Казано е че влизайки в духовния свят, човек си казва: „Били сме като в сън!“ Защото, когато започнем да виждаме желанието си отстрани, то разбираме, че сме съществували като в мъгла. Просто не ни е достигало разбиране, обективен поглед отстрани върху самите нас, за да видим и разберем, в каква измамна реалност се намираме – като в сън.

Тя не е била истинска реалност, тъй като ние не разбираме себе си и света в който се намираме. И по отношение на тази духовна реалност, която след това ни се разкрива, днешният живот наричаме сън. Така както по време на сън преживявам някакъв процес, някакъв живот, а след това изведнъж се събуждам. И тогава чувствам разликата между това, което съм сънувал и след като съм се събудил.

Знаем че има две форми на живот: сън и реалност. Но каква е раликата между тях? Защо си толкова уверен, че и сега не спиш, когато четеш тези редове – и че след няколко мига можеш да се събудиш? Нима е невъзможно да се случи?

Няма никаква възможност да узнаем за по-висшата реалност, която се нарича пробуждане по отношение на сегашното състояние, което тогава ще се нарече сън. Затова мъдреците-кабалисти казват, че сме били като в сън. И е действително така, тъй като реалността на по-висока степен, когато се разкрива в нас, се нарича истинска реалност – по отношение на съня.

И така ще бъде на всяка следваща степен! Когато мъглата се разсее, ще ти се струва, че най-накрая ти живееш и съществуваш истински, че това е твоя свят и твоя живот и няма нищо друго освен тях. А вътре в този живот ножеш да кажеш, че отиваш да спиш, т.е. спускаш се на по-нисшата степен, в нисшата реалност. Но когато се извисияваш на още една степен по-високо, виждаш че си спал!

И така до света на Безкрайността, тъй като има 125 степени и всяка нисша степен се смята за сън, по отношение на по-висшата. Но докато се намираме на нея, тя се усеща като най-истинската реалност.

Всички тези степени са вложени една в друга и всичко това са явления, които се случват вътре в желанието.

Пита се: но нали всички ние виждаме и усещаме този свят, как може той да бъде въображаем? Сега за мен той не е въображаем, и откъде мога да знам, че съществува нещо друго. Едва когато се изкача на другата степен, виждам от там, отгоре своето предишно състояние – на тялото си, оставащо в този свят.

И ако се намирам вече в душата си на по-високата степен, в желанието за отдаване, то гледайки отгоре, от това желание за отдаване, на желанието си за получаване, възприемам тази по-нисша егоистическа степен като въображаема, на която ѝ е съдено да се отмени – както в съня, от който се събуждаш.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 09.09.2011

[54138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →