Непонятен облак над света

Днес ние чувстваме, че светът се променя – но защо? Защото се разкрива Творецът. Той се приближава и ние усещаме измененията в нашия свят. Тези изменения са насочени против егоистичното ни желание и затова ги възприемаме като нещо непонятно. За първи път в живота ни се струва, че не ни се удава да се впишем в този свят, в този живот. Не сме способни да разберем, какво става.

Обикновено, ние сами сме вършили тази работа, сами сме правили изменения, без животът да ни е заставял. Просто сме виждали, че така ще е по-добре. Но днес всичко е наопаки. Животът се мени, светът се изменя и ние се объркваме – сякаш, изгубвайки власт над случващото се и преставайки да го разбираме. Изведнъж се оказваме в някакъв нов свят, пълен с неприятни изненади – и с всеки ден, все повече и повече.

Чувстваме се абсолютно безсилни, като хора отдалечили се от пътя – или като силно изплашени и объркани деца, които нищо не знаят и нищо не разбират. И всичко е благодарение на това, че към нас се приближава свойството отдаване и любов към ближния и започва по малко да ни покрива, подобно на облак.

Засега облакът е лек и прозрачен, но той се спуска над нас отгоре и ние започваме да губим в него обичайните си усещания: зрение, разбиране. Вече нищо не работи в тази мъгла. Тук – там, все още се ползваме по малко, от това което е останало в нас отпреди. Но вече има много такива действия, които не можем да възпроизведем, защото облакът засланя от нас причината и следствието и не дава възможност да разберем, как да действаме правилно.

По същество, това означава приближаване на Твореца към нас. И докато не започнем да се изменяме съответно на Него, не ще можем да видим през облака, през това ново свойство отдаване и любов, свързване, съединение, глобалност и интегралност, какво да правим с живота си.

Разбира се, че можем да се опитаме някак си да се приспособим под този облак. Няма да ни се удаде да го прогоним – а само, някак да се пристроим под него. И тогава, колкото повече се спуска над нас, толкова повече ще ставаме подобни на него.

А ако не – то се получава обратното. Той ще ни обгърне с такава мъгла, че ще ни застави да преведем себе си в съответствие с него, тъй като ще усещаме все по-голямо безсилие и неспособност да разберем каквото и да е, да почувстваме, да отреагираме, да се ориентираме в живота си.

Можем да почакаме, докато положението стане съвсем страшно, безизходно и неопределено и страданията, най-накрая, ще ни подтикнат към действие. Те ще станат повече от усилията, които трябва да положим и тогава ще хукнем да търсим, как да се спасим от тези страдания, да ги намалим или да ги подсладим. Или пък, отрано ще започнем да търсим енергия и сила, причина, мотивация, които ще ни позволят да напреднем против природата си и да я изменим, за да съответстваме на този облак.

И тогава ще разберем какво става тук. Чрез новите си свойства ще съумеем да разберем природата на облака – съгласно закона за подобието и ще можем да се устроим в него. Той вече няма да ни се струва като мъгла, а напротив, ще се превърне в разкриване на новото управление, което е доста по-добро, по-силно и по-желано от предишното.

Защото, по-рано ни е управлявало нашето его, а сега властва висшата сила. И дотолкова, доколкото я разбираме, ние навлизаме в същата тази област на разкриване и започваме да съществуваме в нея, с разбиране и с усещания.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[53809]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: