Баал a-Сулам вестник ”Народ”: Хората не разбират, че трябва да бъдат внимателни и да се вглеждат във всяка вещ – узряла ли е тя напълно.

И нека тази вещ дори да е полезна в своята същност, все едно трябва още по-голямо вглъбяване в нея – узряла ли е напълно: достатъчно ли са пораснали получаващите, за да я смелят вътре в себе си. Тъй като за сега не им стига времето да се доразвият, истината и ползата  се превръщат вътре в тях в лъжа и вреда.

Всички ние обичаме узрели вкусни плодове, обаче забравяме, че не трябва да ги откъсваме по-рано от необходимото. В неузрелия плод има много отровни вещества, той още не е придобил своята окончателна полезна форма и може да навреди, подобно на смъртоносната отрова.

Целият въпрос е в това, на какъв стадий на развитие се намира ”плода” – т.е. съсъдът на желанието. Този критерий трябва да определя нашето отношение към каквото и да било. Ето защо кабалистите така са опазвали науката кабала от публичност дотогава, докато не се създадоха подходящите за това условия.

Хората трябва да се издигнат на определено ниво. Тогава ще им откриеш мъдростта и те ще знаят, как да се възползват от нея. Аристотел и Платон са писали, че този подход трябва да се прилага даже към традиционната наука: тъй като хората използват нейните достижения, за да създават нови оръжия и да подчиняват другите на своята власт. На хората трябва да им се дават колкото се може по-малко силни средства, тъй като все още не разбират, как правилно да ги използват за всеобщото благо.

В случая, обичайната наука е станала такъв „неузрял плод”. Практически никакви технологии нямаше да бъдат разработени, ако не бяха за военни цели. Всичко се използва за създаването на оръжия, за въоръжаване, а за ” нуждите на гражданите” остават само трохите.

Същата участ заплашваше и науката кабала, ако не бяха кабалистите, които ревностно я опазваха и не я даваха като откуп на масите. Тъкмо обратното, те я прикриваха с ореола на мистиката, ограждаха я със забрани и плашещи слухове. Няма значение какво са говорили за нея хората, основното е – да ги държат на разстояние, създавайки впечатление за нещо забранено, опасно.

Както знаем, в това кабалистите са преуспели дотолкова, че днес ни е трудно да обясним, че науката кабала е нещо близко и нужно, че тя се отнася за нашия живот тук, а не за някакъв си отвъден свят. Трудно е да се развеят духовните фантазии и да се обясни вярното възприятие на реалността, която се постига в човека, а не извън него.

За да се изчистят запазилите се стереотипи, трябва добре да се подготви почвата, на която хората ще израстат, ще узреят и ще могат да приемат науката кабала в правилния и вид. Е, за сега те не са готови и на нас ще ни се наложи здравата да поработим. Този процес съвсем не е за подценяване, както за нас, така и за тях.

Друг изход няма, ние трябва бавно, поетапно да симулираме общото развитие – в съответствие на възникващите беди и проблеми, търпеливо, многократно, отново и отново да подчертаваме и обясняваме причините за онова, което те сега преживяват. За онова, което те все още не го усещат, ние не казваме нито дума, съгласно принципа ”от Твоите действия ще Те познаем”.

Само към реално преживяния опит можем да приобщим лекото и разбираемо обяснение – още малко и още малко. Трябва да повтаряме тези обяснения под различни форми, прибавяйки капка по капка, особено за текущите събития.

При това и на самите нас ще ни е по-лесно да поднасяме посланията на наука кабала. Ние ще сформираме език, ще разработим средствата, ще намерим верните примери и тогава хората ще разберат в необходимата степен. Тъй като по-голямата част нямат точка в сърцето, в тях действат само получаващите желания.

Но когато човек усети необходимостта от обединение, когато поиска малко да се приповдигне над своя личен, обикновен, примитивен егоизъм и да се сплоти с ближния – пак поради егоистическия си успех, тогава обединението ще стане за него желателно. Това не е просто, изисква се много време и ние трябва да прилагаме старание в това направление.

А през това време процесът не стои на едно място, и съответно на това как народът ще възприема посланието за взаимно поръчителство, ние заедно ще посрещнем поправянето.

От урока от вестник” Народ”, 04.09.2011

[53619]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката | Add Comment →