Егоизмът е цар без корона

Творецът е създал творенията, за да им дава добро, защото Неговата природа е добра. Въз основа на Неговото съвършенство, Той има свойството отдаване и желае да ни доведе до същото съвършенство, същото отдаване, но трябва да желаем това отдаване, да усещаме нужда от него.

Необходимост може да се почувства само от липсата на такава, от нейната противоположност. Усещам, че се нуждая от нещо, което нямам; искам да бъда някой друг, не себе си. Тази разлика се нарича необходимост. Ако тази необходимост идва не от Твореца, а от самото творение, тя се нарича стремеж.

За да достигнем до стремеж, тоест за да достигнем до съзнателно желание, трябва да положим усилия. Ако работим, за да постигнем нещо, което знаем предварително, това се нарича „работа в разума“. Ако работим, за да постигнем награда, която не е ясна, това се нарича „работа над разума“, тоест срещу ума. Затова нашата работа е да се стремим към това състояние, което трябва да постигнем. За да можем да развием този стремеж, нас ни объркват с усещания, че искаме да постигнем напълване.

Но в действителност трябва да постигнем подобие на формата, а това е напълно различна цел. Усещаме нуждата да напълваме себе си. Всеки прави каквото може, всичко по силите си, за да реализира това на неживото, растителното и животинското ниво, но истинското напълване, което стига до нас, се нарича „човек“ и не е просто за задоволяване на желанието си. Желанието на човешкото ниво се напълва с чувство за подобие с Даващия, подобие с Твореца.

Това се нарича светлина, напълване. Колкото повече съм като Него, толкова по-голямо е чувството на напълване. Това вече не е малка светлина, а пълната светлина НАРАНХАЙ (нефеш, руах, нешама, хая и ехида).

Задачата ние е да търсим това напълване, да си го представяме и да го желаем, да открием методиката, която ни позволява да го достигнем. Вместо да търсим напълване за животинското си тяло чрез различни наслаждения извън необходимото, трябва да се стремим да напълним човека в нас посредством отдаване, подобие с Твореца.

Ако моля да стана подобен на Твореца, аз Го разкривам. Ако моля да задоволя своето животно в мен, тогава в зависимост от нивото на моето развитие, обикновено получавам обратен ефект, за да ме насочат обратно към целта на творението.

Затова човек винаги е между две сили, водещи го към една цел: силата на светостта и нечистата, егоистична сила. И двете действат върху човека и го насочват, но по-скоро ние сме движени от злото начало, защото нашата природа непрекъснато ни тласка да търсим егоистично напълване.

Затова нечистата сила се нарича „цар без корона“, защото тя не се стреми да постигне царската щедрост и иска само да напълни себе си. Тя обърква човека и отглежда неговото егоистично желание заедно с усещането му за празнота и безпомощност.

Постепенно, редом с усещанията в нас, започва да расте разумът. Накрая човек вижда, че неговите желания, както и разумът му, са пораснали поради факта, че той не е получил каквото е искал от дълго време и сега най-после вижда, че това не е пътят за напредък. Той вижда, че трябва да поеме по различен път. Така чрез „противоположната“ сила напредваме към целта на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53602]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: