Когато човек постигне първия си контакт с Твореца на някакво ниво, тоест разкриването на две противоположности заедно, той веднага има нужда от помощ свише. „Съюзът на обрязването” е само първото действие на висшия върху нисшия.

Това е светлината, която разкрива висшата сила като отдаваща и обичаща, която е противоположна на егоистичното желание на творението, което иска да я използва. Но в същото време сега трябва да разкрием ново ниво на връзка между нас, постигнато чрез екран и отразена светлина.

Пред нас все още има много работа преди да достигнем сливане. Във всичко това се заключава работата на творението. Тя предизвиква силата на светлината да работи върху него, създавайки стъпка по стъпка множество поправяния на различни свойства. Трябва дълбоко и напълно да разберем какво изискваме от висшата сила да направи с нас. В крайна сметка, целият смисъл на нашата работа е да разкрием плана на творението. Процесът, през който преминаваме, ни помага да опознаем отношението на висшата сила, както е написано: „Ще Те познаем по Твоите действия”.

Когато преминаваме през всички действия, които Той е приготвил за нас, разкриваме Неговата мисъл, намерение и план на творението. Затова всяко действие е следвано от друго, по-сложно. Няма действия в духовния свят, които да ти позволяват да седиш, да почиваш и да се наслаждаваш на плодовете от завършената работа, така както позволяваме на нашето егоистично желание да си почине малко след като сме постигнали наслаждение в този свят. В духовния свят няма такова нещо като застой.

Там няма понятие за време, защото непрестанно сме под натиска на постоянно увеличаващата се сила на отдаване. Може да има периоди на слабост и объркване, но не е възможно да изпаднеш от този път и да спреш да правиш това, което е нужно.

Ето защо няма време. Времето се получава като бутаме люлката напред–назад като махало на часовник, което измерва спиранията: то спира и се колебае, преди да се залюлее отново. Такива застои не съществуват в духовния свят. Целият духовен процес се състои от свързването на светлината и тъмнината заедно. Няма никакви падения, тъй като всички „падения” се случват само за да се издигнем!

И дори когато чувстваме слабост, това не е наша вина, то е задължително условие, за да разкрием по-дълбоко желание. Виж колко много чувство, плач, страх и молби има в книгата на Псалмите на цар Давид – всичко това заедно с разкриването на едно ново желание, което той възприема с радост. А иначе то не би било духовно.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.08.2011

[53296]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →