Изменение природата на човек в наше време

каббалист Михаэль Лайтман1. Как ще протича понататъшната еволюция на човешкия род? Доколко глобалната криза, глобалното изискване на природата към нашето поколение ще измени същността ни? Принудителният преход от егоистичното общество към интегралното общество, към общество на взаимно поръчителство ще измени ли не само самото общество, но и същността и връзките в поколението?

В какъв свят ще се окажем, ако се свържем в единна система, подобно на жив организъм? Как ще се измени възприятието ни, усещането за краткост на живота и ограниченост на света, на Вселената? Затова трябва да се вгледаме в общата еволюция и нейният психологически аспект.

2. Най-простите организми (амебите) по аналогия с първите най-прости същества на Земята – реагират на външното въздействие, но не са способни да запомнят усещания, т.е. не придобиват опит и не го предават по наследство.

Поведението на плоските червеи се определя от природени връзки и инстинктите играят огромна роля.

Нисшите гръбначни (рибите) – поведението им се определя от навиците, изработени по време ма тяхното съществуване и предаващи се по наследство.

Инстинктите са консервативни и строго определят поведението на животните и не позволяват то да се измени, дори ако престане да бъде целесъобразно.

3. При излизането от водата на сушата, в по-сурови и разнообразни природни условия, психологическата революция тръгнала по два пътя:

а) усложняване на наследствените навици, инстинктите – така са се развивали насекомите, членестоногите.

б) придобиване на способности да изработват най-важните навици в процеса на жизнена дейност, за да се приспособяват към изменящите се условия – развитие на гръбначните, от земноводни до млекопитаещи, постепенно снижаване на ролята на инстинктите и нарастване на ролята на интелекта и разумната дейност (личен опит).

4. Психологическата еволюция е следствие на развитието на сушата и се заключава в преход от закрепени, предаващи се по наследство навици – към навици, придобити в процеса на живот, а по наследство не предаващи се.

Цел на тази еволюция е човека, в живота на който ролята на инстинктите е сведена до минимум и решаващо значение има интелекта, способен бързо да придобива множество навици и знания, обезпечаващи на физически слабия човек възможност да се приспособява към разнообразни условия.

И така, развитието на способността да мислим, преходът от „немислещ“ към „мислещ“ – е следствие на усложняващата се обкръжаваща среда.

Човек се е появил, когато развитието на средата за обитаване достигнала максимално разнообразни природни условия (в периода на рязко захладняване). Отделянето на човека от света на животните е реакция на живота на усложняващите се и влошаващи се условия на обитаване. Човек продължава да се усъвършенства интелектуално и психологически, неговата еволюция още не е завършила.

5) Особеното психологическо различие на човека от млекопитаещите се състои в това, че той се развива. Домашните животни поколения наред живеят сред хората, но остават на същото ниво на развитие. Дете, похитено от зверове, възпитано в тяхната среда, губи всички човешки признаци (реч и изправено ходене), живее толкова години, колкото и възпиталите го зверове.

Това говори, че наред с възприемчивостта от средата, в нас е отслабена способността за предаване на наследствени признаци. За да израсне в човек, детето трябва непрекъснато да бъде възпитавано от хората и обществото. Извън обществото човек се превръща в животно.

6. Още днес виждаме, как изменящата се среда ни принуждава да се изменим към все по-голямо взаимодействие с обкръжаващото общество. Изхождайки от това, можем да предположим, че по-нататъшната еволюция на психиката на човека ще тръгне също и по линията на закрепването на човешките признаци, с последващо предаване в следващите поколения – но не по наследство, като инстинктите при животните, а чрез „външна“ по отношение на човека памет – памет на обществото.

По такъв начин, бъдещите поколения ще се явяват кръгообороти на своите предишни животи, чрез обществото те ще получат свои, придобити в миналите животи, закрепени в паметта на обществото знания – подобно на инстинктите, предаващи се в животинския свят, от поколение на поколение.

7. Тази възможност за предаване и придобиване на информация напълно зависи от връзката на човека с обкръжаващото общество, което става негова неотменна част, се явява „неумиращ“ склад – преносвач на навици и знания от миналото поколение към бъдещето. При това знания ще се придобиват не с мисловни усилия, а по степента на свързване с обществото.

Но до създаването на взаимно единение на човека с обкръжението е невъзможно да се закрепят неговите предишни свойства, доколкото те ще се окажат в тяхното неправилно прилагане социално вредни.

На закрепване на нивото на инстиктите подлежи отношението на човека към отдаването, любовта към ближния, отношението към труда за благото на обществото, като към първа жизнена потребност, братско отношение към всички – т.е. всичко, достигнато от тях в личното поправяне в миналото превъплъщение.

8. Този процес на „инстинктивно“ предаване на знание в следващото поколение (кръгооборот), ще позволи на всеки човек в следващото поколение и на цялото поколение да бъдат морално и умствено „с една глава по-високо“ от предходното поколение – и това ще определи същнсотта на новия човек в неговата хармонична връзка с обществото и природата. Това ще определи формирането от тях на своя социална среда.

Психологическата еволюция на обществото на бъдещето ще му даде възможност да управлява собствената си природа. Призванието на възпитателите, педагозите ще се издигне в редица важни дейности в бъдещото общество: те ще станат производителна сила, те ще са отговорни за създаването на новото поколение.

[55666]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed