Въпрос: Ако Творецът е мое вътрешно свойство, към кого възнасям молитвата?

Отговор: Към това съвършено свойство, което трябва да достигнеш. Да се моля означава да желая да придобия поне някаква връзка с това, към което се стремя да се приближа. Молитвата – това е желанието, потребността от връзка, както се казва: „Желая аз!”.

Връзката може да бъде външна – далечна или много близка – и вътрешна – до такава степен, че няма разлика между нас. Но във всеки случай, това е връзка. Няма нищо повече в нашата реалност – само отдалечаване и сближаване с каквото е угодно. От лошото искам да се отдалеча, към доброто – да се приближа толкова, че се включвам в него или то в мен.

Как усещаме нашата връзка зависи от духовните стъпала, на които се намираме. Ако усещаме висшето стъпало, то тя е много вътрешна, АХАП на висшето се намира вътре в Галгалта Ейнаим на нисшето. Ако усещаме нисшето стъпало, то влизаме в нейната вътрешна част и действаме там.

Но няма нищо освен отдалечаване и сближаване. За това е цялата ми молитва, в това са всичките мои желания: да се приближа към нещо или да се отдалеча от него.

От урок по книгата „Зоар”, 01.09.2011

[53310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →