Подбор съвети относно изучаемите принципи на духовната работа от сутрешния урок

Поради това че е чуждо, чуждото тяло умее напълно да се отмени (анулира) – и така става най-важната част в организма на висшето. Ако отмениш себе си абсолютно, във всичко относително цялата световна група, общия съсъд, то ще видиш, как ще започнеш да получаваш от всички без всякакви ограничения!

Светлината се разкрива само в моето отношение към някого, във връзката между нас двамата. Светлината – това е впечатление в съсъда на моята душа, която отвътре усеща всевъзможни изменения, подобно вибрацията на струната, пораждаща гласа на цигулката.  Затова ние трябва сами да създадем в себе си отдаването и любовта, за да почувстваме вътре в нея нейния вътрешен корен, който се нарича Творец.

Целият ни живот е игра, в която ние придобиваме разум, позволяващ ни да разкрием Твореца. Нашия егоизъм е страшно хитър и опитва да ни подкупи с всякакви средства. Той се хвърля ту в една, ту в друга, противоположна посока – и това е голяма помощ за нас от Твореца. Този, който иска да разкрие неговите замисли, ще разбере, че целия живот пред него е – игра. И във всеки миг Творецът ни дава възможност чрез нашите мисли, желания действия, да се срещнем с Него като партьори в играта. И тогава целият живот за нас ще стане едно увлекателно приключение.

Аз трябва да разбера, че всичко, което се случва в отношенията ми с другарите ми се дава за да разкрия вътре в това играта на Твореца.

Природната склонност към такива игри не помага да се придобие природна хитрост. Защото там е необходим само директен подход. И тази хитрост, която ще се разкрие, трябва да разбиеш имено със своята прямота.

Това е най-видно в отношенията с другарите – ще успее ли човек да сломи своята гордост, така че наистина да се свърже с другите и да изгради от всички тях една система. Ще успее ли той да не взема връх над тях и да не се разкрива само на половина или на четвърт, оставяйки си възможност да властва. Само ако той напълно се разкрие, тогава ще открие правилната хитрост на своя егоизъм.

Но ако започне да хитрува там, където става въпрос за духовната работа и където той трябва да се съедини с другите, и вместо това се опитва да ги използва за своя изгода (както на него ще му се струва) – с това ще излъже самия себе си. С това ще нанесе вреда както на себе си, така и на групата. Трябва да се препазваме от такива хора и да ги държим на страна, за да не им даваме възможност да вземат власт над нас и да ни объркват.

Най-голямата полза от това, че ние не виждаме огромната работа, която извършваме е  – това да не ни обърква. Много добре е, че тази огромна светлина, която ние предизвикваме е скрита от нас.

От друга страна аз трябва да развивам желание за отдаване. И въпреки че виждам, че не получавам никаква изгода от своята работа, обратното – аз искам да я продължавам.

Не трябва да се притесняваме за голямата дълбочина на желанието да се насладим (авиютът). Трябва да се стремим само към малкото състояние (катнут), към Галгалта ве-ейнайм, към чистото отдаване, към степента Бина, а не към голямото състояние (гадлут). Голямото състояние ще дойде само, в тази мяра, в която ти ще успееш на практика да отдаваш на другите.

Ако към мен не дойде отдолу чужда молба (МАН), моят АХАП така и ще остане да си дреме, и аз ще усещам единствено своите Галгалта ве-ейнайм. Само ако другите поискат да получат от мен, моя АХАП ще започне да действа, и аз ще достигна до голямото състояние (гадлут).

Подготовка за урока

Книгата Зоар говори само за връзката между нас, и по време на четенето ние трябва единствено да отблъскваме от себе си тези образи и отношения, за които разказва Зоар.

Индикатор за правилния път: доколко аз искам да видя връзка между нас през всичките тези думи, букви и предложения, и доколко аз не се откъсвам от тази идея въпреки всичките пречки, които се разкриват пред мен.

Народ

Желателно е колкото се може по-бързо да се продемонстрира на хората, че “спреведливото разпределение“ без глобално възпитание не се явява справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото ние няма да се справим с нито един от съвременните проблеми.

Днес ние можем да се потопим в противопоставяне на силите, действащи в човешкото общество и да разпалим война в света. Но има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани в крайна сметка да се примирят помежду си. А щом е така – нека да го направим  по-отрано, без да се затрудняваме с кръвопролития, които в края на краищата, ще ни насочат към същото това място за обединение. Ние можем да направим всичко на време.

Тук няма да помогне преразпределението на пари и ресурси от богати към бедни. Спреведливото преразпределние за всекиго е различно, справедливо по своему, и затова води до войни и силово съперничество. Така че нека разберем, какъв ще бъде следващия етап за развитие, каква форма ще приеме нашето окончателно единство. И ако ние го създадем предварително, сега, ще избегнем войната, която стои на пътя. Ще я “прескочим“, за да се окажем на добрия етап от единението.

Как да преминем от сегашния си етап на развитие към алтруистическия? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях трябва да стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и по създаване на нови социални мрежи – реални, не виртуални. Тези неща са далеч от очевидното, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас осмислено участие и озъзнаване на собственото зло.

Не е възможно да се премине от егоистичен към алтруистичен строй по вече набраздената схема. Тук е необходимо усещане и осъзнаване на злото, тук има потребност от промяна на състоянието – независимо от нашата природа. А това значи, че ние трябва да се приготвим за вътрешен преврат: да изградим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да сформираме пирамидата, така че водещата, чувстващата, разбиращата част да оглави процеса.

Пред нас е моментът на преврата, точката на раздвоение. Да се премине от егоистичен строй към алтруистичен, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може единствено по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те няма да помогнат, от проблеми на нищо няма да се научиш. Но те ще повлекат след себе си анализи и изводи.
• Посредством разпространение, благодарение на което хората ще разберат: че друг изход няма, трябва да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме точно в този момент, и тези състояния трябва да се реализират сега.

[55249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →