Слабата точка, превръщаща се в точка на свободата

каббалист Михаэль ЛайтманНеживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed