Готов за сътудничество!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава “да се отчаяш от работата и да завикаш към Твореца?

Отговор: Обикновено, човек за всичко се надява на себе си. След това, от безизходност, му се налага да се осланя на групата. После, отново поради безизходност, той се осланя на висшата сила. А след това за него не остава друг изход, и той е принуден от молбите за самия себе си, да премине към изяснение на намерението за отдаване. Така го насочва програмата, заложена вътре в него, неговата вътрешна АВАЯ, докато неговото обращение не приеме все по-правилна посока.

Това се нарича страдания, водещи човека към правилната цел, защото “което не направи разума, ще направи времето“ и “страданията ще размекнат егоизма“ – по такъв път напредваме. Всеки път, когато правим някаква “грешка“, тя ни довежда до разкриването на по-правилното състояние – така е организирана вътре в нас веригата от информационни гени (решимо).

Затова, накрая достигаме състоянието, за което е казано: “И се отчаяли синовете на Израел от тази работа и завикали към Твореца“ – тоест, човек постепенно, стъпало по стъпало, все повече се отчайва, напредвайки по веригата от състояния, свързани като причина-следствие. Докато не достигне правилното, пълното отчаяние, разбирайки, че сам нищо не може да направи, и че “Няма никой освен Него“ – тоест никой, освен Творецът, няма да може да му помогне. И Творецът не е някаква външна магическа сила, а една особена реалност, която се разкрива вътре в човека.

Тя се разкрива само при контакт и обличане в човека. Затова той започва да желае, това свойство, намерението за отдаване, да започне да го управлява.

Казано е: “Да нямаш чужди Богове“, тоест, трябва да си изясним, че във всичко ни управлява сам Творецът – и като външна, и като вътрешна власт в нас. Това си изясняваме благодарение на сливането с Него – от контраста на противоположностите, които тогава ни се разкриват.

И това е най-трудното, тъй като ние разкриваме новата действителност, в която съществуват две власти – но те се обединяват в една. И това сега трябва да направи цялото човечество.

До днес аз считах себе си за единствената власт, стояща срещу обществото, природата: нежива, растителна, животинска и човешка, и се старех да управлявам всички тях в своя полза – доколкото ми беше възможно. Аз все пак ги вземах под внимание, но само колкото да оценя, способен ли съм аз да се справя с тях – както предварително разбирам, че не мога да повдигна прекалено тежък куфар.

Аз бях главното и решаващото звено в тази система, и всичко накрая преминаваше през мен. И дори и когато се подчинявах на някоя външна власт: правителството или обществото – това бяха мои мисли, решения и желания.

Но сега вече, аз съм объркан, тъй като виждам, че това не са мои мисли, не са мои намерения и не са мои желания! А решението може да бъде мое, но само при условие, че знам как да работя с обкръжението. За мен има една много малка зона на свобода, която се нарича “средната третина на Тиферет“. И всичко, което се намира в мен и извън мен, освен това особено тънко отношение към обкръжението, трябва да отнеса към Твореца.

Не по своя воля  хората, които са срещу мен, искат да ме бият, или прегърнат – това не са техни действия, а действия на Твореца. И моето лично поведение: действам ли правилно или не правилно, грешник ли ще съм, или праведник – също не се определя от мен, а от външната сила. За първи път през цялата история на нашето развитие, ние разкриваме, че съществува чужда власт, с която трябва да работим в много специален начин.

И колкото по-бързо се постараем да разкрием тази власт и да започнем да си сътудничим с нея – толкова повече ще преуспеем, ще спечелим и ще икономисаме страдания.

От урок по статията от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53913]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: