Светът страда заради мен

Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: „Нека да си страдат – може тогава да се променят“. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: