Да бъдем готови за промените

Желанието за наслаждение е било създадено от светлината. По такъв начин светлината е първична, тя е истинска от истинското, първопричината. А желанието за наслаждение е създадено в нея и се явява нейно следствие.

Светлината е създала желанието, за да го направи съвършено, подобно на себе си. Светлината е способна да направи всичко с желанието. Защото, то е като апаратно осигуряване, в което могат да се заложат всякакви програми от най-различен и даже от противоположен характер. В зависимост от това, желанието ще се наслаждава с горчивина или сладост, с лъжа или истина, с близостта или с отдалечаването и т.н. Желанието е единствено и само това, което реагира на светлината. Както го програмира светлината, такова и ще бъде.

И ето, светлината започва да работи над желанието, показвайки му своето ”променливо” отношение. По различни начини тя формира в желанието усещането за потребност и това е първият етап. Вътре в потребността възниква напълване, а в напълването е усещането на Даващия, в усещането е отношението към Даващия, а в отношението се открива какъв съм аз в сравнение с Него. В тази верига от състояния светлината ту се проявява в желанието, ту гасне, като лампичка, която я запалват и гасят.

От това скриване и разкриване на светлината, желанието придобива все по-голямо разбиране, усещане, решимост, анализ. Вътрешният му запас се попълва и всеки път то реагира на светлината на друго ниво и в друга форма. Светлината оказва на желанието просто въздействие, но благодарение на това, отведнъж, то става все по-сложно и постоянно претърпява качествени изменения.

Не можем да охарактеризираме параметрите на тези изменения, поради липсата на съответстваща терминология. Но така или иначе, желанието действа, произлизайки от това, какво усеща в дадения момент, а също и от това, какво се е отложило в паметта му от миналите усещания. В своите действия то се базира на миналия опит. Освен това има и друга памет в желанието – заложените в миналите състояния инстинкти, които заставят да се действа по определени схеми, даже когато за това няма разумно основание.

В желанията трябва да присъстват противоположните форми: свойствата на творението и свойствата на светлината, на Твореца. Иначе светлината винаги ще управлява с желанието непосредствено. Целта на творението се състои в това, желанието да придобие разум и чувство, да стане самостоятелно, а това е възможно само в условията на противопоставяния, стълкновения, разделяне на противоположности, състоящи се от различни сили. И затова пътят винаги минава през подеми и падения в различни форми и детайли на възприятието.

Вътре в творението инстинктите са в конфликт с разума. Животните, действащи съгласно вътрешна програма, не грешат, а човекът постоянно допуска грешки там, където се издига над животните.

Виждаме това и в човешкото развитие: някои хора си създават определени навици и до края на живота си живеят като войници, изпълняващи наставления, получени още в дома на родителите им. Животът им минава повече от спокойно, стандартно, в него има повече равновесие, увереност.

От друга страна, човек, чиито инстинкти се развиват по-малко, а разумът и съмненията повече, той по-често има вътрешни конфликти, повече се учи и се променя, и затова и в зряла възраст изглежда, като дете, вечно променящ се, пълен с живот и готов да се преобразува.

И ето, тези, които са по-близо до ”инстинктивното”, в живота се чувстват по-уверени, знаещи, устойчиви. Защото те се базират на неизменните инстинкти и това им осигурява по-лек живот.

Който действително иска да се повдигне на стъпалото на Твореца, той именно търпи промени, преживява подеми и падения във всевъзможните детайли на възприятието. На този път се намира и стъпалото Фараон, който казва: ”Творецът е праведен, аз и народът ми сме виновни”. Това е много голямо и важно стъпало на човека, разбиращ, колко голяма е разликата между върха и основата на стълбата. Става въпрос за трудна работа в противоположните свойства.

И затова в живота ни трябва всеки път да се стараем да видим себе си на стъпалата на стълбата, по които се спускаме и издигаме, отново и отново. Не трябва да се страхуваме от това и не трябва да чакаме успокоение – то е по-лошо от всичко.

Промените по този път се осъществяват само с помощта на обкръжението. Сам човек инстинктивно иска да остане там, където е. И макар да не му е много добре, а то даже му е съвършено лошо – при все това не го влекат промените, постоянно се вкопчва в текущото.

Трудно е да се измъкнеш от обичайното блато и само обкръжението, въодушевяващо през цялото време човека с други ценности, ще го изкара навън. Затова трябва да укрепваме групата, за да може по-бързо да се повдигаме и да се спускаме, разбирайки, че с всеки изминал път, формираме в себе си съсъд за окончателното поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54533]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: