор за подем в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко, коетоние желаем да разкрием, разкриваме не със свои сила, в нашия сегашен съсъд за възприятия – желанието да се наслдим, а в свойствата за отдаване. Материалния свят се разкрива в свойствата за получаване, а духовния свят – в свойствата за отдаване.

В нас ние нямаме свойства на отдаване, и затова ние не можем да видим, усетим нищо от духовния свят.  Всичко явления, които усещаме, ние възприемаме в нашето желание да се насладим, насочено “към себе си“. А духовния свят се усеща в желанието за отдаване, на изхода от желанието да се насладим, “извън себе си“.

Как можем да се приближим към това, ако тези две форми за възприятие са обратни една на друга? Кабалистите казват така: постарай се да играеш на отдаване, да се упражняваш че го правиш, извършвайки  заедно с другите едно действие – всеки, заедно с всички, се стреми да излезе “от себе си“, от своето его към другите. Представи си този стремеж, доколкото си способен.

В този стремеж, мислейки за това, че излизаш от себе си към другите, ти започваш да постигаш, усещаш, опознаваш какво е това духовен свят. Нищо от това ти не разбираш, не можеш да проанализираш, да провериш, да оцениш действията си. но тези усилия постепенно изграждат в тебе “мускули“, които вече се намират в теб, само че ти никога не си ги използвал.

Ако ти все повече полагаш усилия, то тъй като в теб, в твоята точка в сърцето, като в капката семе, са заложение всички възможни части на твоето бъдещо, голямо тяло на душата – за сметка на тези усилия то се развива. Защо? Защото твоите усилия да излезеш от себе си към ближния се натрупват със силите на всички останали заедно, обединени в общия стремеж, – и по този начин ти пробуждаш тези “мускули“.

Тъй като всеки човек в групата, мислейки за изхода от себе си към другите, по този начин добавя сила за своите особени “мускули“ от всички останали. Излиза, че всеки започва да увеличава своите “мускули“ поради способността да се развива и да излиза от себе си.

Получава се, че във всеки човек има само точка на изход от себе си навън – обобщен стремеж. Но всички останали, които се намират около него и също така мислят за изход от себе си, – точно те, включвайки се в него, изграждат в него (и така всички – за всеки) строежът на бъдещия парцуф на душата. Това не означава, че те му дават нещо от своите “мускули“. Те му давата сили за развитие на този информационен ген (решимо), който се нарича негова точка в сърцето, капката семе.

Излиза, че нито един от нас не може сам самичък да се развива в никое направление, в нито един “мускул“ от 613-те наши сили, наши желания, а само за сметка на взаимното включване в другите. За да ни обезпечи такова взаимно проникване, Творецът ни изпраща другари, наставници, стачки, войни, проблеми, натиск – най-различни ситуации. Ако на основата на всички тези проблеми ние работим правилно, то колкото  по-изострени, драматични се усещат в нас тези ситуации, в толкова по-високи, здрави стъпала на подема те се превръщат.

Затова ние трябва да присъединяваме към ученето си всевъзможни ситуации, възникващи в групата и у всеки човек, неговите трудности във вътрешната духовна работа и да видим доколко може да се напрадва именно на основата на проблеми и затруднения.  Ние виждаме това от разказите в Тора: всеки път се разкриват все по-големи проблеми, а над тях стават все нови и нови подеми. И така – докато не достигнем пълнотопоправяне – (Гмар Тикун).

Затова, четейки Зоар, трябва да се съсредоточим на това, всички заедно да желаем да излезем от своето его към другите. По този начин всеки от нас израства всоя съсъд/желание – духовния парцуф, който се изгражда именно от взаимното вклчване на всички.

От урок по книгата ‘Зоар“, 06.09.2011

[53813]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed