Целта на творението е да ни докара до съвършенство, в което се намира Творецът. Двете сили: Творецът – отдаващата сила и творението – получаващата, трябва да постигнат обединение, единство, подобие по свойствата. И тогава творението ще достигне до съвършенството, с мисълта за което, по волята на своята любов, висшата сила, добра и творяща добро, е започнала творението.

Творецът е започнал творението, а ние трябва да го завършим! Целият този процес се реализира за сметка на самото творение, което по такъв начин получава знание, усещания, запознава се и разкрива кой е Творецът. И според степента, с която то се променя и поправя себе си, за да  се уподоби на Твореца – с тази мяра то ще Го опознава, ще се приближава до Него и ще става подобно на Него, докато не постигне пълното сливане.

Целият процес задължително трябва да бъде подчинен на двете противоположни явления – колкото повече се приближаваме до Твореца, толкова трябва и да се отделим от Него. Защото голямото не се вижда от близко разстояние – а само от далече. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмнината”.

Започваме да ценим нещо само след като се лишим от него. Когато има напълване – не се усеща желанието, а когато има желание – не се усеща напълването. Трябва да достигаме такова състояние, когато двете усещания ще присъстват едновременно, и напълването няма да гаси желанието. За да не изчезне творението, за да не престане да се усеща съществуващо, когато постигне съвършенството. Защото чувството, че съществуваме изхожда от недостатъка – и това е ”минус”, а пребиваването в съвършенство – е ”плюс”.

Затова целият процес е постоянно движение напред назад, съпровождащи се едно след друго през цялото време. Ние и сега се намираме в него само че не го различаваме, защото то се осъществява едновременно от много хора. И тези два процеса: движението напред и назад, се реализират от два ”носителя”. Затова различните хора преживяват различни състояния приближавайки се към Твореца: едните – добри, а другите –лоши, едни преживяват в разума, а другите – чувствено в сърцето.

И затова не можем да почувстваме, че се намираме в някакъв определен ”процес”! Но се свързваме все по-силно един с друг и особено днес, в наши дни, когато започва да се разкрива глобалната и интегралната мрежа, свързваща ни всички заедно. И по неволя все повече се съединяваме. Затова ни се разкрива, че противоположните процеси се извършват в нас самите!

По-рано ни се струваше, че преминаваме през различни състояния: един се издига, а друг е в падение, единият работи осъзнато, а другият не, т.е. единият проверява истина – лъжа, а другият само сладко – горчиво. Но сега в нашето обединение все повече усещаме, че това е един единствен процес: сладко – горчиво и правда – лъжа, които могат да се обединят.

Тоест отделянето от Твореца и приближаването до Него се осъществяват едновременно! Ако съществуваме в интегрална система, то започваме да разкриваме, че всичко това може да се съчетае заедно. Все още не разбираме как става това и затова го възприемаме като объркване, мъгла, неустойчиво състояние.

Тъй като в нашия свят двете противоположности винаги са се намирали в две различни или в много различни тела. Но когато тези хора се сближават и се включват едни в други със своите мисли и желания, усещаме, че двете обратни неща присъстват на едно място.

И от това състояние трябва да сключим съюз с Твореца, а между нас – облаци от прах, тъмнина – някаква завеса, която творението трябва да смъкне, да отхвърли.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 31.08.2011

[53218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →